4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 22.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2019/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Т. Г. против решение №1183 от 14.05.2018г. по т.д.615/2018г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Застрахователно дружество Евроинс”АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Е. А. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.2 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. И. Я. е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК, предл.3-то ГПК. Той буквално е възпроизвел касационната си жалба, като е сочил допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът бил обсъждал „свидетелските показания на ищеца дадени в досъдебното и съдебно наказателно производство”, без тези доказателства да са въвеждани от страните по спора, а в нарушение на материалния закон и при необоснованост на изводите бил избрал от тези показания само отделни части, без да ги обсъди в цялост. Страната е възпроизвела от касационната жалба своите оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, който не взел предвид изявления на ищеца в досъдебното производство за това, че обичал баща си и той му липсвал. Подробно са възпроизведени и оплакванията относно неправилност на възприемане на установените факти по спора във връзка с това, че отношенията между ищеца и баща му били установени, с оглед родството между тях и не се нуждаели от доказване.Други доводи, свързани с поддържаното основание, както и с основанията по чл.280 ГПК въобще, не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Страната е поддържала единствено основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане буквално на оплакванията в касационната жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Дори и да се приеме, че нейните идентични оплаквания изложени в касационната жалба, са във връзка с това основание, същите са основани на нейни възприятия и твърдения, несъобразявани от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението, което в по-голямата си част съдържа очертаване на защитната теза на касатора и със собствена интерпретация на мотивите на акта и съответно несъгласие с тях, без оплакванията да са разгледани в контекста на изложената по-горе дефинитивност на основанието. Оплакванията на страната, основаващи се на нейната защитна теза, съставляват единствено изразено разбиране, несъдържащо правни аргументи за установяване на една от подробно разгледаните хипотези, очертаващи съдържанието на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то.ГПК. Следва да се отбележи още и това, че дори и да бъде отчетено допуснато процесуално нарушение от страна на съда, за това, че е съобразявал изявления на ищеца, дадени в друго съдебно производство, то неговите решаващи изводи и извън така възприетото, обуславят именно постановения правен резултат. В тази връзка решаващите изводи на състава са свързани с това, че в производството не са били сочени доказателства, от които да се установява какви конкретно преживявания е имал ищеца от смъртта на неговия баща, как точно това е рефлектирало върху неговия материален бит и духовна сфера, поради което е направен и крайният извод за това, че претендираните вреди не са доказани Т.е съдът е отчел липсата на каквито и да било сочени доказателства от ищеца, а негова е доказателствената тежест за това, че е претърпял неимуществени вреди Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1183 от 14.05.2018г. по т.д.615/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: