О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 30.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2374/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Стойка С. В. от [населено място] против определение № 149 от 06.06.2018 г. по т.д. № 1415/2018 г. на ВКС, I т.о.
Ответникът по частната жалба -„Търговска банка Д“ АД, [населено място],чрез пълномощника си – юрк. И. А. е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване състав на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане молба на Стойка В. за отмяна на определение № 11/11.01.2018 г. по ч.гр.д. № 411/2017 г. на Апелативен съд Б. и потвърденото с него определение № 1410/16.08.2017 г. по гр.д. № 1076/2017 г. на Окръжен съд Бургас, с които е оставена без разглеждане жалбата на молителката срещу постановление за възлагане на ЧСИ Д. Н. и е прекратено производството по делото.. За да постанови този резултат, съставът на I т.о. на ВКС е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебни актове, които не разрешават със сила на пресъдено нещо спор за материални прави и същите не са от кръга на преграждащите развитието на делото определения, за които е приложима отмяната по чл. 303 и чл. 304 ГПК съобразно задължителните указания на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Частната жалба е неоснователна.
Производството по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънинстанционен контрол на съдебни актове, каквито са влезлите в сила решения (създаващи сила на пресъдено нещо по конкретен материалноправен спор) и ограничен вид определения, имащи аналогични правни последици (определението за прекратяване на делото поради отказ от иска). Актовете, чиято отмяна се претендира от жалбоподателя, не попадат в категорията на подлежащите на атакуване по реда на Глава XXIV ГПК съдебни актове, защото отмяната на определения от вида на оспорваните не е предвидена нито с изрична законова разпоредба, нито такава е обоснована чрез тълкуването по приложимостта на института, извършено с ТР № 7/31.07.2017 г по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С т. 6 на посоченото тълкувателно решение бе уеднаквена съществуващата разнородна съдебна практика, свързана с относимостта на института на отмяната спрямо определенията за прекратяване на производството по повдигнат материалноправен спор. Нито едно от двете определения, чиято отмяна е поискана от Стойка В., не осъществява хипотезата на посоченото изключение, поради което и молбата се явява недопустима. Освен това атакуваните определения на Окръжен и Апелативен съд- Б. не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешават материалноправен спор. С тези определения се разрешава процесуалноправен спор по допустимостта на подадените жалби срещу постановлението за възлагане.
Следователно, изводите в обжалваното определение, че с атакуваните чрез извънредните средства за контрол съдебни актове не се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, че с тях не се препятства исковата защита на страната относно накърненото материално право, както и че те са изключени от обхвата на подлежащите на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК актове, съответстват на закона и неговото тълкуване, дадено с ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед това молбата за отмяна e недопустима и не подлежи на разглеждане, а определението на ВКС, ТК, I т.о. следва да бъде потвърдено.
Правно необосновано е разбирането на жалбоподателят, за неправилност на обжалваният съдебен акт, тъй като с решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВС във връзка с ППВС № 2/1977 г. е прието, че постановлението за възлагане на изнесен на публична продан имот може да бъде атакувано по реда на отмяната. Тези доводи са неотносими към предмета на делото, защото касаят допустимостта на атакуването на постановленията за възлагане по реда на извънинстанционното производство. Видно от молбата за отмяна жалбоподателят е поискал отмяна на определение № 11/11.01.2018 г. по ч.гр.д. № 411/2017 г. на Апелативен съд Б. и на определение № 1410/16.08.2017 г. по гр.д. № 1076/2017 г. на Окръжен съд Бургас, а не на постановление за възлагане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 149/06.06.2018 г. по т.д. № 1415/2018 г. на ВКС, I т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: