О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.369
С. 28.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВA
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 1449/2016 г.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Й. Х. М. от [населено място] против определение № 95 от 14.04.2016 г. по т.д. №3541/15г. на Върховен касационен съд, II т. о.
Ответникът по частната жалба – С. В не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС, II т. о. е прекратил производството по иска на жалбоподателя за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд (АС) към Българския футболен съюз (Б.), с което е оставено в сила решение №05 от 08.10.2013г. на Комисия за лицензиране и за дейността на агентите играчи към Б. на основание чл. 15 ГПК. За да постанови този резултат, същият е приел, че при спор между агенти и футболисти, компетентна е съответната Комисия за лицензиране и дейността на агентите на играчите, съгласно устройството на Българския футболен съюз, предвидено в Устава, като този извод е изведен от чл.19, ал.1 т.10 от ЗФВС и устава на Б. – чл.77 . Решаващият състав е изложил мотиви, че този спортен арбитраж не възниква по силата на споразумение по смисъла на чл.19ГПК и чл.1 ЗМТА, поради което спорът не е подведомствен на съдилищата. Цитирана е практика на ВКС в същият смисъл.
Частната жалба е неоснователна.
Арбитражът, предвиден в ЗФВС, е различен от арбитража за частноправни граждански имуществени спорове по см. на чл.1 ЗМТА и чл.19, ал.1 ГПК. Законосъобразно е осъществена преценка за това, че държавата е делегирала на спортните организации, правото да осъществяват спортно правосъдие в определените за това рамки и по начин и ред установен от самите организации. Този извод произтича от разпоредбата на чл.19,ал.1, т.10 ЗФВС, с който е дадено право на спортните организации, получили спортна лицензия, какъвто е и Б., да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като приемат правила за дейност на арбитражен орган към тях, който да разглежда и решава спорове. В чл. 71, ал. 1 от Устава на Б. е предвидено споровете в системата на съюза да се разглеждат и решават от органите и по реда, определен в Устава и вътрешните актове на Б.. Овластен за решаване на спорове e АС при Б., а в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Устава на АС при Б. е предвидено, че същият разглежда и разрешава спорове между футболисти и агенти на футболисти, произтичащи от взаимоотношенията им в системата на Б.. Поради факта на принадлежност на спорещите страни към системата на Б., за тях е приложим приетия от Б. ред за спортно правосъдие, като при възникнал спор същият следва да се отнесе пред АС при Б.. Извън това чл.78, ал.2 от Устава на Б. изрично изключва по спорове, произтичащи от взаимоотношенията в системата на съюза компетентността на съдилищата в България.
Следователно, доколкото предмета на разрешения от АС при Б. спор не попада в обсега на чл.1 ЗМТА, то правилна е преценката на състава на ВКС, ІІ т.о. за това, че спорът не му е подведомствен. Следователно, излагайки аналогични правни изводи, предходният тричленен състав на ВКС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 95 от 14.04.2016 г. на Върховния касационен съд, II т. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: