5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
[населено място] , 29,03, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2568/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №760 от 20.04.2015г. по гр.д.№1582/14г. на Пловдивски окръжен съд 8 гр.състав,с което е отменено решение №623/13.02.2014г. по гр.д.№15132/12г. на Районен съд Пловдив и е отхвърлен предявения от [фирма] /преобразувано чрез вливане в [фирма]/ срещу [фирма] иск с правно основание чл.422 от ГПК – за признаване за установено,че последният дължи на дружеството сумата 7 663,86 евро ,присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д.№19996/2012г. по описа на РС Пловдив и, представляваща част от задължение по запис на заповед от 06.06.2008г. за сумата 40 616,58 евро,ведно със законната лихва.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон на решението на окръжния съд в частта,с която съдът е прие,че част от вземанията,по договора за финансов лизинг, конкретизирани от касатора с допълнителната молба пред ОС Пловдив не попадат в обхвата на обезпечителната функция на записа на заповед,издаден във връзка с това каузално правоотношение. Счита,че съдът е следвало да тълкува взаимната воля на страните при сключването на договора,при което би стигнал до извода,че функцията на издадения запис на заповед е да обезпечи не само цената на лизинговата вещ,а и всички останали вземания по договора за лизинг. Твърди,че съдът не е отчел самостоятелния характер на задължаването по записа на заповед и макар и с обезпечителни функции,отразеното в него волеизявление за поемане на задължение следва да се тълкува без да се отчита обусловеност между двете сделки само въз основа на уговорките,обективирани в каузалната сделка. Тъй като редовността на записа на заповед е установена в производството,касаторът счита,че съдът е ограничен в произнасянето си и следва да уважи претенцията,така както е била заявена от ползващата се от ценната книга страна в рамките на определената в нея сума.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е констатирал липсата на спор относно наличието на конкретно каузално правоотношение между страните по договор за финансов лизинг,който е развален от ищцовото дружество с едностранно волеизявление от 14.09.2009г. , поради неизпълнение на задълженията на ответника – лизингополучател. Приел е за установено /без това да се оспорва от някоя от страните/,че записът на заповед е издаден във връзка с това каузално правоотношение. Обсъждайки текста на клаузата на т.14 от Общите условия по договора за финансов лизинг във връзка с определението за „лизингова цена“,възприето от самия лизингодател в т.1.9 от ОУ, съдът е заключил,че обезпечителната функция на издадения от ответника запис на заповед се ограничава само до размера на вземанията на лизингодателя за първоначалната вноски,лизинговите вноски ,остатъчната стойност и лихвата /които са посочени в конкретни размери в погасителния план/ и не обезпечава останалите задължения по това правоотношение като неустойки, такси, данъци, застраховки, адвокатски възнаграждения и разходи за връщане на лизинговия обект /уточнени допълнително от ищеца пред въззивната инстанция/.Поради това и като се е позовал на подробните данни,изнесени в заключението на вещото лице относно основанието и размера на начислените от ищеца суми,включени в общия размер на процесното вземане,съдът е приел недължимост на същите.По отношение на останалата част от вземанията,представляващи лизингови вноски /включително главница и лихви/ съдът е намерил за основателно направеното от ответната страна възражение за погасяването им по давност.Като краен резултат съдът е заключил,че след като за част от сумата по заповедта за изпълнение записът на заповед не изпълнява обезпечителна функция,а останалата част обезпечава вземания,които са погасени по давност, искът за установяване на вземане в претендирания размер е изцяло неоснователен.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК е формулиран въпрос в смисъл: Следва ли при доказаност в процеса, че редовен запис на заповед е издаден в обезпечение на каузална сделка, размерът на задължението по него да бъде ограничаван на основания и съобразно размера на дълга по каузалната сделка?
Връзката между поетото със записа на заповед менителнично задължение и възникналото на същата дата каузалното правоотношение е наведена като обстоятелство от самия ищец /касатор в настоящото производство/ още с исковата молба. В отговора си,без да е оспорил тази връзка, ответникът е противопоставил възражения за обезпечителен характер на записа на заповед само по отношение на част от вземанията по каузалното правоотношение /лизинговите вноски/, който довод е поддържал и във въззивната жалба. Срещу този довод ищецът е навел твърдение,че посочването на каузалната сделка,вземанията по която се обезпечават чрез издаването на ценната книга,не създава задължение за ищеца-заявител да сочи вида и размера на обезпечените вземания,а е достатъчно да бъде установено наличие на неплатени вземания по договора. Въззивният съд не е възприел тази теза и в качеството му на инстанция по същество,като е намерил за нередовна исковата молба, е указал на ищеца да конкретизира по основание и размер вземанията по договора за финансов лизинг,за които твърди,че са дължими и останали неизплатени. След изпълнението на тези указания, при постановяването на решението си, е съобразил уточнението и се е произнесъл в горния смисъл,невъзприемайки тезата на ищеца /макар и без мотиви/,че наличието на валидно менителнично задължение и данни за неплатени задължения по каузалното правоотношение е достатъчно за уважаване на иска.В касационната жалба е наведен изрично довод,че въззивният съд не е отчел самостоятелния характер на менителничното задължение.
При тези констатации по хода на делото и процесуалните действия на страните и съда следва да се приеме,че соченият от касатора въпрос е въведен в предмета на спора и е свързан с крайните решаващи изводи на съда, поради което същият осъществява характеристиките на правен въпрос по смисъла на общия критерий,въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът се релевира с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като се сочи наличие на съдебна практика, която дава противоположно разрешение на въпроса – необжалваемо решение №2067 от 02.12.2014г. по в.гр.д.№2309/14г. по описа на ОС Пловдив и влязло в сила решение №181 от 22.04.2014г. по в.гр.д.№148/14г. на ОС Пазарджик.
И двете решения са постановени /както в настоящия случай/ по искове за установяване на вземания по чл.422 от ГПК,присъдени със заповеди за изпълнение,издадени въз основа на записи на заповед, с въведени от самите ищци твърдения за свързани със записите на заповед каузални правоотношения /договори за лизинг/. Въпреки това се констатира различие между спорния предмет по тези дела и настоящото,поради което разрешение на поставения от касатора в настоящото производство въпрос в сочения от него смисъл липсва в тези решения. Първото решение е постановено при твърдяна от ответника изначално липса на връзка на записа на заповед с каузално правоотношение и евентуално – за нищожност на клаузата за неустойка в договора за лизинг.Искът е уважен поради доказаност на връзката между записа на заповед и договора за лизинг,непризната от съда нищожност на клаузата за неустойка и установено неизпълнение по договора за лизинг,кореспорндиращо по размер с този по записа на заповед. По второто дело изобщо не е било спорно,че записът на заповед обезпечава всички задължения по договора. Видно от мотивите на решението, ответникът по иска е противопоставил единствено възражение,че частично претендираната по записа на заповед сума е недължима поради погасяване чрез плащане на задълженията му по договора за лизинг,което твърдение е опровергано от събраните по делото доказателства. Именно в този смисъл са и изложените от въззивната инстанция мотиви за правилно разпределена от първата инстанция доказателствена тежест,като в такава за ответника е било да установи ,че е погасил задълженията си по каузалната сделка при безспорно установена обезпечителна функция на записа на заповед,което последният не е сторил.
Изложеното обосновава извод за липса на предпоставки за прилагане на допълнителния сочен от касатора критерий на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Отделно от това следва да се посочи,че отговор на въпроса относно обуславящата връзка между условията по обезпечаваната сделка и дължимостта на претенцията по обезпечаващата ценна книга,е даден в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №108/22.07.2014г. по т.д.№2418/13г. на ВКС ТК Първо отделение,представляващо задължителна практика.В същото е прието,че погасителният ефект на вземането по записа на заповед би настъпил само при доказана обезпечителна функция на ценната книга спрямо изпълнението на конкретни задължения по каузалното правоотношение,като за вземания по каузалното правоотношение, които не са изискуеми, не е налице и подлежащо на изпълнение вземане по ценната книга.
Изложеното налага извод за липса на основания за достъп до касация,което мотивира ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски окръжен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №760 от 20.04.2015г. по гр.д.№1582/14г. на Пловдивски окръжен съд 8 гр.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.