О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
С.. 22,06,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 818/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма],гр. С. против определение № 1963 от 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2720/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] / н/ , чрез пълномощника му – адв. Л. – Т. е на становище, че по отношение на него е налице основанието за спиране на производството по чл. 20, ал.1 ЗБН, тъй като се касае за осъдителен иск с предмет имуществена претенция на ищеца срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Развил е и съображения по същество на спора.
Ответникът по частната жалба – Фонд за гарантиране на влоговете в банките, чрез пълномощника му- адв. Л. е на становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че нито един от въпросите, посочени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда в обжалваното определение. Смята, че нормата на чл. 20, ал. 1 ЗБН е ясна, а в случая е налице имуществено дело срещу банката в несъстоятелност, като неговият предмет и качеството на насрещната страна са предпоставка за настъпването на последицата- спиране на делото.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 3313 от 07.05.2015 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 197/2013 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 20, ал. 1 ЗБН е спряно производството по делото. Съдът е приел, че претенцията срещу [фирма], [населено място] / н/ се основава на наличието на договорни отношения между страните по договор за влог, които вземания следва да бъдат предявени по установения в чл. 63 ЗБН ред.Прието е още, че откриването на производство по несъстоятелност е пречка за развитието на производството по отношение на банката, тъй като е предявен осъдителен иск, който попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗБН. Съдът е изложил съображения и относно това, че отговорността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките произтича от закона и фактът на наличие на вземане на жалбоподателя, произтичащо от договор за влог с банката, следва да бъде установен еднакво по отношение и на двамата ответници, тъй като същият предпоставя ангажирането на отговорността им.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, частният касатор е поставил въпросите: 1) „Приложим ли е общият режим на чл. 20 от Закона за банковата несъстоятелност по отношение на вложители, притежаващи гарантирани вземания по смисъла на Закова за гарантиране влоговете в банките, за които квесторите /синдиците/ на банката не са подали информация към Фонда за гарантиране на влоговете и са отказали включването им в списъка на лицата имащи право на изплащане на суми от Фонда за гарантиране на влоговете, които вложители на това основание са завели съответните осъдителни искови производства срещу ФГВБ?“; 2) „Налице ли е прието от синдика по смисъла на чл. 64 ЗБН вземане, когато същото е включено в списъка на приетите вземания по чл. 64 ЗБН под условие – в зависимост от изхода с влязло в сила решение по висящ съдебен спор, производството по който е спряно на основание чл. 20, ал. 1 ЗБН?“; 3) „Следва ли спряното на основание чл. 20, ал. 1 ЗБН съдебно производство да продължи срещу банката и/или срещу ФГВБ в случаите по предходната точка?“; 4) „Какъв е видът на другарството между обявена в несъстоятелност банкова институция и ФГВБ при заведено срещу тях дело за изплащане на вземане, имащо характера на „гарантирано вземане“ по смисъла на ЗГВБ в случаите, когато делото е заведено преди влизане в сила на заповедта за отнемане на лиценза на банката и преди откриване на производството по несъстоятелност?“. По така поставените въпроси касаторът е подържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПКмотивирано кратко с общо твърдение за неяснота на чл.20, ал.1 ЗБН. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание и съобразно изложените по-горе решаващи мотиви на въззивният съд се налага извод, че поставените от касатора въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Първият поставен въпрос е общ и хипотетичен, при липса на правно съдържание относимо към решаващият извод на съда по приложимостта на чл.20, ал.1 ЗБН, а именно приетото от състава наличие на предпоставките на текста, ясно посочени – предявен осъдителен иск по имуществен спор срещу банка по отношение, на която е открито производство по несъстоятелност. Вторият и третия въпрос изобщо не са разглеждани от възивният съд, като същите са извън предмета на процесуалноправният спор, който се изчерпва със законосъобразността на спирането на производството по реда на чл.20, ал.1 ЗБН. Освен това третия въпрос касае последващи действия на съда, които не са предмет на разглеждане с обжалвания съдебен акт. Четвъртият поставен въпрос също не отговаря на критериите на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът не е приемал наличие на другарство между ответниците, а е обосновавал необходимостта от спиране на производството и по отношение на втория ответник, с обусловеността на претенцията срещу него от разрешаване на спора с първия ответник, от което е изведено, че по отношение и на двамата установяваните със сила на пресъдено нещо факти следва да бъдат еднозначни.
Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касатора предполага доводи за това, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тази дефинитивност на основанието се налага извод, че страната не е изложила и мотивирани доводи по отношение на допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1963 от 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2720/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: