О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
[населено място], 02.05.2017г..
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 928/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр. второ вр. с предл. първо и ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 43/17.02.2017 год. по т.д.№ 2544 / 2016 год. на състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК,касационната жалба на същата страна против решение №4019/29.07.2016 год. по гр.д.№ 924/2016 год. на Благоевградски окръжен съд. Недопустимостта е изведена от цената на предявените от [фирма] / с предходно наименование [фирма] / обективно и пасивно субективно съединени искове, всеки от тях под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лева, против съдружниците в гражданско дружество по ЗЗД – „П. ТВ„ : за дължими от гражданското дружество месечни такси за отстъпени права за приемане, предаване едновременно с приемането и доставка до абонати на територията на Република България, на каналите „Ф. Л.„ ,”Ф. К.„ и „Н. Д. У.„, съгласно договор от 21.12.2009 година , в размер на 12 188,34 лева, ведно с обезщетение за забава, съизмеримо с мораторната лихва върху главниците, в размер на 1 953,84 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че ответници по исковете са физически лица, а не търговци, че сделката не попада в изрично изброените в чл.1 ал.1 на ТЗ, както и че образуваните пред първоинстанционния и въззивния съдилища дела били граждански, които обстоятелства в съвкупност определят гражданския характер на делото.В останалата си част частната жалба касае допустимостта и правилността на въззивния съдебен акт и мотивите й не са относими към предмета на настоящия спор.
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.79 ЗЗД вр с чл.357 и сл.ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Въззивният съд, обезсилил първоинстанционното решение, с изпращане на спора за разглеждането му от Благоевградски окръжен съд, с оглед специалната подсъдност по чл.96 ЗАПСП , е квалифицирал исковете по чл.79 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗАПСП и чл.86 ЗЗД, без да е посочил относима към разглеждането по реда на чл.96 ЗАПСП квалификация на иск, съобразно разпоредбите на Дял ІІІ-ти , Глава ХІІ от ЗАПСП – чл.94 и сл. от ЗАПСП. В конкретната хипотеза, ищецът, без да твърди авторство върху разпространяваните произведения, нито нарушаване на авторско или сродно / чл.72 т.4 ЗАПСП / на авторското право от ответниците, се позовава на дължими от тях възнаграждения по сключен договор с предмет възмездно отстъпени от самия него и в полза на ответниците права за приемане, предаване едновременно с приемането и доставка до абонати на територията на Република България на каналите „Ф. Л.„ ,”Ф. К.„ и „Н. Д. У.„.
Касационната обжалваемост следва да бъде съобразена с действителната правна квалификация на спора – дължимо възнаграждение по търговска сделка, тъй като всяка от страните има качеството „търговец„ – по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ / за ищеца / и чл.1 ал.3 ТЗ / за ответниците, обособени в гражданско дружество по ЗЗД – доколкото предмета на сключения договор – не за лично потребление, а с цел печалба, съответстващ на целта на гражданското дружество – чл.357 ЗЗД – постигане на обща стопанска цел – предпоставя интерес от осъществяване предоставените права под формата на предприятие, т.е. организиране работата на гражданското дружество по търговски начин /. Дори да не би било споделено качество на ответниците по чл.1 ал.3 ТЗ , като търговци, по арг.от чл.287 вр. с чл.286 ал.1 ТЗ, качеството търговец на едната страна, сключила процесния договор, обуславя разглеждането на спора по правилата на търговските сделки, а оттук и квалификацията на делото като търговско, каквато е безпротиворечивата съдебна практика на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 43/17.02.2017 год. по т.д.№ 2544 / 2016 год. на състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :