ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 413
[населено място], 12.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 1887/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С., против определение № 247 от 29.05.2018 г. по ч.т.д. № 1377/2018 г. на Върховния касационен съд, ТК, І т.о.
Ответникът по частната жалба – „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], заявява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, е оставил без разглеждане частната жалба на С. Г. С. лично и като пълномощник на С. С. против определение № 1022 от 26.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1235/2018 г. на Софийски апелативен съд. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт във всичките му части, третиращи произнасяне по различни актове на първостепенния съд.
Частната жалба е неоснователна.
Както законосъобразно е приел съставът на ВКС І т.о., предметът с който е бил сезиран е правилността на определение № 1022 от 26.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1235/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е върнато като просрочено възражение по 423 ГПК / инкорпорирано в молба за бавност/, оставена е без разглеждане жалба на настоящата жалбоподателка против разпореждане на СРС за поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение и е оставено без уважение искането за присъединяване на С. С. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение. Със същият съдебен акт, САС е прекратил производството пред него и е изпратил по компетентост на ВКС жалбите на С. против определението на СГС в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба на против разпореждане за връщане на подаденото възражение по чл.414 ГПК, както и против връщане като просрочена на молба по чл.419 ГПК и е оставена без уважение подадената от С. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Така очертаният от ВКС, І т.о. предмет на обжалване изцяло е съобразен както с постановеното определение №1022 от 26.03.2018г. по ч. гр.д. №1235/18г. на САС, така и с подадената срещу него частна жалба на настоящите жалбоподатели. При този предмет на спор правилна е преценката на ВКС, І т.о. за това, че всички определения, постановени във заповедното производство – а именно- актовете, с които е върнато като просрочено възражението по чл.414 ГПК, по чл.419 ГПК, определенията за връщане на частната жалба против разпореждане за незабавно изпълнение, както и определението за оставяне без уважение на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и исканията за поправка на очевидна фактическа грешка в тези актове не подлежат на касационен контрол. С ТР ОСГТК №4/13г.- т.8 по отношение на тези актове на заповедният съд изрично е прието, че не подлежат на касационен контрол.
Законосъобразна е и преценката на ВКС, І т.о. и за това, че произнасянето на САС за потвърждаване определението на СГС за връщане като просрочено възражението по чл.423 ГПК не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, с оглед изричната разпоредба на чл. 274,ал.2 ГПК, във връзка с предмета на разглеждане – а именно- определение, постановено от окръжен съд / СГС/, действащ като въззивна инстанция. Съобразно цитираният текст, този акт подлежи на обжалване пред съответният апелативен съд, чието произнасяне е окончателно. Извън това, както е отбелязал и съставът на ВКС, І т.о. самото определение по чл.423 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. По съществото си това производство е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязлата в сила заповед.Случаите, при които длъжникът може да подаде възражение са лимитивно определени, като компетентен да се произнесе е въззивният съд, но не във въззивно производство, тъй като той не упражнява инстанционен контрол върху издадената по реда на чл.410 ГПК заповед. Същата е влязла в сила, което определя и характера на производството по чл.423 ГПК- като извънинстанционен. И тъй като актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване, а и липсва изрична норма която да урежда такава възможност, то законосъобразно съставът на ВКС, І т.о. е съобразил това и установената константна практика на ВКС в същият смисъл.
С оглед изложеното, следва два да се приеме, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения на закона, паради което същото следва да бъде потвърдено.
Частните жалбоподатели са въвели като единствено, лаконично оплакване това, че с обжалваното определение било прието неправилно, че „обжалваните актове били постановени в заповедно производство”, тъй като възражението по чл.423 ГПК подлежало на триинстанционно разглеждане. Както бе посочено по-горе, съдът е изложил различни и обосновани с разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК съображения по отношение на акта на въззивният съд, постановен по искането по чл.423 ГПК, което прави оплакването фактически несъобразено с обжалваното определение. Страната не е сочила други оплаквания.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 247 от 29.05.2018 г. по ч.т.д. № 1377/2018 г. на Върховния касационен съд, ТК, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: