4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
[населено място], 02,12,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1445 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма] / в несъстоятелност / – Г. П. С. против решение № 332/17.12.2015 год. по т.д.№ 626/2015 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 580/08.07.2015 год. по т.д. № 2143 / 2014 год. на Варненски окръжен съд.С потвърденото решение е отхвърлен предявения от синдика на [фирма] / в несъстоятелност /, против същото дружество и ЕТ „М. – М. П.„ , иск с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, за обявяване недействително, по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] , погасяването на изискуемо парично задължение в размер на 31 040,59 лева, извършено на 29.03.2013 год. ,в полза на ответника ЕТ „ М. – М. П. „, по изпълнително дело № 20127180403338 по описа на ЧСИ С. К. Д., с район на действие ОС – В.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, досежно решаващия извод на съда,че разпоредбата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ санкционира действие с погасителни за дълга последици, предприето от самия длъжник и не обхваща хипотезата на погасяване на задължение,чрез средствата на индивидуалното принудително изпълнение, каквато е настоящата хипотеза. Излага съображения, че формираната в този смисъл еднозначна съдебна практика е неправилна и следва да бъде преодоляна.
Ответните страни не са депозирали становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
По предявения от ищеца иск с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ не е възникнал спор относно предпоставките , визирани в разпоредбата , а именно : че се касае за погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника в несъстоятелност, към негов кредитор, разполагащ с изпълнителен титул въз основа на влязло в сила съдебно решение, което погасяване е извършено в 6 – месечен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и след установената начална дата на неплатежоспособност 26.11.2012 година. Спорно е дали хипотезата на погасяване в хода на образувано изпълнително производство – чрез публична продан на притежавани от длъжника в несъстоятелност движими вещи и от осребряването на които е удовлетворен частично взискателя – попада в обхвата на чл.646 ал. 2 т.3 ТЗ , доколкото титулната част на разпоредбата изрично визира „извършено от длъжника„ погасяване. В случая, изпълнението предхожда откриването на производството по несъстоятелност,вписано в търговския регистър на 27.12.2013 год., тъй като получената от публична продан на движими вещи на длъжника сума е изплатена на взискателя на 29.03.2013 година.
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение , въззивният съд , в съответствие с редакцията на разпоредбата / ДВ бр. 70 / ДВ г. и бр.№ 20/2013 год./ е изложил съображения, че законодателят изрично е визирал санкциониране на действия и сделки, само като предприети от длъжника,решение за които е взел същият, предпочитайки само някой / някои от кредиторите си.Извършеното погасяване на задължение на дружеството в несъстоятелност, като последица от проведено индивидуално принудително изпълнение, не попада в обхвата на нормата.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира въпроса: Разпростира ли се действието на недействителността по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и по отношение на погасени чрез принудително изпълнение изискуеми парични задължения ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с твърдения за необходимост от ревизиране на съществуващата в смисъла, споделен и от въззивния съд съдебна практика / реш.№ 733 по гр.д.№ 235/ 2003 год. на V г.о. на ВКС /, като формално отговаряща на буквата, но не и на духа на закона, респ. на целта на иска.Страната излага съображения, че същият се квалифицира като „преферентен иск„ и от значение за основателността му не е формираната от длъжника воля,респ. наличието на недобросъвестност в действията му, нито резултирането в накърняване масата на несъстоятелността, а обективирания в резултат на същите тези действия правен резултат – предпочитане на някой/някои от кредиторите пред останалите, така че удовлетворяването им по този начин не съответства на това, което би се постигнало при удовлетворяване в рамките на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност. Така и след като волята на длъжника не е елемент от фактическия състав, израза „извършено от длъжника„ следва да се тълкува като ограничаващо за обективните предели на релевантните действия / само такива, извършени с имущество на длъжника /, като се акцентира на друг израз от разпоредбата „независимо от начина на изпълнение”, който насочва на приложимост на разпоредбата както в хипотезата на доброволното, така и в тази на принудителното изпълнение. Доводи в подкрепа на тази теза касаторът черпи и от разпоредбата на чл.638 ал.2 и ал.4 ТЗ.
Въпросът покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговор на същия е предпоставил единствения решаващ извод на въззивния съд – за неотносимост на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ към случаите на погасяване на задължение по реда на индивидуалното принудително изпълнение, осъществено преди откриване на производството по несъстоятелност, т.е. спрямо което не е било налице основание за спиране, съгласно чл. 638 ал.1 ТЗ.
Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не е обосновал наличието на противоречива съдебна практика по приложението на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, нито обосновал предпоставки за промяна на създадена еднозначна и непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна с оглед изменение в обществените условия или промяна в законодателството, така че новото и различно тълкуване на нормата да би способствало за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За пълнота на изложението и по изложените от касатора доводи настоящият състав намира следното: Излаганата от касатора цел на преферентните искове не се явява в противоречие с приложението на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ от въззивния съд, при отчитане неприложимостта на чл.638 ТЗ към конкретното изпълнително производство.Само след спиране на същото,респ. наличието на предпоставки за спиране , съгласно чл.638 ал.1 ТЗ, и при неосъществено до този момент удовлетворяване на взискателите, наложените в тяхна полза запори и възбрани са непротивопоставими на останалите кредитори на несъстоятелността, поради което и доводите,черпени от касатора в подкрепа на тезата му от нормата на чл.638 ал.4 ТЗ са напълно несъстоятелни.При неприложимост на чл.638 ТЗ към момента на удовлетворяването му, взискателят спрямо останалите кредитори на длъжника се явява кредитор с привилегия при удовлетворяването и същата законодателят му отнема именно с възникване предпоставките за спиране на изпълнителното производство,каквито и в настоящия случай не са настъпили.Ако би била споделена тезата на касатора, длъжникът в несъстоятелност би бил натоварен и с понесените в хода на иначе законосъобразно проведеното изпълнително производство такси и разноски по същото.В този смисъл, поставеният въпрос и обосноваването му в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не отчита именно необходимостта от съвместно тълкуване на чл.646 ТЗ във връзка с чл.638 ТЗ.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 332/17.12.2015 год. по т.д.№ 626/2015 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] / в несъстоятелност / да заплати по сметка на ВКС държавна такса по производството по чл.288 ГПК, в размер на 30 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: