ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
[населено място], 26.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 100/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 317 от 18.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 234/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място], е взел становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател против определение № 505/15.05.2017 г., постановено по т.д. № 191/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че окръжният съд е прекратил производството по делото въз основа на изразената воля на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], тъй като молбата с правно основание чл. 625 ТЗ, подадена от дружеството – частен жалбоподател в настоящото производство е била впоследствие оттеглена, при дадено съгласие на [фирма], [населено място]. Въззивната инстанция счита, че липсва правен интерес за обжалване на посоченото определение на окръжния съд от дружеството – частен жалбоподател в настоящото производство, тъй като съдът се е произнесъл в поискания от самия жалбоподател смисъл.
Частната жалба изцяло съдържа доводи по основателността на процесуалния спор, като е възпроизведена подадената пред въззивния съд частна жалба, съдържаща оплаквания, свързани с даденото от [фирма] съгласие за прекратяване на производството по чл.625 ТЗ, поради оттегляне на молбата от жалбоподателя. Предмет на обжалване пред ВКС, обаче, не е основателността на прекратяване на производството по чл.625 ТЗ, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по съществото на процесуалния спор. С атакувания съдебен акт е извършена преценка за недопустимост на обжалването, поради липса на правен интерес у жалбоподателя, с оглед удовлетворяване изцяло на искането му така както е направено. Т.е. предметът на произнасяне е само по допустимостта на инстанционния контрол.
Както правилно е отчел въззивният съд, с оглед данните по делото – оттеглена молба по чл.625 ТЗ и прекратяване на производството, при дадено съгласие на ответника – приложение намира разпоредбата на чл.621 ТЗ, тъй като не са налице изключенията визирани в чл.621а,ал.3 ТЗ – неприложимост на правилата на ГПК относно оттегляне на подадена от кредитор молба за откриване на производство по несъстоятелност. В хипотеза на прекратяване на делото, правен интерес да атакуват определението имат всички страни, като този правен интерес е обусловен от конкретното нарушение на техните процесуални права. С оглед това, правилно е разбирането на състава на въззивния съд за липса на обоснован правен интерес у въззивника. Страната, в жалбата си пред БАС е коментирала единствено нарушаване на правата на друго дружество- „ [фирма] – като е развила съображения за това, че изразеното от него съгласие за прекратяване на производството не е дадено валидно поради противоречие във волята на представляващите го поотделно управители. Т.е. в частната жалба не се сочат пороци, свързани с предприето процедиране на съда по отношение на заявените искания на настоящият частен жалбоподател, нито такива свързани с накърняване на негови права, респективно неуважаване на негови процесуални искания. Тъкмо обратното, както правилно е приел и състава искането му за прекратяване на производството е било изцяло уважено, като за жалбоподателят не е налице правен интерес да защитава накърнените права на противната страна. В тази връзка въззивният съд е извършил законосъобразна преценка за недопустимост на обжалването.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 317 от 18.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 234/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: