3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 25.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1290/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. Т. Г. от [населено място] против решение №62 от 08.01.2018 г. по гр.д. №3486/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация .- ЗК „ Лев инс” АД, [населено място], е на становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв. М. Я. и адв. В. З. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като е поставил въпросите – 1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определени лимити по застраховка „ гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка.”, 2/” При определяне размерът на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания, съдът следва ли да се съобразява с практиката на другите съдилища.” 3 / „Какви са критериите при определяне на конкретен размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД”. 4/ Длъжен ли е съдът прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4 / 68г., като определи конкретен размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка.” и 5/ „За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите”.Страната е изложила общи оплаквания за неправилност на акта и по-конкретно – че съдът не бил взел под внимание и не бил коментирал в мотивите си нивата на застрахователните лимити, което било в противоречие с конкретно посочени решения.Изложени в тази връзка са и оплаквания, че присъденото обезщетение било занижено.Развити са подробни доводи за това, че съдилищата присъждали различни обезщетения като това било обусловено от различното тълкуване на ПП ВС №4/68г. Поддържано е още, че съдът следвало да вземе предвид възрастта на пострадалия, характера и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на страданията и прогнозите за отзвучаването им съобразно изброени актове на ВКС, в отклонение, на които, съставът бил определил обезщетението в конкретния случай.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от формулираните от него въпроси / въпреки сходството им и общата им насоченост към оплаквания от крайният постановен резултат/ би могъл да бъде изведен релевантен, тъй като основното им съдържание, свързано с определяне размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД е релевантно по всяко дело, по което се претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане. Тези въпроси, обаче страната е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърденията в изложението / съставляващи и поставените въпроси/, съдът е обсъдил установените факти по спора досежно увреждането,именно в контекста на изброените от касатора критерии / включени при поставяне на въпросите/- при вземане предвид възрастта на пострадалия, обществено икономическите условия в страната и т.н. и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението като в тази връзка изцяло се е съобразил с т.11 ПП ВС №.4/68г. Освен това, отчитайки годината на произшествието и обвързвайки я с конкретните икономически условия в страната, съдът се е съобразил, както инфлацията, така и изрично и съществуващите в този период застрахователни лимити като критерий съобразим при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Т.е. по така поставените общи въпроси не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика общо изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
По общо изброените основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК касаторът, въпреки задължението си не е изложил никакви съображения, поради което и не установява предпоставките им.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №62 от 08.01.2018 г. по гр.д. №3486/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: