ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650
[населено място], 19.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2851/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Я. Х. – Й., против определение № 544 от 25.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 448/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, е потвърдил определение № 1846 от 11.07.2017 г., постановено по гр.д. №1285/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд в частта му, с която по реда на чл. 248 ГПК е допълнено определение № 1307/16.05.2017 г. в частта за разноските и М. Я. Х. – Й. е осъдена да заплати на С. Д. К. – Д. сумата от 3 530,06 лв., представляваща направените разноски в производството пред Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото,като без значение за отговорността за разноските е обстоятелството дали е било проведено или не открито съдебно заседание. Разноските по делото, доказани с договора за правна защита и съдействие от 10.09.2016 г., са за процесуално представителство на ответника – ЧСИ С. К. – Д., като за последното е платено към 10.09.2016 г., в брой, адвокатско възнаграждение на адв. Т. Г. в размер на 4000 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвид приетата от окръжния съд основателност на възражението на ищцата за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и липсата на фактическа и правна сложност, се равнява на сумата от 3 530, 06 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата към момента на договарянето редакция. Направен е извод, че предвид уважаването на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК и присъждане на ответника разноски за адвокатски хонорар в минимален размер, неоснователно се явява оплакването на жалбоподателката за несъобразяване на правната сложност на казуса при редуциране на адвокатското възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. М. Я. Х. – Й. е посочила основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставила е следните въпроси: „1.Може ли и на какво основание ответната страна да влезе в правоотношението ищец-държава по отношение на определянето и събирането на държавни разноски?” и 2.” На какво основание ответната страна има право да обжалва евентуалното освобождаване от държавни разноски?„ Страната лаконично е поддържала неправилност на постановеното определение, така определено и от нея.
Касаторът Й. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от нея въпроси са общи, хипотетични, свързани с оплакването на страната, а не с решаващите изводи на въззивния съд или с неговото процедиране. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен въпрос то налице би било единствено общото основание. Касаторът не е поддържала, нито обосновала допълнителен селективен критерий, а само е посочила и възпроизвела текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква касаторът да установи, че конкретно формулиран правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на нормата.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Плевенски окръжен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 544 от 25.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 448/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: