О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№202
[населено място] 03.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№635/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Олстас лион интернешънъл инк.“,регистрирано в Търговския регистър на Република М. острови, срещу определение №444/05.02.2016г.,постановено по гр.д.№4988/2015г. по описа на Апелативен съд София,с което е оставена без уважение молбата му за допълване на определение №3786/28.12.2015г. по същото дело с произнасяне по отношение на законосъобразността на определение №300/12.10.2015г. по т.д.№135/2015г. по описа на Софийски окръжен съд в частта му,с която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 51 880,48 лв. Изложени са доводи,че съдът не е обсъдил наведените от него доводи и се е произнесъл в противоречие със съдебната практика.Твърди,че с частната жалба е обжалвано определението на първоинстанционния съд в неговата цялост,а по същество – че липсва законово основание в негова тежест да бъдат възлагани разноските за държавна такса.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното от него определение,тъй като с частната въззивна жалба е поискано съдът да се произнесе срещу определението на СОС единствено в частта,с която е прекратено производството по делото,но не и в частта,с която ищецът е осъден да заплати държавна такса.Посочил е и,че въпросът за разноските подлежи на преразглеждане от съда,постановил присъждането им по реда на чл.248 от ГПК,каквато процедура не е била предприета.
Определението на САС е правилно.
В частната жалба,с която е сезиран САС, са изложени доводи за незаконосъобразно прекратяване на производството по иска,предявен пред СОС.На тези доводи съответства и петитума на частната жалба,с който е поискано САС да отмени определението за прекратяване и да върне делото за продължаване на процесуалните действия. Следователно липсва надлежно сезиране на въззивната инстанция за произнасяне по посочения в молбата за допълване предмет,касаещ присъдената в негова тежест държавна такса.С оглед крайния извод на въззивния съд по отношение предмета на спора – законосъобразността на прекратителното определение вр. с разпоредбата на чл.694 ал.2 от ТЗ, същият не е бил длъжен служебно да преразглежда въпроса за разноските,а самостоятелни доводи за незаконосъобразност и нарочно искане за отмяна на определението в частта,с която в негова тежест е възложена държавната такса, ищецът не е направил.Такива и не биха могли да бъдат разгледани от въззивния съд при липсата на предварително проведена процедура по чл.248 от ГПК.
Предвид това,определението на Апелативен съд София подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №444/05.02.2016г.,постановено по гр.д.№4988/2015г. по описа на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.