О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
[населено място] 26,05, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2103/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №513 от 20.03.2015г. по в.гр.д.№ 145/15г. на Окръжен съд Пловдив 8 гр.състав,с което е потвърдено решение №4059/31.10.14г. по гр.д.№1245/14г. на Районен съд Пловдив ,с което касаторът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД на [фирма] сумата 24 610,03 лв.,представляваща недължимо платена от ищеца цена на допълнително начислена енергия за отчетен период 10.03.13г.-07.06.13г.,ведно със законната лихва и разноски за съдебното производство.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно,необосновано,постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Касаторът твърди,че при постановяването на решението си,приемайки,че не са налице условията за допълнително начисляване на електроенергия,поради липсващо законово основание за едностранна корекция на сметките за доставена електрическа енергия, въззивният съд се е позовал на задължителна съдебна практика – решения на ВКС , постановени по реда на чл.290 от ГПК в периода 2009-2011 г. Според касатора тази практика не следва да се счита за обвързваща, тъй като не отчита последващото нормативно изменение – влязла в сила от 17.07.2012г. нова редакция на Закона за енергетиката и по-специално чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ,допускащ извършването на такава корекция. Счита,че посочената разпоредба препраща към нормата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,уреждаща законова делегация за изработване на Правила за измерване на количеството електрическа енергия,които от своя страна предвиждат отчетеното при грешка количество електроенергия да се определя съгласно предвидена в договора за покупко-продажба процедура.Такава корекционна процедура за изчисляване е залегнала в чл.28 ал.1 от Общите условия на Е. ЕС , вр. чл.54 ал.2 от Общите условия на Е. ЕР,одобрени с решение на ДКЕВР от 2008г. По тези съображения касаторът счита,че с оглед посочените законодателни изменения корекцията на сметки за електроенергия за минал период вече не е лишена от основание.По същество твърди,че обективно по делото е доказано наличие на данни за неправилно отчитане на консумираната от ищеца електроенергия,а корекцията на сметката му е извършена правилно.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел направените от първата инстанция изводи,позовавайки се на събраните по делото доказателства и на сочената от първоинстанционния съд задължителна съдебна практика.При излагане на собствени съображения по предмета на спора,въведен с въззивната жалба, ПОС е посочил,че липсва доказано виновно поведение на ищцовата страна,препятствало правилното отчитане на консумираната електрическа енергия,от което е заключил,че не може да се постави в тежест на потребителя отговорността за заплащане на количество електроенергия,определена едностранно от доставчика на същата.Кредитирайки неоспореното в производството заключение на техническата експертиза /която е направила констатация за наличие на прекъснат проводник вътре в изолацията/,съдът е приел като установен факт липсата на външно неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване или други елементи,влияещи върху измерваната от него електроенергия,което от своя страна прави неприложима клаузата на чл.54 ал.2 т.1 от ОУ на Е. ЕР,на базата на която е изчислено неотчетеното количество енергия.По тези съображения въззивният съд е намерил,че начислената от ответника и платена от ищеца корекционна сума е лишена от основание.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал материално-правен въпрос: Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката ,направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ бр.54 от 2012г./, решаването на който според него би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/.Допълнителният селективен критерий на т.3 е обоснован с липсата на съдебна практика по смисъла на т.1 или т.2 от чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира,че макар поставеният от касатора въпрос да осъществява изискването за правен такъв с оглед включването му в предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд,не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения от касатора допълнителен критерий.
С постановената след 2011г. задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК е продължена възприетата такава с решенията до 2011г. /цитирани от двете инстанции и касатора/ – решения №19/21.02.14г. по т.д.№2014/13г. на II т.о. на ВКС, №12/11.02.13г. по т.д.№1080/11г., №200/30.12.13г. по т.д.№983/12г. , №97/28.07.15г. по т.д.№877/14г. на I т.о. на ВКС, №30/23.04.15г. по т.д.№1118/14г. на II т.о. на ВКС, №173/16.12.15г. по т.д.№3262/14г. на II т.о. на ВКС и др.,според която корекцията на сметки само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставена електрическа енергия от СТИ,без да е доказано виновно поведение на потребителя,нарушаващо задължението му да се въздържа от действия по манипулиране на СТИ и водещо до неправилното отчитане /което е в тежест на доказване за доставчика/,лишава действието на последния по корекция на сметката от законно основание.
С решение №115/20.05.2015г. по гр.д.№4907/2014г. на IVг.о. е прието,че през периода от 17.07.2012г. /когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ – обн. ДВ бр.54/2012г./ до 16.11.2013г. /когато влизат в сила новите ПИКЕЕ – обн. ДВ бр.98/2013г./ не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия,без да е доказан периодът на същото и без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя.За този период от време 17.07.2012г. – 16.11.2013г. остава изцяло актуална установената задължителна практика на ВКС,формирана по реда на чл.290 от ГПК.
С последващи решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о.,решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на I т.о. ВКС уточнява във връзка с поставения от касатора материално-правен въпрос,че съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, само ако той е изпълнил задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ,т.е. само при предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Прието е също така,че с изменението на ЗЕ законодателят е вменил изрично задължение на електроразпределителното дружество да създаде съобразно посочените правила със съответното изискуемо съдържание нови общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия,предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основания за корекция на сметката.
Така посочената задължителна съдебна практика е пречка да бъде обоснован допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване. Доколкото в предмета на спора не са въведени твърдения за изпълнено към процесния период на корекция /10.03.2013г. – 07.06.2013г./ задължение на електроразпределителното дружество,установено съобразно предвиденото в чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ – за предвиждане в общите условия на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на съответни правила за измерване на количеството електрическа енергия; съществуващите общи условия от 2008г. нямат необходимото, съгласно новите изисквания, съдържание и клаузата на чл.54 ал.2 от същите /на която се позовава касаторът/ е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение №1259/01.07.2014г. по гр.д.№3628/2013г. на ОС Пловдив /оставено в сила с решение №86/17.08.2015г. по т.д.№616/2015г. на II т.о. на ВКС/, крайният извод на решаващия въззивен съд за неоснователно извършена от касатора корекция на сметката на ищеца не влиза в противоречие с посочената задължителна съдебна практика,поради което дори да би било допуснато касационното обжалване във връзка с поставения въпрос,не би се стигнало до противен правен резултат.
Предвид това, настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС намира , че следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №513 от 20.03.2015г. по в.гр.д.№ 145/15г. на Окръжен съд Пловдив 8 гр.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.