О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
[населено място], 09.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2069/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С определение №13/11.01.2018г.,постановено по ч.в.т.д.№565/17г., Варненски апелативен съд се е произнесъл по подадена от „Агрипланет“ ЕООД молба по чл.248 ГПК,като е допълнил постановеното по делото определение №617/23.10.17г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо, осъждайки „Семена Добрич“АД да заплати в полза на молителя направените от него разноски в размер на 1000 лв. за адвокатска защита.
Срещу това определение е подадена частна жалба от „Семена Добрич“АД.В нея се излагат съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което се претендира намаляването му до размер на 60 лв.
Ответната страна по частната жалба „Агрипланет“ЕООД не се е ангажирала със становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение,с което се е произнесъл по молбата на въззиваемия по чл.248 ГПК, съставът на въззивния съд е съобразил обстоятелствата,че частното производство е прекратено с определение /което към настоящия момент е влязло в законна сила/ и,че при този изход, законът дава право на противната на иницииралата производството страна да получи направените от нея в неоснователно/недопустимо водения срещу нея процес разноски; въззиваемата страна е поискала своевременно /с отговора на частната жалба/ да й бъдат присъдени разноските, като е приложила екземпляр от договора за правна помощ, в който е посочено,че сумата е платена в брой. Въпреки дадената му възможност да вземе становище по молбата за допълване, включително като направи възражение за прекомерност, частният жалбоподател не се е възползвал от това си право. Поради това и доколкото е констатиран пропуск с определението за прекратяване разноските да бъдат присъдени, съдът е уважил изцяло искането.
Определението на ВАпС е правилно.
В частната жалба, с която е сезиран Върховният касационен съд, не се излагат оплаквания относно законосъобразността на извършените от въззивния съд процесуални действия, а само се навеждат твърдения за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Възражение в този смисъл частният жалбоподател е имал възможност да направи в производството по чл.248 ГПК пред апелативния съд преди постановяването на атакуваното определение. Като не е сторил това, следва да се приеме, че правото му да иска отмяна на определението на това основание,е преклудирано. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК съдът не се произнася служебно,а само при направено възражение за несъответствие между платеното адвокатско възнаграждение с правната и фактическа сложност на делото. В настоящото производство предмет на преценка за законосъобразност е дали при произнасянето на състава страната е била лишена от възможността да упражни предоставеното й от закона право, а такова процедиране от страна на Варненски апелативен съд не се констатира.
Поради това определението от 11.01.2018г. следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №13/11.01.2018г.,постановено по ч.в.т.д. №565/17г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.