О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
[населено място] , 16,11, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1745/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. И. против решение №420/07.03.2016г. /поправено с решение №764/15.04.2016г./ по в.гр.д.№4998/15г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение №4567/26.06.2015г. по гр.д.№16467/2014г. на СГС ГО 1 състав,с което предявеният от него иск по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата от 90 000 лв. до 120 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и постановяване на решението на апелативния съд при процесуални нарушения и в противоречие със съдебната практика. Твърди се,че съдът неправилно е определил процент на съпричиняване,тъй като от присъдата,постановена в наказателното производство срещу извършителя на деликта, е установено противопоставяне на ищеца /баща на починалото от злополуката дете/ срещу намерението на водача на МПС да напуска пределите на населеното място,извън които именно е настъпило ПТП.
Ответникът по касация Г. е оспорил наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция в частта,отхвърляща предявения от касатора иск за разликата от 90 000 лв. до 120 000 лв. въззивният съд е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинената от ПТП смърт на малолетния му син 150 000 лв. Като е съобразил фактите,установяващи поет от бащата риск с пътуване в автомобил , управляван от лице без свидетелство за правоуправление и със средна степен на алкохолно опиянение /за която експертизата е посочила,че се характеризира и с видими отклонения в емоционалното,физическото и поведенческо състояние на деликвента, което не би могло да бъде прикрито волево от него/,въззивният съд е приел степен на съпричиняване на вредата в размер на 40 %,с което и е обусловил решението си в атакуваната му част.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси във връзка с доводите му в касационната жалба за липса на съпричиняване с оглед поведението на ищеца преди настъпването на ПТП,които се свеждат до следните: Налице ли е знание и съгласие от страна на лице, превозвано от алкохолно повлиян водач при условие,че уговорката е била за придвижване в рамките на съответното населено място,а водачът самоволно се е отклонил от тази уговорка и е отказал да спре,за да слязат увреденото лице и пострадалия? Лишаването от възможността за волеви действия на увреденото лице заличава ли ефекта от предходните му действия,с които то се е съгласило да бъде превозено от алкохолно повлиян водач? и Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от това лице при условие,че е било в неведение за намеренията на деликвента за отклоняване посоката на движение на МПС и излизане от населеното място,въпреки неговото противопоставяне? Като допълнителни критерии за допустимост на обжалването пред ВКС касаторът сочи едновременно основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,без да обосновава с конкретни твърдения приложението им.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Така поставените от касатора въпроси нямат правен характер по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Подобни възражения в смисъла,изложен в касационната жалба не са били въвеждани в предмета на спора. Още с отговора на исковата молба ответникът Г. е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца,свързано с поставянето както на него,така и на малолетното му дете в рискова ситуация поради съзнателно пътуване при водач под силно алкохолно опиянение без свидетелство за правоуправление.На това възражение ищецът не е противопоставил доводи за наличие на факти в развития пред касационната инстанция смисъл, установявани в наказателното производство. Този тип съпричиняване е отчетено като релевантно и доказано в решението на СГС.Във въззивната жалба отново не са изложени доводи за поведение на увредения, противопоставимо на действията на водача след качването в автомобила,а изводът за съпричиняване е оспорен единствено с възражения за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за липса на предприети обезопасителни мерки при ситуирането на детето на задната седалка. Съдът /и в частност въззивната инстанция/ не е имал служебно задължение да приема за установени факти,които не са били релевирани като относими към спора и то въз основа на доказателства,събирани в наказателното производство,щом такива не са били наведени и събрани в процеса пред гражданския съд. При тези обстоятелства поставените от касатора въпроси не биха могли да обосноват наличие на общия критерий за допустимост,въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице и основанията,сочени от касатора като допълнителни селективни критерии по т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.Към момента на произнасяне с настоящото определение е налице уеднаквяващо съдебната практика ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС,с чиято т.7 се приема,че е налице съпричиняване на вредата,когато пострадалото лице е пътувало в автомобил ,управляван от водач,употребил алкохол над законоустановения минимум,ако този факт му е бил известен.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
В полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1072,50 лв.,изчислено по реда на чл.9 ал.3 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №420/07.03.2016г. /поправено с решение №764/15.04.2016г./ по в.гр.д.№4998/15г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Б. И. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място][жк]бл.385 вх.А партер адв.Й. Д. да заплати на Г. с Б.[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.4 сумата 1072,50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: