О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№157
София 29.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 584/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Прокуратура на Република България, подадена от прокурор при СГП против определение № 4254 от 21.12.2016 г. по ч. гр. дело № 5499/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 03.10.2016г. по т.д. 1067/16 на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на настоящият частен жалбоподател против [фирма], в частта й, с която е предявен иск за установяване нищожност на вписване с правно основание чл.29, арл.1, пр.1-во ЗТР и е прекратено производството по делото в същата част. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че дадените указания на първата инстанция за отстраняване нередовност на исковата молба произтичат от въззивно решение на САС, с което делото е било върнато за ново разглеждане, след обезсилване на първоинстанционното решение. С оглед единствените оплаквания във въззивната частна жалба, за това, че е била подадена молба на 03.06.2016г., с която указанията са били изпълнени, съставът е приел, че в кориците на делото не се съдържат данни за предприети процесуални действия от ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, въпреки двете изпратени съобщения с указания, получени редовно от жалбоподателя – на 25.04. и на 01.06.2016г.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение частният касатор е посочил, че с обжалваното определение, съдът се е произнесъл по въпроса: „следва ли съдът да положи поне минимални усилия, за да провери защо допълнение към исковата молба, при наличие на данни, че е депозирано, не се намира по делото”. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е повторен въпросът- „следва ли съдът преди да върне исковата молба и да прекрати производството да положи поне минимални усилия/ чрез проверка в деловодството или по друг начин/, за да провери защо допълнение към исковата молба, при наличие на данни, че е депозирана, не се намира по делото”. В заключение е посочено, че като „ резултат от произнасянето на ВКС съдебната практика ще бъде осъвременена предвид настъпили в обществените условия промени”, изразяващи се според касатора в това, че зачестявали случаите на недобросъвестно унищожаване на документи, като по този начин производствата се прекратявали на формално основание. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така определената със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че формулирания от касатора въпрос не е релевантен. Този извод произтича, от това, че въпросът е фактически, а не правен, съдържащ твърдения на касатора, а не установени факти. В тази връзка страната е поддържала и пред въззивния съд, че е отстранила нередовността на исковата молба, като е представила в указания срок допълнение към нея, но същата не е подкрепила тези свои твърдения с каквото и да било доказателство, установяващо изпълнение на разпорежданията на съда по редовността на сезирането, като в делото не се намират дори индициращи данни в тази насока. Нещо повече, касаторът не е приложил към въззивната си жалба нищо установяващо твърденията му, дори и копие от твърдяното като депозирано допълнение към исковата молба, за което е поддържал, че е било надлежно изпратено в указания срок. Това той е направил пред настоящата инстанция, което е без правно значение с оглед фазата на производството и макар и ирелевантно и в този случай отново не са установени по какъвто и да било начин изпълнение на указанията на първостепенния съд, тъй като приложената извадка/ кс. копие/ съдържа данни, които не могат да се свържат с проведеното производство пред СГС. С оглед тези данни именно, поставеният въпрос съдържа твърдения на страната, а не установени факти. Тъй като формулирането на релевантнен правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага доводи за това, че конкретно формулираният правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед това страната не е изложила каквито и да било доводи относими към това основание.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4254 от 21.12.2016 г. по ч. гр. дело № 5499/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: