10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№134
[населено място] ,20.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2471/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Ф. против решение № 129/13.07.2017 г. по гр.д.№ 285/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 02.02.2017 г., изменено, в частта за разноските, с решение № 320/22.03.2017г. по гр.д.№ 1680/2016 г. на Окръжен съд Пловдив. С потвърденото решение Н. Ф. е осъдена да заплати на Н. И. сумата от 7 693,33 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди от извършено от ответницата нарушение на авторските права на ищцата, изразяващо се във възпроизвеждане на 1000 бр. сборници по математика за четвърти клас, със съавторски колектив Н. И., Л. Д. и К. Б. , в периода 15.09.2010 г. – 01.10.2010 г. и 1370 бр. сборници по математика за четвърти клас / отговори, упътвания , решения / със същия авторски колектив, в същия период, както и разпространение, в периода 01.10.2010 г. – 09.11.2010 г. на 761 бр. от първия преждеупоменат сборник и 1 370 бр. от втория преждеупоменат сборник , без необходимото по закон – чл.36 ал.1 ЗАПСП – съгласие на ищцата , като носител на авторско право,включващо изключителното право да разрешава възпроизвеждане и да разрешава разпространение на съответните обекти на авторски права. В отхвърлителната част,за разликата до претендираните 23 080 лева претенцията е отхвърлена, както и иска за обезщетяване на неимуществени вреди, търпими от същите нарушения. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, евентуално правилността му.Счита, че исковата молба не съдържа обстоятелствена част, поясняваща вида и съдържанието на твърдените за търпими имуществени вреди, в частност не е претендирала обезщетение за пропуснати ползи, каквото практически й е присъдено от съда. Аналогична липса на обстоятелствена част твърди и по отношение претенцията за неимуществени вреди. В евентуалност касаторът счита решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като : 1/ е присъдено обезщетение при липса на търпими вреди, поради липса на реализация на предмета на нарушението – двата вида сборници по математика за четвърти са иззети от склада на издателство „Л.„, по повод образуваното срещу ответницата наказателно производство, завършило с присъда за престъпление по чл.172а ал.1 НК / за възпроизвеждане и разпространяване на процесните сборници, като обекти на чуждо авторско право ,без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право /, т.е. не са били предложени на пазара ; 2/ дори да се дължи обезщетение за имуществени вреди, то същото следва да бъде определено в съответствие с чл.94 ал.3 ЗАПСП , според която норма ,при определяне размера му съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението ,пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите , реализирани от нарушителя, вследствие на нарушението ;3/ неправилно е съобразена равностойността на предмета на нарушението,по смисъла на чл.94а ал.1 т.2 ЗАПСП, като идентична с пълната продажна цена на тиража на сборниците, независимо че в тяхното съставяне участват и чужди на авторския колектив по съставянето на сборниците авторски права – на редактора, графичния дизайнер ,печатаря , т.е. следва да се определи равностойността съобразно предмета на нарушението на съответния автор;4/ при определяне обезщетението следва да се съобрази чл.47 т.3 ЗАПСП, доколкото ако би бил сключен издателски договор ,при липса на упоменато възнаграждение за автора, на същия се дължи такова в размер на 15 % от цената на дребно на всеки продаден екземпляр или при трима автори, на ищцата би се дължало възнаграждение от 5 % от тази цена; 5/ Обезщетението е определено в разрив с чл.94 ал.4 ЗАПСП , изискващ то да е „справедливо”. Касаторът излага съображения и за неправилно съобразени „по презумпция„ търпими от ищцата неимуществени вреди, тъй като не може да се приеме,че всяко нарушаване на авторски права засяга емоционалната сфера на съответния автор и последното следва да бъде доказано, а не е сторено по делото, както и не са доказани търпими реално имуществени вреди от нарушенията. Според касаторката , съдът е присъдил в нейна тежест обезщетения единствено и само заради самите нарушения. Оспорена е и пасивната матералноправна легитимация на Н. Ф., като ответник по исковете,доколкото издаването на сборниците е осъществено от [фирма] , самостоятелен правен субект, чийто едноличен собственик и управител е ответницата .
Ответната страна – Н. И. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като намира ,че въззивното решение е постановено в съответствие с формирана до момента задължителна съдебна практика , съответно цитирана.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С влязла в сила присъда, ответницата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.172а ал.1 НК – за възпроизвеждане и разпространение на преждеупоменатите два вида сборници по математика за четвърти клас, с авторски колектив Н. И., Л. Д. и К. Б., без съгласието на същите, като съавтори ,като възпроизвеждането е установено в периода 15.09.2010 г. – 01.10.2010 г., а разпространението – по смисъла на пар.2 т.4 от ДР на ЗАПСП изразяващо се в „ съхраняване в търговски количества „ е установено в периода 01.10.2010 г. – 09.11.2011 г.. Позовавайки се на влязлата в сила присъда и разграничавайки всяко от деянията – „възпроизвеждане „ по смисъла на пар.2 т.3 от ДР на ЗАПСП и „ разпространение „ по смисъла на т.4 на същата разпоредба, ищцата претендира търпими от всяко от същите имуществени и неимуществени вреди.В исковата молба, извън квалификацията на двете деяния по терминологията на закона, ищцата не е посочила в какво конкретно твърди засягане на имуществената си сфера, но изрично формира петитума от единичната цена на брой издаден сборник от всеки от двата вида, умножена по броя на издадените сборници.Ответницата е оспорила исковата молба, с възражение за погасяване вземанията по давност, но и с оглед пасивната материалноправна легитимация по исковете, считайки че надлежен такъв е издателят [фирма], а не тя – в качеството на физическо лице.Оспорила е и активната процесуална легитимация на ищцата, доколкото същата е само съавтор и считайки ,че искът е допустим само като предявен от всички автори на сборниците. Ответницата е оспорила претърпяването на имуществени и неимуществени вреди от нарушенията „възпроизвеждане„ и „разпространение„, предвид изземването на сборниците от издателството, преди достигането им до пазара. Първоинстанционният съд е уважил иск за обезщетение за имуществени вреди от възпроизвеждането и разпространението на двата сборника, без съгласието на автора Н. И., за сумата от 7 693,33 лева и отхвърлил за разликата до 23 080 лева, както и за обезщетение за неимуществени вреди.Въззивният съд е потвърдил решението, със следните мотиви : Ищцата е легитимирана да претендира самостоятелно обезщетение за вреди от нарушение на нейно авторско право, по съображения от чл. 8 ал.1 и ал.4 ЗАПСП и съобразявайки редакцията на нормата в отличие от чл.11 ал.1 ЗАП / отм./, предвиждаща неделима принадлежност на авторското право при множество съавтори . Приел е, че ответницата е процесуално легитимирана да отговаря по иска, тъй като чл. 95б ЗАПСП не изключва тази легитимация, а напротив разширява кръга на легитимираните лица, с въвеждането на гаранционно- обезпечителна , безвиновна по характер отговорност на възложителя ,спрямо прекия причинител на увреждането / аналогично на тази по чл.49 ЗЗД /. Съдът е приел, че влязлата в сила присъда не е задължителна за гражданския съд, на основание чл.300 ГПК, досежно увреждащия характер на нарушенията,тъй като вредата не е елемент от фактическия състав на престъплението / „ съставомерен признак на престъплението „ / по чл.172 а ал.1 НК. Съдът е приел, че с оглед начина на формиране на петитума – от единичната стойност на всеки неправомерно възпроизведен и разпространен екземпляр, ищцата претендира обезщетение за пропуснати ползи. Тъй като за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване авторът има право на възнаграждение – чл.35 вр. с чл.19 ЗАПСП , то възмездният характер на договора предпоставя , при неправомерно използване – без съгласието на автора , лишаване от полагаемо се възнаграждение, което сигурно би получил, ако би сключил договор за съответното използване, при същите условия. В случая съдът е приел за осъществени два вида неправомерно използване на обектите на авторското право на ищцата – по чл.18 ал.2 т.1 и т.2 ЗАПСП .Счел е неотносимо възражението на ответника, че сборниците не са били реализирани на пазара, доколкото при правомерно използване авторът би имал право на възнаграждение и само въз основа на предоставянето на право на използване на произведението му. Приел е, че използването на обект на авторско право без съгласието на автора, е достатъчно да обоснове негативно въздействие върху автора,свързано с незачитане на интелектуалните му усилия и накърняване в този смисъл честта му като автор, поради което нарочни доказателства за търпими неимуществени вреди и причинна връзка между същите и нарушенията не са необходими. Позовавайки се на решение № 106 по т.д.№ 769/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС , съдът е обосновал извод за глобално дължимо обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,доколкото последните са съобразими като компонент при определяне размера на обезщетението, съгласно чл.94 ал.3 ЗАПСП, т.е. приел е, че искът е предявен в общ размер от 28 080 лева. При доказаност на основанието, съдът е приел, че за размера на вредите няма достатъчно данни и същите следва да се определят съобразно чл.94а вр. с чл.94 ал.3 и ал.4 ЗАПСП.Обезщетението е определено на базата на сбора от коричната цена на дребно на неправомерно възпроизведените и разпространени екземпляри , възлизаща на 23 080 лева. Тъй като авторското право принадлежи общо на трима автори, съдът е присъдил на ищцата 1/3 от тази сума или 7 693,33 лева. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, основано на чл.47 т.3 ЗАПСП, т.е. за дължимо на авторите на сборниците възнаграждение от 15 % от цената на дребно за целия тираж, като се е обосновал с превантивната функция на обезщетяването, съгласно чл.94 ал.4 ЗАПСП . Съдът изрично е посочил, че съобразява при определяне размера обичайните за увреждането негативни изживявания, тъй като не са заявени и доказани специфично търпими неимуществени вреди, с оглед личността, общественото положение, здравословното състояние на ищцата и други фактори. За неоснователно е прието и възражението за погасяване на иска по давност.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, наред с довода за недопустимост на въззивното решение , поради произнасяне на съда по нередовна искова молба, предвид липса на заявени в обстоятелствената част на същата конкретни по вид и съдържание , търпими от ищцата имуществени и неимуществени вреди / раздел І от изложението /,са формулирани и следните въпроси : 1/ При определяне размера на обезщетението следва ди съдът да се произнесе като приложи законовите критерии по съвкупност , съобразно всички конкретни обстоятелства, свързани с нарушението и посочени в чл.93 ал.3 ЗАПСП ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение № 106 по т.д.№ 769/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2/ Следва ли съдът да обяви за ненастъпили тези правни последици, чийто правопораждащ юридически факт не е доказан от страната ? Следва ли съдът да приеме за неосъществили се тези от тях, които не бъдат установени и доказани в процеса ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш.№ 107 по т.д.№ 381/2012 г. на І т.о. на ВКС , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 3/ Какво се включва в изискването обезщетението да е „справедливо” по смисъла на чл.94 ал.4 ЗАПСП ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш.№ 413 по гр.д.№ 1911/2015 г. на ІV г.о. на ВКС и реш.№ 123 по гр.д.№ 254/ 2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ;4/ Предполага ли се настъпването на вреди при допуснати нарушения на авторските права по ЗАПСП ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 16 по гр.д.№ 4/ 2010 г. на Апелативен съд – Бургас и реш.№ 872 по т.д.№ 667/2014 г. на Софийски апелативен съд , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 5/ Дължимо ли е възнаграждение на автора на сборник при възпроизвеждането и/ или разпространението на сборниците ? Дължимо ли е възнаграждението в резултат на сключения договор, а не едва в резултат на реализацията на сборниците на пазара ?; 6/ Какво се включва в термина „равностойност на предмета на нарушението” в разпоредбата на чл.94а ал.1 т.2 ЗАПСП ? ; 7/ Има ли обичайни неимуществени вреди при нарушаване на авторските права и ако има такива, подлежат ли на доказване?; 8/ Какъв е общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за обичайни вреди от нарушаване на авторски права, в случай че има такива? Какъв следва да е размера на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в обичайни негативни емоции?; 9/ Какво е съдържанието на посоченото в чл.94а ал.1 т.2 ЗАПСП „основание„ и какви са предпоставките за уважаване на иск с посоченото правно основание ? и 10/ Кой е пасивно легитимиран да отговаря по предявените по чл.94 ал.1 вр. с чл.94а ЗАПСП искове – юридическото лице или лицето, което го представлява ? – всички въпроси от п.5 до п.10 са зададени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от въпросите е провокиран от отказа на съда да приеме за релевантно обстоятелството, че неправомерно възпроизведените и разпространявани, по смисъла на пар.2 т.4 от ДР на ЗАПСП – „ съхранявани в търговски количества „ , сборници не са били реализирани на пазара, чрез продажба. Очевидно ,в разпоредбата на чл. 94 ал.3 ЗАПСП, ответницата намира съобразяването на „приходите, реализирани от нарушителя, вследствие на нарушението„ , като императивно условие за изобщо дължимо обезщетение, а не като обстоятелство, равнозначно преценимо с останалите изброени в разпоредбата, с каквито въззивният съд се е съобразил / обичайни негативни изживявания, в качеството на неимуществени вреди и пропуснатите ползи – впрочем посочени самостоятелно и независимо от критерия „реализирани приходи„ в чл.94 ал.3 ЗАПСП / . В този смисъл, настоящият състав намира ,че мотивите на касатора предпоставят различен от зададения, подвеждащо и двусмислено спрямо действителния правен интерес на касатора , въпрос относно това , дали изброените в чл.94 ал.3 ЗАПСП критерии са императивно кумулативно съобразими или са преценими самостоятелно и независимо един от друг, в определянето на справедливо по размер обезщетение. Следователно, с оглед съдържанието на касационния довод на ответницата, формулираният въпрос е несъответен и като такъв не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Отделно се явява необоснован и допълнителният такъв, тъй като цитираното решение на ІІ т.о. на ВКС е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение,а не по конкретен, при това идентичен с тук формулирания, правен въпрос.
Втората група въпроси са предпоставени от идентичен довод на защитата – липсата на доказани пропуснати ползи от реализацията на неправомерно възпроизведените и разпространявани екземпляри на пазара, респ. недоказаност на претърпени неимуществени вреди. Така както са формулирани, въпросите заобикалят решаващите мотиви на съда в аспект на този довод на защитата. Въззивният съд не е приел , че въпреки недоказаност на конкретен,подлежащ на доказване факт, обезщетението следва да се присъди,а че самото неправомерно използване на обектите на авторското право, независимо от реализацията на неправомерно възпроизведените и разпространени по смисъла на пар.2 т.4 от ДР на ЗАПСП екземпляри, предпоставя отговорност за вреди, в размер на пропуснати ползи от възможната реализация на такъв тираж , нито е счел , че няма доказани неимуществени вреди, но съобразявайки такива , при определяне размера по чл.94 ал.3 ЗАПСП. Изрично е уточнил, че не са доказани специфични ,с оглед личността, здравето, общественото положение на ищцата и пр. фактори, неимуществени вреди, но обичайни негативни емоции са предопределими от обективния факт на игнориране авторството на лицето, с непотърсеното съгласие на същото и пренебрегване волята му.Следователно, въпросите по п.2 не покриват общия селективен критерий, но дори да се приеме същият за удовлетворен, не е обоснован допълнителният такъв. Цитираното решение е постановено по правния въпрос „ Ноторно известен факт ли са Общите условия на застрахователния договор ? „ .
Третият от въпросите е фактологичен – не предпоставя еднозначен отговор, приложим във всички хипотези, независимо от конкретните обстоятелства, доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, поради което не отговаря на изискването за правен въпрос. Дори да се приеме, че удовлетворява общия селективен критерий, въпросът не е обоснован с допълнителен такъв : цитираните решения на ВКС са постановени по приложението на чл.52 ЗЗД, във връзка с производства по искове по ЗОДОВ и не могат да бъдат автоматично приложени, като отговор за принципите на определяне на справедливо по смисъла на чл.94 ал.4 ЗАПСП обезщетение, след като самата норма , отчетено и от въззивния съд, визира изрична превантивна функция на определяното обезщетение, така че размерът му да действа възпиращо и предупредително не само за нарушителя, но и за останалите членове на обществото.
Четвъртият от въпросите очевидно е относим към съобразяването на обичайно претърпени неимуществени вреди, като относимо към преценката на размера на общото обезщетение за вреди, съгласно чл.94 ал.3 ЗАПСП, обстоятелство.Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не е обусловен допълнителния такъв в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Решение № 872 по т.д.№ 677/2014 г. на Софийски апелативен съд не подлежи на коментар, поради недоказаност на влизането му в сила. В решение № 16 по гр.д.№ 4/2010 г. на Апелативен съд Бургас съдът изрично се е позовал на „очевидно предполагани от законодателя” причинени вреди от нарушението, като задължителна материалноправна предпоставка за възникване на отговорност по иск за обезщетение от нарушени авторски права, цитирайки реш.№ 1752 по гр.д. № 1112/2004 г. на ІV г.о. на ВКС, но е отрекъл доказаност на специфично заявени в конкретния случай , неподдържани в настоящия спор вреди , изразяващи се в злепоставяне на автора, уронване на доброто му име и престиж , като журналист и автор, както и уронване доверието на културните среди към него, тъй като се касае за хипотеза на приписване на чуждо авторство на журналистически материал. В настоящия случай, въззивният съд изрично е уточнил, че липсват доказани специфични неимуществени вреди, свързани с личността на авторката – ищец, поради което съобразява, при това не като индивидуален предмет на претенция за обезщетение ,а като съобразимо, при определяне размера на общото обезщетение за вреди , съгласно чл.94 ал.3 ЗАПСП, обстоятелство, търпимите обичайни вреди, изразяващи се в негативни емоции от пренебрегване авторството на ищцата. Предвид изложеното, не е налице обективен идентитет между спора в цитираното решение и настоящия правен спор, което изключва относимостта на решението, като противоречива казуална съдебна практика.
Петата група въпроси е напълно неотносима към решаващите мотиви на въззивното решение и предмета на спора изобщо, тъй като не се касае за присъждане на възнаграждение, а за обезщетение за нарушение на авторски права, със съдържание по смисъла на чл.18 ал.2 т.1 и т.2 ЗАПСП. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, с коригиране съдържанието на въпросите, замествайки „възнаграждение„ с обезщетение / макар при това заместване първият от групата да съставлява изключително въпрос по правилността на конкретното решение и в този смисъл фактологичен/, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика / също посочена /, нито са обосновани предпоставки за промяна на иначе непротиворечива, но неправилна съдебна практика по тълкуването й, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
По аналогични съображения за необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не обосновават основание за допускане на касационното обжалване и следващите – от шести до десети вкл. – въпроси, както и въпросите от втори и трети раздели , по които допълнителният селективен критерий в тази хипотеза е посочен като евентуален.Отделно от това, шестият въпрос е фактологичен – не предпоставя еднозначен, общоважим във всички хипотези на нарушение на авторски права, отговор относно определяне „равностойност на предмета на нарушението„, което изключва характеристиката му на правен.Тъй като именно тази „равностойност на предмета на нарушението” визира чл.94а ал.1 т.2 ЗАПСП, неоснователно възприемана от касатора като относима към „основанието„ за присъждане на обезщетение, а не към начините за определяне размера му, при липса на доказателства за същия, но при доказаност на основанието / чл.94а ал.1 ЗАПСП/, по аналогични съображения се явява фактологичен и формулираният девети въпрос.
Няма основание за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради нередовност на исковата молба.Видно от начина на формулиране на петитума, вкл. уточнението на исковата молба, вкл. съдържанието на въззивната жалба на ищцата, уточняващо търпими вреди предвид пренебрегване волята й на автор, ищцата претендира пропуснати ползи от възпроизвеждането и разпространяването на съответния тираж от двата сборника, без нейното съгласие, които със сигурност би получила, ако би й било взето, при предвидените от самия издател условия / цена, тираж / . Видът на търпимите вреди е безспорно определим, като еднозначно изводим от начина на формиране на петитума .Дали такива пропуснати ползи подлежат на обезщетяване и в какъв размер е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. Уточнението във въззивната жалба е съобразимо, по аргумент от т. 5 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ако би била нередовна исковата молба, това предпоставя въззивният съд да я остави без движение, за отстраняване нередовността. Следователно,уточнения в относимост към такава нередовност, направени със самата въззивна жалба, когато такава подава ищеца, са съобразими, като редовно въведени в производството, след като по начало въззивният съд би следвало да ги изиска.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129/13.07.2017 г. по гр.д.№ 285/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :