8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
[населено място], 01.12,2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1570/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №73/03.04.2017г. по в.т.д.№680/16г. на Варненски апелативен съд,с което след отмяна на решение №33/ 04.08.16г. по гр.д.№17/16г. на Разградски окръжен съд е отхвърлен изцяло предявеният от едноличния търговец срещу [фирма] иск по чл.631а ТЗ – за заплащане на сумата 69 818,22 лв.,представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – направени в тежест на търговеца разходи по откритото по молба на дружеството производство по несъстоятелност за периода след датата на съдебното решение по чл.630 ал.1 ТЗ до неговата отмяна,изразяващи се в платени възнаграждения и осигуровки на синдици,командировки, транспортни, счетоводни и други разходи.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност,поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,както и за необоснованост на въззивното решение.
Ответникът по касация [фирма] е възразил срещу допускането на касационното обжалване по съображения за необоснованост на съответните предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК, като е изложил и доводи срещу основателността на оплакванията за неправилност.
Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
При произнасянето си по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Разградски окръжен съд е бил сезиран с иск по чл.631а ТЗ,предявен от [фирма] срещу [фирма]. При обосноваване основанието му ищецът е твърдял в исковата молба наличие на умисъл,евентуално – груба небрежност в действията на [фирма] при подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност на едноличния търговец,тъй като в предходно производство по чл.625 и сл. ТЗ /също инициирано от ответника/, такава негова молба е била отхвърлена по причини за липса на търговско правоотношение между страните,от което да произтича вземането на дружеството,т.е.,че към момента на подаването на повторната молба ответникът е знаел, че не е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ищеца.
За да постанови обжалвания резултат ВАпС е приел,че с подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу едноличния търговец, дружеството,като негов кредитор, е упражнило свои процесуални права,съдебно признати с издадения му изпълнителен лист след проведено исково производство,в което му е било присъдено цедирано му вземане за обезщетение за вреди от неправомерно извършено от едноличния търговец джиро на запис на заповед /след като вземането по последния е било удовлетворено/.Излагайки теоретични разсъждения по въпросите за характера на двете форми на вината – умисъл и груба небрежност,съдът е заключил,че не е налице злоупотреба с процесуалните права от страна на ответника,тъй като към датата на подаването на молбата същият е бил кредитор с безспорно и неудовлетворено вземане , същото е било признато и от ищеца- длъжник,както е било признато от него и състоянието му на неплатежоспособност с трикратното подаване на молби по чл.626 ал.1 ТЗ от самия едноличен търговец /впоследствие оттегляни,а производството по тях – прекратявано/.Съдът е посочил,че изискуемите от разпоредбата на чл.613а ТЗ форми на вината биха били налице единствено в случаи,че молителят изобщо не е носител на неудовлетворено вземане от длъжника или тогава, когато, подавайки молбата, е знаел,че длъжникът му не е в състояние на неплатежоспособност, каквито случаи не се установяват по делото.Липсата на злоупотреба с права е обоснована и със съображения,че решението за откриване на производство по несъстоятелност /респ. за отхвърлянето на такава молба/ не се ползва със сила на пресъдено нещо нито по отношение на вземането,нито по отношение на извода за неплатежоспособността, поради което тези въпроси могат за бъдат преразглеждани в последващо производство по чл.625 и сл.ТЗ.Съдът е съобразил обстоятелството,че характерът на правоотношението между страните /търговско или гражданско-правно/ не е бил безспорен към момента на подаването от ответника на повторната молба за откриване на производство по несъстоятелност,доколкото този въпрос е бил третиран различно,както от страните /самият длъжник в молбите си по чл.625 ТЗ го е определял като търговско/, така и от съдилищата.От това е направен извод , че знанието у ответника,че веднъж търговският характер на вземането му е бил отречен от съда с първото съдебно решение,с което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ,не може да бъде аргумент за злоупотреба с права. Липсата на основание да се приеме наличие на намерение у ответното дружество да увреди ищеца с подаването на молбата по чл.625 ТЗ е обоснована и с поддържаното от самия ищец в исковата му молба твърдение,че с действията си ответникът е целял единствено да облагодетелства себе си.Подаването на молбата съдът е възприел като акт на реализиране правата на ответника като кредитор; отчел е факта,че последният не е шиканирал процеса докато са се кумулирали разходите по несъстоятелността,а сам е предплатил разноски за производството по реда на чл.629б ТЗ.Допълнително съдът се е аргументирал с това,че всички разходи,претендирани от ищеца като вреди, са направени във връзка с изпълнението на съдебното решение,а не са пряк резултат от подаването на молбата на ответника по чл.625 ТЗ,т.е. молбата сама по себе си не е причина за разходите,тъй като,ако същата е била отхвърлена,разходи не биха били изобщо направени.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, в обосноваване приложимост на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, касаторът е поставил въпросите: „1.Каква е границата между понятията „упражняване на права“ и „злоупотреба с права“, кога е налице преминаване на границата на субективното право и кога е налице разминаване между целта,за която субективното право е признато и целта,за която правото се използва в действителност?; 2.Следва ли да се квалифицира като злоупотреба с право действието на кредитора по предявяване на молба по чл.625 ТЗ без да са налице материално-правните основания за това,конкретно – без да е налице изискуемо и установено по основание парично задължение по търговска сделка,при наличието на издаден изпълнителен лист за вземането и при наличието на възможност кредиторът да реализира правата си по пътя на индивидуалното принудително изпълнение в заведено вече изпълнително дело?; 3.Отхвърлянето с влязло в сила съдебно решение на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност индиция ли е,че правото на кредитора е упражнено неоснователно и дали кредиторът,който е упражнил това право недобросъвестно е осъществил неправомерно действие,обуславящо противоправността на неговото деяние?; 4. Когато кредитор-търговец веднъж е подал молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност,която е отхвърлена като неоснователна с влязло в сила съдебно решение поради липса на изискуемо и установено по основание парично задължение по търговска сделка и кредиторът е узнал или е бил длъжен да узнае тези обстоятелства, повторното подаване на молба по чл.625 ТЗ основана на същото вземане представлява ли индиция за виновно и противоправно поведение на кредитора?; 5.Знанието на кредитора , подал молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, че вземането му не произлиза от търговска сделка и не може да бъде основание за откриване на производство по несъстоятелност, обуславя ли злоупотреба с процесуални права при условията на умисъл или груба небрежност и ангажира ли отговорността на този кредитор по смисъла на чл.631а ТЗ?; 6.Подаването от кредитор на молба по чл.625 ТЗ въпреки знанието или задължението да знае,че не са налице материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и при наличието на познание или задължение да знае за специфичните и тежки за длъжника последици в открито производство по несъстоятелност,представлява ли субективно отношение на кредитора спрямо отговорността на длъжника,което да обуслови умисъл или груба небрежност като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.631а ТЗ?; 7. Обстоятелството,че в молбата си по чл.625 ТЗ кредиторът е претендирал лишаване на длъжника от правото да управлява имуществото и търговското си предприятие по смисъла на чл.635 ал.2 ТЗ, индиция ли е за субективното отношение на кредитора към специфичните за производството по несъстоятелност негативни правни последици за длъжника и предпоставя ли от субективна страна желание на кредитора или допускане на тези негативни за длъжника последици като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.631а ТЗ?; 8.Познанието на кредитор-търговец за тежките и специфични фактически и правни последици за длъжника в открито производство по несъстоятелност и желанието или допускането им от страна на кредитора,вместо да осъществи правата си по пътя на индивидуалното принудително изпълнение в заведено вече изпълнително дело, представлява ли действие,което може да се окачестви като злоупотреба с процесуални права при условията на умисъл или груба небрежност и ангажира ли отговорността на този кредитор по смисъла на чл.631а ТЗ?; 9.Разходите и разноските , извършени от името и за сметка на длъжника в производството по несъстоятелност могат ли да се квалифицират като вреди,намаляващи неговия патримониум и подлежат ли на обезщетяване по смисъла на чл.631а ТЗ или представляват разходи,направени във връзка с изпълнение на съдебно решение,които подлежат на възстановяване по друг ред?; 10.Какъв е редът за имуществена обезвреда за направените от и за сметка на длъжника разноски в производството по несъстоятелност,образувано по молба на кредитор по чл.625 ТЗ,която впоследствие е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение – по реда на чл.631а ТЗ или по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, или по друг национален закон?; 11.Сама по себе си молбата на кредитор по чл.625 ТЗ ,която първоначално е уважена от първоинстанционния съд,но впоследствие е отменена с влязло в сила съдебно решение,поради липса на вземане, произтичащо от търговска сделка , причина ли е за извършените от името и за сметка на длъжника разноски в производството по несъстоятелност или причина за тях е отмененият съдебен акт? В този случай кредиторът носи ли отговорност по чл.631а ТЗ за тези разноски?; 12.Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на кредитора,подавайки неоснователна молба по чл.625 ТЗ,първоначално уважена,но впоследствие – отхвърлена с влязло в сила съдебно решение и извършените от името и за сметка на длъжника разходи и разноски в производството по несъстоятелност?“
Въпросите от 1 до 8 включително се релевират с допълните критерии на чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.1 т.2 ГПК.За обосноваване наличието на предпоставки за прилагане на първата хипотеза касаторът сочи определение №577/31.08.10г. по т.д.№2/10г. на второ т.о. на ВКС,постановено по реда на чл.288 ГПК,с което не е допуснато касационно обжалване въззивно решение,постановено по иск на търговско дружество за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Във връзка с втория допълнителен критерий касаторът се е позовал на представени от него решение №93/23.03.17г. по т.д.№249/15г. на ОС Стара Загора и решение №85/14.02.17г. по т.д.№666/14г. на ОС Пловдив.
По отношение на въпроси от 9 до 12 се твърди разрешаването им в противоречие с „константната съдебна практика на ВКС“ /допълнително основание за допустимост по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК/,без да се цитират конкретни решения със задължителен характер, даващи различен отговор на тях.
По всички въпроси от 1 до 12, с твърдения за липса на практика на ВКС и на съдилищата, касаторът обосновава приложение и на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Под №№13 и 14 в изложението са поставени два процесуално-правни въпроса : „Следва ли съдът да извърши преценка на всички допустими и правнорелевантни доказателства по делото и да обсъди всички доводи и възражения на страните?“ и „Необходимо ли е мотивите на съдебното решение да съдържат изложение,обсъждане и преценка на всички приети по делото допустими и релевантни доказателства – поотделно и в тяхната взаимна връзка, на всички относими и правнорелевантни доводи и възражения на страните,както и изрично и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и защо игнорира някои доказателства по делото?“.Въпросите са обвързани с твърдения за непроизнасяне на въззивния съд по установените по делото факти,че в молбата си по чл.625 ТЗ ответникът е претендирал да бъде прекратена дейността и да бъде лишен длъжникът от правото да управлява търговското си предприятие, че ответникът е имал възможността да осъществи правата си по пътя на индивидуалното принудително изпълнение,че вече е бил завел изпълнително дело за присъденото му вземане;както и с твърдения за необсъждане на писмени доказателства,свързани с наказателното производство,образувано за престъпление по чл.227б ал.1 НК и на доводите на касатора,свързани със субективния елемент на фактическия състав на разпоредбата на чл.631а ТЗ – наличие на достатъчно преки и косвени доказателства за злоупотреба с процесуални права при двете й проявни форми – умисъл и груба небрежност. Цитирана е задължителна съдебна практика на ВКС – постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения,с които се обосновава по отношение на тези въпроси приложимост на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
От така поставените от касатора въпроси като относими,респ. отговарящи на общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат преценени въпросите под т.т.3, 4 и 5 от изложението /с известни корекции по формулировката/, доколкото са обвързани с решаващите изводи на въззивния съд,който е приел,че знанието у ответника-кредитор,че търговският характер на вземането му вече е бил отречен с решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника не може да бъде разгледано като злоупотреба с права. От значение за изхода на спора по конкретното дело, съгласно даденото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на правния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, са и въпроси №9 и №11 от изложението. По отношение на всички тези въпроси обаче липсват доказани предпоставки за приложимост на сочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване. Цитираното, в обосноваване наличието на хипотезата на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, определение на ВКС не представлява задължителна съдебна практика,а решенията на окръжните съдилища, в чиито мотиви касаторът намира противоречиви с обжалваното такова разрешения по тези въпроси, няма данни да са влезли в сила, което противоречи на възприетото в т.3 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Допълнителното позоваване на хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е обосновано с предпоставките и целите, визирани в т.4 на същото тълкувателно решение.
Останалите,формулирани от №1 до №12 от изложението въпроси не осъществяват изискванията за приложимост на общия критерий за допустимост.Първият въпрос е с хипотетичен характер; еднозначен отговор,с който да бъде постигнато разрешение по конкретното дело в целения от касатора смисъл не може да бъде даден без да се извърши преценка на конкретните факти ,осъществени за всеки отделен случай на заведен иск по чл.613а ТЗ.Вторият и шестият от въпросите не кореспондират с решаващи изводи на въззивния съд и се основават на собствени на касатора твърдения за подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност при липса на материално-правни предпоставки за това,свързани с характера на вземането на ответника.Противно на тези твърдения въззивният съд е приел,че въпросът за този характер не е бил безспорен към момента на подаването на молбата по чл.625 ТЗ,доколкото и самият длъжник е твърдял извънсъдебно /а и с подаването на молби от самия него по чл.625 ТЗ/ , че има задължение към ответника,произтичащо от търговска сделка.Седмият и осмият от въпросите не са били въвеждани в предмета на спора в предвидените в закона преклузивни срокове,поради което и произнасяне по тях няма в съдебното решение на ВАпС.Като неотносими съставът преценява и формулираните под №10 и №12 въпроси.
Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението и двата процесуално-правни въпроса,поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК . Оплакванията /във връзка с които се поставят и въпросите/ за липса на произнасяне на въззивния съд по установените по делото факти,че в молбата си по чл.625 ТЗ ответникът е претендирал да бъде прекратена дейността и да бъде лишен длъжникът от правото да управлява търговското си предприятие и, че същият е бил завел вече срещу едноличния търговец изпълнително дело за вземането си,при което е имал възможността да осъществи правата си по пътя на индивидуалното принудително изпълнение, не съответстват на наведени от страната по предвидения процесуален ред и в съответните срокове конкретни доводи,които съдът да е бил длъжен да обсъди с въззивното си решение. Твърдения за относимост на тези факти към обосноваване на исковата му претенция, касаторът е направил едва с касационната си жалба. Липсата на обсъждане от въззивния съд на представените с допълнителната искова молба писмени доказателства,свързани с наказателното производство,образувано срещу касатора за престъпление по чл.227б ал.1 НК, не представлява нарушение,допуснато в противоречие с практиката на ВКС и поради това не може да обуслови достъп до касационен контрол на въззивното решение на процесуално основание, доколкото тези доказателства се свързват с твърдения за факти,стоящи извън предмета на спора.
В обобщение – не са налице изискуемите от разпоредбите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК предпоставки за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Изложеното мотивира настоящия състав на Върховен касационен съд,ТК да постанови отказ за допускане на решението на въззивната инстанция до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73/03.04.2017г. по в.т.д.№680/16г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.