3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
София, 21.03.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2159/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Булсервиз” ООД, [населено място] против решение №42 от 11.05.2018г. по т.д.72/2018г. на Бургаски апелативен съд .
Ответниците по касация – „Аеро лукс”Е ООД, [населено място] и ТЗ на НАП , [населено място] не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е, че допустимостта на касационно обжалване е предпоставена от въпроси, като е формулирал следните – „Има ли ищецът правен интерес от установяване на относителната недействителност на сделка относно имот, който не се намира в патримониума на първия и втория ответници към датата на предявяване на иска и вписване на ИМ” 2/ „ Подлежи ли на доказване по пътя на главно и пълно установяване от страна на ищеца намерението на данъчно задълженото лице да увреди публичния изпълнител като задължителен елемент от ФС на иска по чл.216 от ДОПК” и 3 /” Следва ли съдът да издири релевантния за иска с правно основание чл.216 от ДОПК размер на публичните задължения и да предостави възможност на страните за постигане на съдебна спогодба включително чрез заплащане на това задължение за да се избегне прогласяването на недействителност”. Страната е възпроизвела старата редакция на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като е посочила „алтернативно” и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По първият въпрос касаторът е посочил, че БАС се произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата – представено е определение на Старозагорски районен съд, от което е възпроизведена част. По вторият въпрос е сочено противоречие с решение на СГС, от което също е възпроизведена част. Посочено е, че в същия смисъл било и решение на ВТАС. Третият въпрос, според касатора бил твърде специфичен, по него липсвала съдебна практика, но счита че „ без съмнение” същият бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Този извод е подкрепен с кратки оплаквания за неправилност на решението на въззивният съд. Други доводи не са развити.
Касаторът е заявил довод за недопустимост на постановеният съдебен акт, чрез поставеният първи първи въпрос, а в касационната си жалба е уточнил, че тъй като имотът предмет на иска по чл.216 ДОПК бил отчужден преди вписване на исковата молба и не се намирал в патримониума на ответниците, то за данъчната администрация не бил налице правен интерес от завеждането на този иск. Доводът се прави за първи път с касационната жалба и е неподкрепен с каквито и да било доказателства, а така поставен въпросът е свързан единствено с хипотезата, разгледана с определение на Старозагорски районен съд. Липсват и в изложението конкретни фактически данни, които да определят относимостта на този довод към спора, поради което същият не обосновава твърденията на касатора за недопустимост на акта. Твърдението, развито във въззивното производство за това, че за ищеца липсва правен интерес от завеждане на иска, поради наличие на други имоти на длъжника, от които може да се удовлетвори, не е поддържано в настоящето производство. Искът е валидно предявен, тъй като съответства на правомощията на ищеца, в чиято полза е регламентирано право да иска прогласяване на относително недействителна спрямо него всяка сделка на длъжника на публичния изпълнител, която го уврежда, сключена след датата на установеното вземане на държавата. Поради това е обоснован както правният интерес на ищеца, така и допустимостта на постановените по този иск решения.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори поставеният втори въпрос да бъде приет за релевантен, то налице би било единствено общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Страната не сочи доводи, обосноваващи допълнителен критерий доколкото практиката на съдилищата не може да обоснове валидно основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с измененията му, в сила към момента на подаване на касационната жалба такова основание вече не се предвижда от процесуалния закон. Друго по този въпрос страната не е сочила, а се е задоволила само да твърди противоречие с решения на СГС и ВТАС като е възпроизвела част от мотивите на първото, без да развие собствени съображения, обосноваващи наличие на такова противоречие. Третият поставен въпрос е изцяло ирелевантен към разглеждания спор, доколкото същият е извън решаващите мотиви на състава и не е свързан с тях. Освен това страната не е развила и доводи по допълнителния критерий – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който е поддържала общо без да съобрази разяснената със задължителна практика дефинитивност на предпоставките за установяване на наличието му – арг. т. 4 ТРОСГТК І 1 / 09г.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на БАС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №42 от 11.05.2018г. по т.д.72/2018г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: