О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
[населено място] , 15,03, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на 14 март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№268/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение №526/17.12.2015г.,постановено по т.д.№520/2015г. по описа на Апелативен съд Пловдив по реда на чл.248 от ГПК в частта,с която е оставена без уважение молбата й за изменение решението в частта за разноските,като е прието,че в полза на противната страна следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 5500 лв.,направени при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция. Изложени са доводи,че тези разноски не следва да бъдат присъждани,тъй като това решение на ПАС е било отменено от Върховния касационен съд,включително и в частта относно разноските.
Ответната страна по частната жалба [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че направените от ищеца при първоначалното разглеждане на спора от въззивния съд разноски подлежат на присъждане с решението при повторното разглеждане от въззивния съд,съобразно изхода на спора и доколкото това е единствената възможност за страната да й бъдат възстановени направените от нея разноски при благоприятен за нея краен изход на делото.
Определението на ПАС е правилно.
Съгласно чл.81 вр. чл.78 от ГПК във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася и по искането за разноски, съобразно изхода на спора. С отмяната на постановеното при първоначалното разглеждане въззивно решение от касационната инстанция се възстановява висящността на спора пред въззивния съд /по аргумент от чл.294 ал.1 от ГПК/.Поради това при новото разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора въззивният съд следва да се произнесе по разноските,направени в производството от момента на депозиране на въззивната жалба до приключването на устните състезания пред въззива /което включва и платеното адвокатско възнаграждение за процесуална защита по делото,разглеждано от първия състав на ПАС/.
Наведеният в частната касационна жалба довод, че след като решението на ПАС е било отменено изцяло от Върховния касационен съд , включително и в частта относно разноските,последните не следва да се вземат предвид при повторното разглеждане, е неоснователен. Разпоредбата на чл.294 ал.2 от ГПК не съдържа в себе си забрана в този смисъл , нито ограничение за произнасяне само до размера на направените пред ВКС разноски.Тъй като в случай на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане ,касационната инстанция не прилага чл.81 от ГПК,с нормата на чл.294 ал.2 от ГПК се възлага на въззивния съд,който ще се произнесе с акта по същество, да вземе предвид не само разноските пред въззивната,но и тези, направени пред касационната инстанция,съобразно това в чия полза ще бъде постановеното от него решение по същество при спазване правилата на чл.78 от ГПК. Отмяната на първоначалното въззивно решение /включително частта за разноските/,която е последица от процесуален пропуск на въззивния състав, не е пречка при новото произнасяне направените в предходното въззивно производство разноски да бъдат взети предвид и присъдени като направени,както и не е основание за лишаване на страната,в чиято полза е крайния изход на делото, от правото да получи възстановяване на платените от нея във връзка с неоснователното обжалване от другата страна разноски.
Предвид това,определението на Апелативен съд Пловдив в атакуваната му част подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №526/17.12.2015г.,постановено по т.д.№520/2015г. по описа на Апелативен съд Пловдив по реда на чл.248 от ГПК в частта,с която е оставена без уважение молбата на [община] за изменение решение №361/19.11.2015г. в частта за разноските до размера на присъдените в полза на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5500 лв.,направени при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.