3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 18.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3109/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Г. Р., М. Г. Р. и Н. Г. Р. против решение № 1822 от 24.07.2017 г. по гр.д. № 828/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] чрез пълномощника си – юрк. Вл. Т. е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите,чрез пълномощниците си, са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са твърдяли, че обжалваното решение противоречи на решение №66/17г. на ВКС, ІІ т.о. Посочено е лаконично, че страната счита, че били налице „ и въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото”, като са формулирани три въпроса – 1/„ Обстоятелството, че починалия е живял в специализирано заведение…, основание ли е за намаляване на следващите се на починалото лице обезщетения за неимуществени вреди по повод смъртта му, настъпила следствие на непозволено увреждане”.2/ „ Обстоятелството, че починалия е живял в специализирано заведение …изключва ли от само себе си силна обич, емоционална привързаност, подкрепа силни семейни връзки между починалия и неговото семейство”и 3 / „Паритетна ли е отговорността на пострадалия от ПТП пешеходец с отговорността на водача на МПС, предизвикал същото ПТП, при положение, че за придобиване право на управление на МПС се изискват определени умения и знания, установими с полагане на изпит, а спрямо пешеходеца такава процедура не е налице”. Други доводи не са развити.
Касаторите, чрез пълномощниците си – адв. Вл. Е. и Й. Д. не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка по отношение на соченото основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е поставен правен въпрос, който съставлява общо основание и задължително условие за допускане на акта до касационно обжалване. Извън това и решението, което е сочено като противоречащо на изводите на въззивния съд, без касаторите да са изяснили в какво се изразява това противоречие, разглежда въпроси, които дори и да се счетат за сходни с разглеждания случай, установяват идентитет в разрешаването им. Или касаторите не са развили и доводи по поддържаното от тях основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са цитирали практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които в случая въззивният съд е разгледал. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване.. Поради това и така поддържаното от касаторите общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Трите поставени въпроса, свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са релевантни, тъй като са фактически и свързани с неправилна интерпретация на мотивите на състава, който е възприел изцяло в тази насока мотивите на първостепенния съд, извел недоказаност на претенцията в отхвърлените части, с оглед това, че лицето е било в специализирано заведение, като по делото не е било установено от ищците, чиято е била доказателствената тежест за това, той да се е грижил за ищцата – негова съпруга / както е твърдяно в исковата молба/. Не е било доказано и това как той е полагал грижи за децата си, като единствената им свидетелка не е имала достатъчно обективни впечатления, поради това, че е живяла в чужбина и ги е виждала много рядко. Т.е. въпросите така поставени нямат връзка с приетото от въззивният съд, с оглед възприетите мотиви в горния смисъл на първата съдебна инстанция. Но дори и да бъде изведен от тези въпроси релевантен, то страната не е развила каквито и да било съображения по допълнителния критерий като възпроизвеждане текста на нормата не е довод за наличие на предпоставките й така както са разяснени с т.4 на ТР ОСГТК №1 /09г.
С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на ответната страна следва да бъде присъдени, направените, поискани и установени разноски в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1822 от 24.07.2017 г. по гр.д. № 828/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Г. Р., М. Г. Р. и Н. Г. Р. да заплатят на [фирма], [населено място], направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: