3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
[населено място], 15.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 392 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 3430/30.10.2017 г. по ч.т.д.№ 1449/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9427/15.09.2017 г. по гр.д.№ 12 416/2017 г. на Районен съд Варна , с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба, поради неотстранени в срок нередовности на същата. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с довода , че съдът е следвало да съобрази предоставеният на ищеца изключително недостатъчен за отстраняване указаните нередовности срок – едноседмичен, при съществуваща в други съдилища в страната практика за предоставяне на едномесечен такъв.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателят не оспорва надлежността на дадените от първоинстанционния съд указания – за представяне данъчна оценка на имота, предмет на атакуваната с иск по реда на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка, дължима държавна такса върху цената на иска, определима от тази данъчна оценка, коригиране на петитума,в съответствие с обстоятелствената част – за разпореждане с идеални части от правото на собственост върху имота, ведно с преписи за ответните страни .Оспорва достатъчността на предоставения за това срок – едноседмичен.Не се оспорва и неизпълнение на указанията, както и неподаването от страната на молба за продължаване на срока ,предвид твърдението за обективна невъзможност за бързо снабдяване с удостоверение за данъчна оценка. Страната счита , че даденият недостатъчен срок предпоставя сам по себе си неправилност на определението / при предоставян от други съдилища едномесечен такъв / , както и че връщането на исковата молба се явява очевидно несправедливо и в разрив с обективно съществуващия правен интерес на ищеца.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Може ли да бъде преградено развитието на процеса, респ. ограничен достъпът до правосъдие на лице, което не е изпълнило съдебните указания, поради независещи от него причини ? ;2/ По отменителни искове допустима ли е трайно наложената съдебна практика по предоставянето на месечен срок за изпълнение на указанията ? и 3/ Във връзка с последните промени на ГПК, не следва ли справките в различните служби, вкл. и за данъчна оценка, вписвания на искови молби в съответните регистри и т.н., да се извършват служебно от съдебната инстанция, която е била сезирана със съответния казус ? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – „от значение за развитието на правото” , като се цитира и реш.№ 209 по гр.д.№ 997/ 2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Касаторът се позовава и на „ очевидна несправедливост„ на съдебния акт.
Решение № 209 по гр.д.№ 997/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС няма никакво отношение към проблематиката по настоящия спор. Същото е постановено при допуснато касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивния акт, именно предвид неотстранена своевременно нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд / съгласно задължението му според т.4 от ТР № 1 / 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС , актуално и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. , съгласно т. 5 от ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС / нередовност на исковата молба . В процесния случай именно своевременно предприето от съда отстраняване на безспорни нередовности на исковата молба и връщане на същата, поради бездействие на страната в отстраняването им,е предмет на преценка за правилност на процедирането на съда.
По начало никой от трите въпроса няма характеристиката на правен – включен в спора и отговор на който да е обусловил решаващите мотиви на въззивния акт. Няма абстрактно гарантирана от закона възможност за развитие на съдебното производство, въпреки бездействие на страните в изпълнение на конкретни указания или спазване на определени срокове, за да би стоял като въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, първия от формулираните . Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочване на непълната, неясна или противоречива правна норма, даваща основание за предлаганото от касатора тълкуване.Обективно съществуваща, но непочиваща на законодателно правило практика, още повече недоказана, също не обосновава хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по втория формулиран въпрос.Същият ,обаче, отново няма характеристиката на правен и не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – въззивният съд не е коментирал, нито е имал основание да коментира и съобрази процесуалните си действия с обективно съществуваща, но непочиваща на конкретно законово правило , практика на други съдилища. Третият от въпросите е напълно ирелевантен на решаващите мотиви на въззивния акт, който , освен процесуалното бездействие на страната в изпълнение на указаните нередовности, е акцентирал изрично и на бездействие по отношение предвидено от законодателя, в нейна полза, право да претендира удължаване на срока за отстраняване на нередовностите, на основние чл. 63 ГПК .При несезиране с подобна молба , за съда не е била обективирана „ независеща от ищеца / уважителна / причина „ за неизпълнение на указанията. И тук, противно на задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, не се сочи нормата , даваща основание за въвеждането на подобна процесуална практика. Основание за допускане на касационното обжалване – „ вероятна несправедливост „ – ГПК не урежда.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3430/30.10.2017 г. по ч.т.д.№ 1449/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :