ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 204
гр. София 03.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Ел. Чаначева т.д.№ 2846/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, е постъпила молба – вх. 6778/16.07.2018 г. – от Ш. Х., подадена от пълномощника му адв. Т. С. Б. с искане за допълване на решение № 110/10.07.2018 г. по настоящото дело, с присъждане в полза на молителя на понесените в производството разноски – 590 лева адвокатско възнаграждение- за осъществяване на процесуално представителство, правна защита и съдействие пред ВКС в производството по отмяна на влязлото в сила решение от 30.10.2008 г. по гр.д. № 12280/2008 г. на Софийски районен съд.
Ответникът по молбата- М. И. Б. чрез адв. С. С. взима становище по молбата, като я намира за подадена в законовия срок и за основателна. Вторият ответник – Х. Я., не взима становище по същата.
С отговора на подадената от Х. М. Я. молба за отмяна, чрез своя процесуален представител – адвокат Т. С. Б., ответникът е претендирал присъждане на разноски за производството по т.д.№ 2846/2017 г. Приложено е редовно преупълномощаване на адвокат Т. С. Б. за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. С решение № 110/10.07.2018 г. по настоящото дело е оставена без уважение молбата на Х. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 30.10.2008 г. по гр. д. № 12280/2008 г. на СРС. С оглед този изход на спора, на ответника по касацията се дължат направените в производството разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Страната обаче не е доказала реалното им заплащане. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че страните са договорили такова в размер на 590 лева, платимо в брой. Данни обаче така договорната сума да е заплатена не са отразени в договора, като зачертаванията и знаците в полето „внесена сума“ не съставляват такова отразяване. Съгласно разрешенията, дадени с т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начинът на плащане. В конкретния случай, в сключения между Ш. Х. и адвокат С. С. / преупълномощил адв. Т. С. Б./ договор за правна защита и съдействие в графата „договорено възнаграждение“ изрично е отбелязан размерът на адвокатското възнаграждение „590 лв., платимо в брой“, но в полето „внесена сума“ липсва удостоверяване за реалното им заплащане от страна на доверителя. Предвид обстоятелството, че писмената форма при този начин на плащане и този вид договор е форма за доказване, не могат да бъдат ценени като доказателство използването в него на знаци, с които не може да се удостовери по несъмнен начин реалното заплащане на договорената сума. С оглед изложеното молбата за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ш. Х. за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 110 от 10.07.2018 г. на ВКС, ТК, І отд., постановено по т. д. № 2846/2017 г., в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: