О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
[населено място], 18.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 3042/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
С определение № 589/01.10.2018 г. по ч.т.д. № 520/2018 г. на Апелативен съд Варна е потвърдено определение № 182/14.06.2018 г. по т.д. № 61/2018 г. на Окръжен съд Шумен, с което производството по делото е прекратено поради липса на компетентност на българския съд за разглеждането му.
Срещу определението е подадена частна касационна жалба от „Акация Трейд“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неговата незаконосъобразност.
Ответната страна „Суфле Вин“ АД – опростена форма, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Република Франция, оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпросите: 1. При наличие на приложени по делото доказателства – товарителници съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки от 19 май 1956 г. (ЧМР/CMR), в които фигурират имената на ищеца и ответника, задължени ли са съдилищата да констатират наличието на сключен между страните договор за международен превоз, изискващ задължително прилагането на Конвенцията или имат право на свободна преценка относно правния характер и квалификация на сключения между страните договор, която свободна преценка може да обуслови и съответно да доведе до заключение за неприлагане на Конвенцията? и 2. В случай че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки от 19 май 1956 г. (ЧМР/CMR) се прилага по отношение на всички сключени договори за международен превоз съгласно дадената в Конвенцията дефиниция и при наличието на доказателства, съгласно чл. 4 на Конвенцията, са сключен такъв договор, може ли установената в чл. 31, пар. 1, б. „б“ от Конвенцията възможност за страните по такъв договор да сезират посочените в тази разпоредба да търпи изключения, обосновани от страна на сезирания съд с различна преценка на правния характер и квалификация на сключения между страните договор, които изключения да обуславят отклоняване/дерогация на учредената от Конвенцията съдебна компетентност? По отношение на зададените въпроси се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Общо се поддържа произнасяне в противоречие с приложените решение № 143/12.05.2016 г. по т.д. № 1234/2014 г. на ВКС, II т.о. и с решение от 14 юли 2016 г. по дело C-230/15 (Brite Strike Technologies Inc.) на Съда на Европейския съюз във връзка с основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 280 ал. 2 предл.3 ГПК.
Частният касатор е направил искане за отправяне на преюдициално запитване към Съда на ЕС по въпроса „за тълкуването на приложното поле на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а именно каква е дефиницията и на какви характеристики следва да отговаря една конвенция, по която държавите членки са страни и която във връзка със „специфични области“ урежда компетентността или признаването, или изпълнението на съдебни решения, по смисъла на чл. 71, ал. 1 от Регламент № 1215/2012 г., и съответно дали Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки от 19 май 1956 г. (ЧМР/CMR) следва да се разглежда за нуждите на прилагането на чл. 71, ал. 1 от Регламент № 1215/2012 г. като уреждаща „специфична област“ и съответно влизаща в приложното поле на чл. 71, ал. 1 от Регламент № 1215/2012 г., която разпоредба изрично изключва прилагането на Регламент № 1215/2012 г. при действието между държави членки на ЕС на конвенции, „които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването, или изпълнението на съдебни решения“.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията по чл. 284 ал. 1 и ал. 2 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 4 във вр. чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК не са обжалваеми пред касационната инстанция определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване,включително търговски такива при материален интерес под прага от 20 000 лв.
Районен съд Шумен е сезиран от частния касатор с искова молба вх. № 3038/21.02.2018 г. за осъждане на ответника да му заплати общата сума 15 570 евро,представляваща цена на доставени стоки по фактура №[ЕГН]/14.02.2017г. на стойност 7632 евро и №[ЕГН]/ 01.03.2017г. на стойност 7938 евро. Съдът е приел, че е сезиран с един обективно съединен иск от 15570,00 евро, поради което е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд Шумен. Последният,с определението си от 14.06.2018г. е прекратил производството,поради липса на компетентност, аргументирана с разпоредбите на Регламент №1215/2012 на ЕП и Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Апелативният съд е потвърдил това определение.
Настоящият състав намира повдигнатият спор за търговски. Предметът му касае неизплатена цена на доставени стоки по две материални правоотношения, всяко от които е обективирано в отделно съставени съответни две писмени заявки /фишове за поръчка/, две фактури,в които са посочени различни видове, количества и единични цени на стоки, доставени на купувача с два отделни превоза,оформени в две товарителници и осъществени по различно време. Всяко от тези правоотношения представлява отделна търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ. В исковата молба ищецът не сочи наличие на единен правопораждащ факт /договор/, във връзка с изпълнението на който те да са съставени. Напротив,видно от исковата молба, същият твърди, че претенцията му произтича от две от общо три отправени му от ответника заявки, всяка от които е на стойност под 20 000 лв., видно от сумите, посочени в представените фактури. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, съобразена с разпоредбите на чл. 69 и сл. ГПК, че при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение /в този смисъл Определение № 617 от 27.10.2017 г. по ч. т. д. № 1848/2017 г., II т. о. на ВКС, Определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г., I т. о. на ВКС, Определение № 167 от 25.03.2016 г. по ч.т.д. 192/2016 г., ВКС, ІІ т.о. и потвърденото с него Определение № 283 от 30.11.2015 г. по т.д. 784/2015 г., ВКС, ІІ т.о., и др./. В случая не се касае за задължения за плащане по един договор, а за отделни самостоятелно възникнали облигационни правоотношения с предмет международна продажба и доставка на стоки.
Предвид това следва да се приеме, че вземането по всяка от посочените и представени от ищеца фактури е предмет на защита с отделен иск, чиято допустимост до касационен контрол следва да бъде преценявана поотделно, а не с оглед сбора от цената на отделните искове – в този смисъл и определение № 142/02.06.2016 г. по т.д. № 3396/2015 г. на ВКС, I т.о. Тъй като повдигнатият пред Окръжен съд Шумен спор е с търговски характер и левовата равностойност цената на всеки от двата обективно съединени иска е под 20 000 лв., решението по него, съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване,съгласно правилото на чл. 274 ал. 4 ГПК.Поради това частната касационна жалба и искането за откриване на процедура по постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕС следва да бъдат оставени без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 6234/24.10.2018 г. на „Акация Трейд“ ЕООД срещу определение № 589/01.10.2018 г., постановено по ч.т.д. № 520/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл. 628 ГПК за откриване на процедура по постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: