Определение №492 от 6.10.2017 по тър. дело №1198/1198 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
[населено място], 06.10.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на втори октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1198 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационни жалби на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 1859/05.10.2016 год. и решение № 1860/05.10.2016 год. по т.д.№1280/2016 г. на Софийски апелативен съд.С първото е частично отменено решение № 519/ 27.01.2016 год. по т.д.№ 124/2014 год. на Благоевградски окръжен съд, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма], като вместо определената от първоинстанционния съд – 01.01.2007 год., е определена за такава – 31.12.2011 година,а в останалата си част първоинстанционния акт е потвърден.С второто решение е потвърдено изцяло решение № 918 / 16.02.2016 год. по т.д.№ 124/2014 год. на Окръжен съд Благоевград, с което, на основание чл.632 ал.2 ТЗ, преди влизане в сила на решението за обявяване длъжника в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност, с обявяването му в несъстоятелност на основание чл.630 ал.2 ТЗ и прекратяване на дейността му, е възобновено производството по несъстоятелност на длъжника [фирма], с назначаване временен синдик и насрочено общо събрание на кредиторите.Касационните жалби са идентични по съдържание, съдържайки доводи относими единствено към предмета на спора , разрешен с решение № 1859 / 05.10.2016 година на Софийски апелативен съд .
В касационната жалба против решение № 1859 / 05.10.2016 год.на САС, касаторът твърди, че съдът е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила : несъобразяване с всички доказателства по делото / заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета в първоинстанционното производство, за сметка на неправилно кредитиране на заключението на съдебно – икономическа експертиза във въззивна инстанция / и без да изложи собствени мотиви, вкл. по възприетата погрешно от първоинстанционния съд фактическа обстановка.Оспорва се правилността на определената начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2011 год., като според страната същата следва да бъде определена към момент към който длъжникът е бил в невъзможност да изпълни спрямо всички свои кредитори, очевидно приемайки , че плащането към някои кредитори, установимо от доказателствата по делото, изключва такава невъзможност. Формално се визира постановяване на решението в противоречие с материалния закон и като необосновано.
Идентични са доводите в касационната жалба срещу решение № 1860/05.10.2016 год., независимо от различния му предмет – потвърждаване на първоинстанционното решение за възобновяване на производството, на основание чл.632 ал.2 ТЗ,при това оспорвайки правилността на определената начална дата на неплатежоспособност – 01.01.2007 год. – приета от първоинстанционния съд, последващо изменена с решение № 1859 / 05.10.2016 год. на САС.
Ответната страна – [фирма]- оспорва касационните жалби и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като акцентира на несъответствието на съдържанието на касационната жалба против решение № 1860 / 05.10.2016 год. на САС и изложението по чл.280 ал.1 ГПК към същата, с предмета на спора, разрешен с атакувания акт.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу валидни и допустими, подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С решение № 1859/05.10.2016 год.на САС е отменено в единствено атакуваната му от [фирма] / в несъстоятелност/ част – началната дата на неплатежоспособност – решение № 519/ 27.01.2016 год. по т.д.№ 124/ 2014 год. на Благоевградски окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството, с начална дата – 01.01.2007 год. , открито производство по несъстоятелност на същото, обявен е длъжника в несъстоятелност, на основание чл.630 ал.2 ТЗ и е прекратена дейността му. Въззивният съд, след изслушване на нова съдебно-икономическа експертиза, е променил началната дата на неплатежоспособност на 31.12.2011 година, при поддържана от касатора правилна дата – 01.01.2013 год.. За да приеме тази начална дата, въззивният съд е съобразявал, че видно от заключението показателят за обща ликвидност на дружеството , в рамките на целият изследван период 2009 – 2015 год. варира, последователно спадайки и покачвайки се под, съответно над 1, но ирелевирайки последното инцидентно покачване към 31.12.2013 год., предвид съвкупната преценка на всички съобразими показатели, в това число за бърза,незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност и рентабилност, според които и след края на 2011 год. приема ,че е настъпил необратим процес на декапитализация на дружеството – съществено надхвърляне размера на активите от размера на задълженията му. Изрично е изложил мотиви, че извършените през 2012 год. плащания не следва да бъдат съобразявани, тъй като техният размер е незначителен – 6 731,97 лв., спрямо общия размер на краткосрочните задължения към доставчици – 668 086,66 лева. Съобразен е и факта, че последователното влошаване на икономическото състояние на длъжника е предпоставило и окончателното преустановяване на дейността му през 2014 година.
За да постанови решение № 1860/05.10.2016 год., потвърдило решението на съда по несъстоятелността за възобновяване на производството по несъстоятелност , на основание чл.632 ал.2 ТЗ, Софийски апелативен съд е посочил, че е налице една от алтернативно изискуемите за това предпоставки : в преклузивния срок по чл. 632 ал.2 ТЗ кредитор на несъстоятелността е внесъл необходимата за покриване началните разноски по производството сума , така както е била определена от съда по чл.629б ТЗ. Съдът изрично е посочил, че преценката му в това производство е ограничена до установяване наличието на предпоставките, съгласно пр.второ на чл.632 ал.2 ТЗ .
В изложенията по чл.280 ал.1 ГПК , напълно идентични, независимо от различния предмет на произнасяне в атакуваните въззивни актове, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Може ли съдът да основе своите изводи на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения – реш.№ 24 по гр.д.№ 4744/2008 год. на І г.о. , реш.№ 460 по гр.д.№ 768/2009 год. на І г.о. и реш.№ 589 по гр.д.№ 1359 / 2009 год. на І г.о. на ВКС и 2/ Обжалване на решението по чл.632 ал.1 ТЗ, в частта по определяне началната дата на неплатежоспособност, основание ли е за отмяна на решението по чл.632 ал.2 ТЗ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално посочване на разпоредбата.
По касационната жалба срещу решение № 1859 / 05.10.2016 год. на САС : Всеки от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Вторият формулиран въпрос е напълно чужд на предмета и правните последици на атакувания въззивен акт,ограничен до оспорване на определената от съда начална дата на неплатежоспособност.Първият от въпросите не кореспондира с процесуалните действия на съда, който е мотивирал решението си с анализ на приетата съдебно-икономическа експертиза . Правилността на този анализ е извън настоящата преценка за допустимост. По отношение правилността не е формулиран материалноправен въпрос. Касаторът не сочи кои обективно значими факти не са били предмет на анализ от назначената съдебно–икономическа експертиза за разлика от изслушаната в първоинстанционното производство, на която акцентира/ , респ. са установими от други, несъобразени от въззивния съд доказателствени средства, поради което би могло да се обоснове наличието, при това на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не би било допуснато би предпоставило различен правен резултат.В тази си част касационната жалба е напълно фрагментарна и необоснована,т.е. правният въпрос не кореспондира с надлежно обоснован касационен довод по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.Поради това и процесуалноправният въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
По касационната жалба срещу решение № 1860 / 05.10.2016 год. на Софийски апелативен съд : И тук всеки от формулираните, идентични на преждепосочените, два въпроса не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Първият – по идентични на изложените в предходния параграф съображения : не са посочени обективните факти, при това относими единствено към изследваните, съгласно чл.632 ал.2 ТЗ, предпоставки за възобновяване на производството, чието несъобразяване, вкл. доказателствата за тях, предпоставя съществено процесуално нарушение, отразило се на правилността на решението. Вторият от въпросите очевидно се основава на тезата на касатора, че самото произнасяне на съда , на основание чл.632 ал.2 ТЗ, преди влизане в сила на решението по чл.630 ал.2 ТЗ,предвид касационното му обжалване, обуславя неправилност на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност.Предвид предходното / по-горе / произнасяне на настоящия касационен състав, по допустимостта на касационната жалба срещу решението по чл.632 ал.1 ТЗ, респ. влизането му в сила, този въпрос, по начало релевантен, макар и неотносим към решаващите мотиви на самото решение по чл.632 ал.2 ТЗ, но доколкото би бил формално относим към преценка за евентуалната му недопустимост, изгубва значението си на релевантен такъв, тъй като отговор на същия не би бил от значение за правния резултат.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1859/05.10.2016 год. и решение № 1860/05.10.2016 год. по т.д.№ 1280/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top