6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 29.05.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №114/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. С. Б. и С. С. Т. и двете от [населено място], против решение №1779 от 19.07.2017г. по гр.д. 2189/2017г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация –ЗК [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – юрк. М. В. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На същото становище е и ответникът по касация – Г. ф., София.
Третото лице помагач на страната на ответника [фирма], [населено място] – М. П. П. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв.П. К. са разгледали фактическата обстановка и са изложили своето разбиране по основателността на иска. Поставили са въпроса – „ Допустимо ли е въззивният съд да формира извод за липса на връзка между смъртта на пострадалата и претърпян пътен инцидент, въпреки липсата на съответния довод от ответниците, както в отговор на исковата молба, така и в отговор възражения и въззивна жалба”. Страната е заявила, че този въпрос бил „съществен”, тъй като от неговото правилно решаване зависел изхода на спора и е посочила противоречие при разрешаването му с решение № 157/16г. на ВКС, І т.о. Поставен е въпросът „ Длъжен ли е възивният съд да събере доказателства, за които първата инстанция не е дала указания кои факти се нуждаят от доказване и как разпределя доказателствената тежест за тях”. В тази връзка са поставени и няколко конкретни за спора уточняващи въпроса, като от тях може да бъде изведено, че страната е поставила този въпрос, тъй като прави оплакване, че съдът не й е указал, че следва да установи причинна връзка между претърпяно ПТП и смъртта на пострадалата. Сочено е общо противоречие с изброени актове на ВКС.Поставен е въпросът – „ Допустимо ли е за първи път в решението на въззивната инстанция да се въвежда от съда за спорен нов факт, липсващ в доклада на първоинстанционния съд и във възраженията по същество. При въведено възражение за неправилност на първоинстанционното решение следва ли въззивния съд да повтори опороченото действие …” Касаторите, във връзка с този въпрос лаконично са пояснили, че САС бил въвел в решението си новия факт – „ дали изобщо смъртта е във връзка с претърпян пътен инцидент”. Сочено е противоречие при разрешаване на тези въпроси с решение №307/12 на ВКС, ІІ г.о. Други пояснения не са направени спрямо общо зададения въпрос, като страната се е задоволила само да цитира указанието дадено от първостепенния съд. Поставен е въпросът – „ Представлява ли годно доказателство по гражданско дело протокола за аутопсия, изготвен по възлагане на разследващите органи…. Каква е доказателствената сила на този документ, предвид задължителното му съставяне на основание чл.144, ал.2 НПК и издаването му от длъжностно лице – специалист съдебна медицина, в кръга на службата му и по установен ред…”.По този въпрос, след като са развити кратки съображения по отговора му, е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизведен текста на нормата. По пункт, означен с ІІ, в изложението си, касаторите са посочили, че разглеждат въпроса за наличие на причинна връзка между смъртта на пострадалата и ПТП, причинено от застрахования при ЗК „ Б. и.”. Страната е заявила, че поставените по-горе въпроси били относими и към този общо поставен въпрос, но освен тях следвало да се вземе предвид и въпроса – „ Длъжен ли съдът да изложи съображения по въведените с въззивната жалба доводи за пълното съдържание събрания доказателствен материал”. По този въпрос е направено кратко оплакване за това, че съдът не бил съобразил „в цялост” заключението на СМЕ и КЕ. Сочено е противоречие с решение на ВКС, при разрешаване на поставения въпрос. Поставен е въпросът –„Длъжен ли е въззивния съд да отстрани констатирани противоречие в случая по най- съществения въпрос за механизма на получаване на травмите на пострадалата и участието на застрахованото МПС…”. Сочено е общо противоречие с т.3 на ТР №1/13г.”.Поставен е въпросът – „ Може ли съдът да замества заключението на вещото лице- автоексперт и доктор, специалист съдебна медицина изготвили заключение по делото със собствени произволни изводи…….” Поддържано е основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос са изложени оплакванията на страната за неправилност на изводите на въззивният съд. Сочено е и общо противоречие с изброени актове. Четвъртия и петият поставени въпроси съдържат съображения на страната и нейни изводи във фактическото си съдържание и могат да бъдат обобщени с формулираното от касаторите въпросително изречение – „Каква е правната същност в процеса на съдебната експертиза като способ за доказване,както и въпросът за същността на експертното заключение”.И по двата въпроса страната е изложила свои разбирания / още в съдържанието им/ като е поддържала по тях основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Сочено е общо противоречие с т.3 на ТР 1/13г., както и са посочени основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Поставен е въпросът – „ Може ли да се приеме и кредитира от съда заключение на вещо лице, по който последното не разполага със специални знания”. Страната накратко е изложила оплакванията си относно приетото от съда , като е поддържала, че вещото лице автоинженер не може да даде отговор по въпроси от значение за предмета на делото.Страната отново е поставила четвъртия въпрос и въпросът – „Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа последователност всички събрани по делото доказателства”.Изложени са оплаквания за неправилност на акта, както и са обобщени изложените досега оплаквания във връзка с поддържаното противоречие между показанията на свидетелите и експертизите, както и оплакване за липса на мотивираност на изводите на състава. Изброени са съдебни актове, за които е заявено, че разрешават този въпрос в противоречие с приетото по него от съда.
Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Първият поставен въпрос, основан на твърдения на страната по доказване на факти по конкретния правен спор е фактически, а не правен, поради което и е неотносим към установяване на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Вторият поставен въпрос, също не е релевантен, тъй като се основава на твърдения на страната, а не на решаващите мотиви на състава, респективно на неправилност на неговото процедиране. Страната е пояснила общо поставения си въпрос с твърдението си, че СГС не бил указал, че ищците следвало да доказват причинна връзка между пътен инцидент и смъртта на пострадалата, т.е. с допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на решаващите изводи на съда. Това твърдение е фактически невярно, тъй като страната не е съобразила подробния доклад на първата инстанция, както и още по-подробните указания дадени й от първостепенния съд, а именно – по евентуалния иск с правно основание чл.228,ал.1, т.1 КЗ- „ищците следва да докажат главно и пълно предпоставките по чл.45 ЗЗД- противоправно деяние, вина, вреди и причинно –следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди, смъртта на тяхната майка да е причинена от неидентифицирано МПС”. Именно тези подробни указания не са били изпълнени от ищците, поради което и процесуалното им бездействие не може да бъде поддържано като нарушение на процесуалните правила от страна на съда, който е изпълнил всички изисквания на процесуалния закон ангажиращи служебното му задължение да изясни делото, включително и с указания до страните. Същото е относимо и към третият поставен въпрос, който освен това съдържа и хипотетични твърдения за последиците от общо въведено оплакване за неправилност на решението и съответно вменява на съда задължения, каквито той няма. Както бе посочено, с доклада по делото, заедно с указанията, дадени на настоящите касатори е изпълнено задължението на първостепенния съд, а възивният не е имал задължение при общо въвеждане на довод за неправилност на изводите на първата инстанция да дава други указания. Т.е правно необосновано страната счита, че е налице нов факт, всъщност е налице липса на доказване при такива подробни указания на осъществените факти, въз основа, на които касаторите – ищци в производството са претендирали обезщетение от Г. ф.. Или, така поставен и този въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
От формулирания четвърти въпрос би могло да бъде изведен релевантен. Същият, обаче е обоснован в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като единствените доводи са лаконичния отговор на страната на въпроса, което не съответства на правното съдържание на основанието, разяснено с т.4 на ТР ОСГТК №1 /09г. Същото се отнася и до обобщението, че това основание е установено и по другите въпроси, неподкрепено с други доводи и въпреки сочената практика по тях, в това число и такава по чл.290 ГПК.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторите следва да сочат доводи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата. Оплакванията за неправилност на решението са ирелевантни към тази фаза на касационното производство.
Поставеният първи въпрос по п.ІІ от изложението не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е общ и е обоснован също с общо оплакване, за това, че съдът не бил обсъдил „ пълното съдържание на събрания доказателствен материал”, което е фактически необосновано, тъй като съставът е изложил подробни мотиви по всички представени доказателства, а и липсата на посочено конкретно доказателство, което страната счита, че не е обсъдено, въпреки нейните доводи във въззивната жалба и което според нея променя правните изводи на съдебния акт лишава от релевантност поставения въпрос. Вторият въпрос е свързан отново изцяло с оплакване за неправилност на акта, като под противоречия страната е обозначила своето твърдение, подлежащо на доказване от нея, а не от съда.Третият поставен въпрос е неясен и вътрешно противоречив. Съдът не е замествал нито вещи лица, нито други специалисти, а съобразно задълженията си на въззивна инстанция е обсъдил наличните доказателства, в това число и експертизи и е достигнал до извод за недоказаност на исковете. Четвъртият въпрос също не е релевантен, тъй като е поставен изцяло с оглед оплакванията на страната за неправилност на акта, при липса на въвеждане на тези оплаквания при приемане на експертните заключения, какъвто е процесуалния ред, по който страната би могла да обоснове оплакванията си за това, че експерта бил „некомпетентен”. Петият поставен въпрос не е разглеждан от съда, поради което и не може да обоснове извод за релевантно въведено общо основание.Шестият поставен въпрос е аналогичен на предишните – четвърти и пети. Освен това същият е обоснован с краткото оплакване на страната за неправилност на акта.Седмият поставен въпрос е хипотетичен и фактически,отново основан на оплакванията на страната за неправилност на акта. Правно необосновано страната счита, че противоречивото посочване на две изключващи се основания – каквито са основанията по чл.280, ал.1, т.2 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК може да обоснове извод за наличие на тези основания. Извън това, че изобщо не е сочено нищо по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само е отбелязано че 6 и 7 въпрос били от „съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото”, то страната в противоречие с това основание е поддържала, че и същите били разрешени в противоречие с решение на САС, за което не е установено влизането му в сила, а също и не са изложени никакви доводи относно фактическия идентитет на разглежданите хипотези, който не е налице. Осмият поставен въпрос е идентичен с този поставен в т.4 на част І на изложението и за него са относими изложените съображения.Под №9 страната не е формулирала правен въпрос, а само е цитирала част от извод на вещото лице и е направила кратки бележки за неправилност на изводите на състава.
Поставените три общи процесуални въпроса в т.10 на изложението/повтарят оплакванията на страната за това, че въззивният съд не е възприел защитната й теза. Този извод се налага поради това, че съдът е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, и е мотивирал извода си. Страната не е сочила конкретни обстоятелства, навеждащи на довод за допуснато нарушение от съда в тази насока, обосноваващо извод за отражението на това процесуално поведение на решаващите изводи на състава, така както изискват сочените основания за допускане на касационно обжалване. Липсват и доводи, които да установят релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК на възпроизведените от практиката на ВКС общи въпроси. Същото е относимо и към подробно изложените оплаквания за неправилност на акта в т.11 от изложението и формулирания въз основа на тях въпрос. Оплакванията за неправилност на решението както вече бе отбелязано не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1779 от 19.07.2017г. по гр.д. 2189/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: