8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
[населено място] 09.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№785/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищците по делото Й. Х. Ж. и М. А. В. и на ответника [фирма] против решение №2250/29.11.2016г. по в.гр.д.№242/16г. на Софийски апелативен съд,с което изцяло е потвърдено решение №6004/14.08.2015г. по гр.д.№646/14г. на СГС,с което предявените от ищците искове по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ в размери от по 220 000 лв. са уважени частично до размер на сумите по 150 000 лв. за всеки от тях,а в останалата им част са отхвърлени като неоснователни
В касационната си жалба ищците излагат доводи за неправилност,поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на апелативния съд за неоснователност на претенциите им за разликата до пълния им предявен размер. Оспорен е определеният от въззивния съд като справедлив с оглед обезщетяването на претърпените от тях неимуществени вреди размер,като необичайно нисък при липса на изложени мотиви за занижаването му.
В отговор на касационната жалба [фирма] счита,че не са налице основания за допускане на решението на въззивния съд до касационен контрол,а по –същество – излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Срещу частта от въззивното решение,с която е потвърдено осъдителното решение на СГС за разликата от 90 000 лв. до присъдените 150 000 лв. за застрахователно обезщетение за всеки от ищците, ответникът е депозирал своя касационна жалба.В нея се твърди неправилност на изводите в съдебния акт,въз основа на които направеното от този касатор възражение за съпричиняване от страна на пострадалото дете е оставено без уважение.Счита,че наличието на такова е установено по категоричен начин от събраните в производството пред двете инстанции доказателства.
В депозирания от тях писмен отговор ищците Ж. и В. са се противопоставили на допускането на касационно обжалване на решението на САС в атакуваната от застрахователното дружество част , поради липса на законоустановените предпоставки , а по същество са изложили съображения за неоснователност на доводите на този касатор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди изцяло първоинстанционното решение,с което в полза на ищците са присъдени по 150 000 лв. от предявени по 220 000 лв. , представляващи застрахователно обезщетение за причинените им от настъпилата вследствие на ПТП смърт на малолетното им дете вреди,въззивният съд е приел за установени по категоричен и безсъмнен начин правнорелевантните факти по настъпването на 27.05.2013г. в границите на [населено място] на ПТП,в резултат на което е причинена смърт на сина на ищците Х. В. /на 12 г./,при наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобила,причинил произшествието,сключена с ответното застрахователно дружество. Анализирайки събраните в производството пред първата инстанция писмени доказателства и свидетелски показания,основавайки се на установените с тях факти, отнасяйки ги към съответните правила ,установени със Закона за движение по пътищата и,съобразявайки необорената презумпция на чл.45 ал.2 ЗЗД, съставът на САС е намерил поведението на водача на автомобила за виновно и противоправно, мотивирайки се с това,че,противно на предписанията в закона, при управлението му той се е движил с над допустимата за населено място и несъобразена с пътните условия /наличие на група деца в близост до пътя/ скорост, в светлата част от деня, при неограничена видимост,при наличие на предупредителни пътни знаци за пешеходна пътека и деца, на прав участък и при данни за възможност ударът да бъде предотвратен. Съдът е изложил съображения за ирелевантност на въпроса коя от двете жени,пътували в автомобила, го е управлявала /предвид доводите на ответника за наличие на оправдателна присъда спрямо първоначално подведеното под отговорност лице/,обосновавайки се с наличието на валидно застрахователно правоотношение, покриващо отговорността на всяко от посочените в чл.257 ал.2 КЗ/отм./ вр.§1 т.35 от ДР на КЗ/отм./ лица – собственика,ползувателя, държателя или водача на МПС за причинени на трети лица вреди при използването му. При определянето на размера на заместващото обезщетение за тези вреди,причинени на родителите на загиналото дете,съдът е посочил,че следва да бъдат отчетени начинът на извършването на противоправното деяние,претърпените от ищците психически страдания от загубата,неговата възраст,социално-икономическите условия в страната към момента на настъпването на застрахователното събитие,както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,виновно причинени от застрахования по „Гражданска отговорност“. Решаващият състав е съобразил показанията на свидетелката В.,познавала починалото дете и семейството му,която установява,че детето е било добро,възпитано, ученолюбиво,внимателно и лъчезарно, като загубата му причинила на родителите му неимоверна и неизлечима скръб ,която ги е променила.Посочил е,че при младата му възраст и привързаността,която родителите са изпитвали към детето си,тази липса ще ги съпътства цял живот и те ще бъдат лишени от емоционалния контакт с него и от моралната му подкрепа,като с това съдът е отчел и болките и страданията,които ищците ще продължават да изпитват в бъдеще. За да фиксира като справедлив размера на обезщетението на сумата 150 000 лв. за всеки от родителите,съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС.
Във връзка с твърдението за неправилно определен, в нарушение на принципа за справедливост, размер на обезщетението касаторите считат решението постановено в противоречие със задължителната съдебна практика,обективирана в ППВС №4/23.12.68г. и решения по чл.290 ГПК – р.№131/04.01.16г. по т.д.№2592/14г. на второ т.о., р.№27/15.04.15г. по т.д.№457/14г. на второ т.о., р.№23/23.03.14г. по т.д.№1154/13г. на второ т.о., р.№28/09.04.14г. по т.д.№1948/13г. на второ т.о.,р.№1/26.03.12г. по т.д.№299/11г. на второ т.о.,р.№83/06.07.09г. по т.д.№795/08г. на второ т.о., р.№157/28.10.14г. по т.д.№3040/14г. на второ т.о., р.№94/24.10.12г. по т.д.№916/11г. на първо т.о., р.№215/03.02.17г. по т.д.№2908/15г. на първо т.о. р.№33/21.03.15г. по т.д.№543/14г. на второ т.о., р.№93/23.06.11г. по т.д.№566/10г. на второ т.о., р.№111/01.07.11г. по т.д.№676/10г. на второ т.о., р. №104/25.07.14г. по т.д.№2998/13г. на първо т.о. по следните въпроси, поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: 1.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие,които отразяват промените в икономическите условия?; 2. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане,съобразно §27 ПЗР на КЗ/отм./ и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити , предвид съдебната практика?; 3. Как следва да се прилага принципът за справедливост,въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите,които формират съдържанието на понятието „справедливост“ и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; липсата на посочване и на анализ,както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя,както и на конкретните за разглежданото дело факти,представлява ли нарушаване на принципа за справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС №4/68г.?; 4.Игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост; непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело води ли до нарушаване на принципа на справедливост; кои факти представляват съществено обстоятелство за определяне на справедливо обезщетение; необходимо ли е да се обсъди степента на родство и близост и факта,че ищците са загубили дете,което е най-тежката загуба и се нарушава естествения ред? игнорирането на тези лимити с липсата на изложени съображения и определянето на обезщетение в по-нисък от определяния при аналогични случаи при значително по-ниски лимити нарушава ли принципа на справедливост?;5. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото,за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС №4/68г.?; 6. Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите,като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства,въведени с ППВС №4/68г.?
Допълнително касаторите са посочили,че атакуваното решение е постановено в противоречие с решения на САС,сочещи на тенденция за по-пълно компенсиране на вредите с увеличаване на присъжданите обезщетения и следване на установените лимити на застрахователни обезщетения /р.№603/09.06.09г. по гр.д.№209/09г. на 4 състав, р.№851/16.05.11г. по гр.д.№968/10г. на 2 състав, р.№1439/03.08.12г. по гр.д.№1577/12г. на 7 състав и р.№649/01.04.15г. по гр.д.№3895/14г. на 7 състав/ и ,с които решения при сходни случаи и при по-ниски лимити са определяни и присъждани по-високи обезщетения.
В приложеното към касационната жалба на ответника [фирма] приложение с изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК се твърди произнасяне на въззивния съд при предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: При наличие на две пешеходни пътеки на едно пътно платно,които следват една след друга,може ли да се приеме,че обозначителният знак,който е поставен непосредствено пред първата пешеходна пътека, има действие и по отношение на следващата пешеходна пътека? и При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите,въведени с ППВС №4/68г. относно вземането предвид наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици? В обосноваване приложението на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК този касатор е посочил решение №39/16.07.10г. по т.д.№551/09г. на второ т.о. на ВКС и решение на ВКС по т.д.№936/11г.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
По изложението към касационната жалба на ищците.Формулираните в изложението първи и втори от въпросите,свързани с относимостта към определянето на обезщетението за неимуществени вреди от ПТП на нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ не могат да обусловят приложение на общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК,доколкото не кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция.В мотивите на решението си, при определяне размера на обезщетението, САС не е ингорирал като относим критерий тези лимити,а напротив – посочил е, че с оглед приложимостта на принципа на справедливост при определянето на размера на обезщетението взема предвид „и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 2 млн.лв. при едно пострадало лице,какъвто е настоящият случай“/цит./. По отношение на тази част от въпросите не е налице и допълнителният критерий на т.1 от чл.280 ал.1 ГПК, доколкото,съгласно формираната постоянна задължителна съдебна практика /р.№95/24.10.12г. по т.д.№916/11г. на първо т.о., р.№155/11.12.12г. по т.д.№711/11г. на първо т.о., р.№207/09.03.13г. по т.д.№207/11г. на второ т.о., р.№141/28.01.16г. по т.д.№1398/14г. на второ т.о., р.№73/27.05.14г. по т.д.№3343/13г. на второ т.о. и др./ лимитите на застрахователното покритие при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сами по себе си не са определящ критерий при присъждането на обезщетението за неимуществени вреди от ПТП,а са само ориентир за конкретните икономически условия,с които съдът следва да се съобрази /което именно и е било съобразено от въззивния съд/,като се има предвид и това,че нормативно определеното ниво на застрахователно покритие не е свързано само с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице.
Въпросите,поставени под №№3,4,5 и 6 касаят приложението на принципа на справедливост при определянето на размера на обезщетението за обезвреда от въззивния съд. Критериите,които следва да бъдат съобразявани в тези случаи са неизчерпателно посочени с указанията, дадени в ППВС №4/1968г. В решението си въззивният съд е обсъдил обстойно релевантните към съобразяването на тези критерии обстоятелства, според това доколко такива за били доказани от страната. Съобразил е обичайно съпътстващите подобна загуба при такава близка родствена връзка емоционални последици за родителите,установени в тези рамки и от единствената разпитана по делото свидетелка,познаваща ищците /но без да свидетелства за по- непосредствена близост с тях/ – причинената им „неимоверна и неизлечима скръб“ /цит./. Посочил е,че загубата на малолетното им дете,което е било „добро, възпитано, ученолюбиво,внимателно и лъчезарно“/цит./ и към което същите са били силно привързани,ще ги съпътства през целия им живот,през който те ще бъдат лишени не само от контакта с него,но и от неговата морална подкрепа.Касаторите не сочат установени от тях със съответни доказателства по делото и останали необсъдени други обстоятелства,имащи отношение към определянето на по-висок от определения от съда размер на обезщетение /поради което и формулираният под №4 въпрос се явява и фактологически неверен/. Възрастта на пострадалото дете /макар и тя да е съобразена от съда/, както и на преживелите го родители, е отречена от съдебната практика като самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /в т.см. реш.№ 178/12.11.2013 год. по т.д.№ 458/ 2012 год. на първо т.о. на ВКС, реш.№205 по т.д.№ 218 / 2010 год. на второ т.о., реш. по т.д.№ 1919 / 2014 год. на първо т.о., реш. по т.д.№ 2056 / 2015 год. на първо т.о. на ВКС /, тъй като сама по себе си не би могла да се отрази по различен начин върху съдържанието на връзката родител – дете. Липсват основания и за констатация за наличие на противоречие на разрешените от въззивния съд въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД със задължителната съдебна практика. Цитираната в изложението от касаторите такава,в която при разглежданите казуси са определяни различни размери на обезщетенията /между 100 000 лв. и 250 000 лв./ не може да обоснове предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , доколкото съответните приети за справедливи размери са в зависимост от конкретно твърдяните и доказании обстоятелства по всеки отделен случаи.
Изложеното сочи на липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ищците негова част в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С посочените от касаторите различни решения на САС се навежда довод за наличие на допълнителен критерий за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,но предпоставки за приложимост на общия такъв по чл.280 ал.1 ГПК – конкретно поставен правен въпрос – не се обосновават,а съгласно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС това е достатъчно основание за отказ да бъде допуснато касационно обжалване,без да бъде извършвана преценка за наличието на сочения допълнителен критерий.В допълнение – от посочените четири решения на САС са представени последните три и то без да са налице данни за влизането им в сила /определение №506/26.10.16г. по т.д.№61258/16г. на ВКС,първо т.о. за недопускане на касационно обжалване не касае нито едно от посочените въззивни решения/. Това обосновава отказ на настоящия състав решението да бъде допуснато до касационен контрол по жалбата на ищците.
Искането на ответника-касатор за допускане на решението в осъдителната му част за разликата от 90 000 лв. до 150 000 лв. до касационно обжалване също не е обосновано,съобразно критериите, посочени в чл.280 ал.1 ГПК и предвид задължителните указания в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Формулираният от този касатор първи въпрос не е от значение за изхода на спора,доколкото решаващи изводи на въззивния съд не са формирани по него,а вторият от въпросите е от фактологичен характер и отговорът му предполага конкретна преценка за законосъобразност на извършените от съда процесуални действия при решаването на делото и правилно приложение на закона и съдебната практика при формирането на изводите му,което би могло да бъде извършено едва във фазата на допуснато касационно обжалване.Въпрос по правилността не е по характера си правен такъв, поради което не би могъл да обоснове положително за касатора произнасяне на този етап от производството. При все,че липсата на релевантен правен въпрос е достатъчна да обоснове недопускане на касационно обжалване, допълнително следва да се посочи и,че наведените от [фирма] допълнителни критерии на т.1 и т.3 от чл.280 ал.1 на ГПК не са обосновани,съобразно постановките на т.т.2 и 4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид този изход, разноските за производството пред настоящата инстанция следва да бъдат понесени от страните,както са направени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2250/29.11.2016г. по в.гр.д.№242/16г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.