О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. София, 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 292/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „ДН – Авто“ ООД /н./, [населено място], против определение № 2207/16.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3332/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане от 10.04.2018 г. по гр.д. № 5113/2015 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба – „Първа инвестиционна банка„ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Хр. П., след кратко излагане на доводи по съществото на процесуалния спор е направил искане да бъде отхвърлена касационната жалба като недопустима, респективно като неоснователна, като бъде потвърдено обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на настоящит частен касатор срещу разпореждане от 10.04.2018 г. по гр.д. № 5113/2015 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 261, т. 2 ГПК е върната въззивната жалба на дружеството в несъстоятелност срещу постановеното по делото решение. За да постанови този резултат, решаващият състав е констатирал, че с определение № 420/02.02.2018 г. по т.д. № 6624/2017 г. на Софийски апелативен съд са били дадени указания на администриращия първоинстанционен съд за изпращане на препис от постановеното по гр.д. № 5113/2015 г. на Софийски градски съд решение на синдика на „ДН – Авто“ ООД /н./, [населено място], за потвърждаване на действията на лишения от представителни правомощия управител по подаване на въззивна жалба срещу решението. С молба вх. № 47143/03.04.2018 г. синдикът на дружеството в несъстоятелност е изразил воля за неподдържане на въззивната жалба и непотвърждаване действията на управителя, което е обусловило разпореждането за връщането й. При тези фактически данни, решаващият състав е приел, че предметът на делото не попада в изброените в чл. 635, ал. 3 ТЗ производства, допускащи извършването на процесуални действия лично от длъжника, респ. чрез упълномощено от него лице, като е направил извод, че след постановяване на решението по чл. 710 ТЗ за обявяване на дружеството в несъстоятелност, същото се представлява само и единствено от синдик. Съобразно изричното, писмено отрицателно волеизявление на синдика, че въззивната жалба не изхожда от него, съдът е потвърдил първоинстанционното разпореждане.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на обжалваният съдебен акт, частният касатор е поддържал наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставил въпросът – „Длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат ли да извършат процесуални действия и извън производството по несъстоятелност на дружеството, или след решението за обявяване в несъстоятелност, дружеството се представлява в производството по чл. 422 ГПК само и единствено от синдика?“. Изложил е съображения, подкрепени с практика на ВКС, че след влизане в сила на решението по чл. 710 ТЗ, предоставените с чл. 658 ТЗ правомощия не превръщат синдика в законен представител на длъжника и не изключват правомощията на органите му да предприемат процесуални действия за защита на неговите права и интереси. Оттук е изведено разбирането, че ограничаването на представителните права на органите на дружеството се отнасят до сключване на сделки и разпореждане с предмета на делото, но не и със забрана за извършване на процесуални действия, защитаващи интересите на дружеството. Посочил е общо, че по така поставения въпрос е налице непълна и неясна правна уредба, като липсвала практика на ВКС.
Касаторът не обосновава довод за наличие предпоставки по чл.280,ал.1,т.3ГПК.Поставеният от частния касатор въпрос не е релевантен, съобразно разрешенията, дадени с т. 1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е свързан с решаващите изводи на състава. Законосъобразността на първоинстанционния акт е изведена от характера на производството /типично исково производство, образувано по предявен установителен иск по чл. 422 ГПК/, насочено срещу длъжник в несъстоятелност, чиито управителни органи са лишени от правомощия. Съдът не е отрекъл принципната допустимост за извършване на някои, ограничени по силата на изрична правна норма, процесуални действия от органите на юридическото лице извън производството по несъстоятелност / както е формулирана основната част от въпроса/. Освен това, връщането на въззивната жалба е потвърдена и поради неотстранени пороци в същата – липса на пълномощно, обезпечаващо надлежна представителна власт на управителя, в каквато насока правен въпрос не е поставен.
Дори, обаче, да бъде изведен правен въпрос от формулирания от касатора, то налице би било единствено общо основание. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предполага частният касатор да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г.Касаторът не развива доводи по нито една от посочените хипотези, като не въвежда и не твърди непълнота, респективно неяснота на приложена правна норма, нуждаеща се от тълкуване, нито е разглеждал неправилно или неточно формирана съдебна практика. Или същият не обосновава поддържаното от него основание, нито установява наличието му.
С оглед изложеното, не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2207/16.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3332/2018 г. на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: