О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
[населено място] , 23.04.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2850/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ч. против решение № 419/16.10.2017 г. по гр.д.№ 383/2010 г. на Окръжен съд – Русе, с което е оставена без уважение молбата на същата страна , за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 377/02.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 383/2010 г. на Русенски окръжен съд .Касаторът оспорва правилността на атакуваното решение по чл.247 ГПК, с доводи , аналогични на поддържаните и като основание за исканата от въззивния съд поправка и счетени от последния за относими към различно от действителното произнасяне по иска, като начин за последващо ревизиране, а не поправка, на действителната воля на съда. Така касаторът е изложил съображения, относими към правната квалификация на разгледания иск, за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение по съществото на спора, вкл. за противоречието му с цитирана съдебна практика на касационна инстанция. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила от постановилия решението по чл.247 ГПК съд касаторът намира в отказа на въззивната инстанция в производството по този ред да преквалифицира спора, в липсата на мотиви по доводите на молителя и недадени указания на страната за пътя й на защита.
Ответната страна – „ ВиК” ООД – Русе – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Поддържа решаващите мотиви на въззивния съд, че не се касае за изложение, относимо към обосноваване на поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК, а се търси подмяна на действителната воля на съда, материализирана в решение № 383 /02.11.2010 г. по гр.д.№ 383/2010 г. на Русенски окръжен съд . Поради това и доводите за неправилност на това решение са напълно неотносими към обосноваване неправилност на отказа на въззивния съд , за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в същото.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
С молба вх.№ 10044/12.08.2017 г., подадена след влизане в сила на решение № 377 /02.11.2010 г. по гр.д.№ 383/2010 г. на Русенски окръжен съд, Г. А. Ч. е претендирал допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в същото,по реда на чл.247 ГПК. Търсената поправка от страната се претендира с петитум – да се отмени постановеното въззивно решение от 02.11.2010 г., а не да се допусне корекция в диспозитива на същото, при това корекция с посочена в молбата, съответно материализирана в мотивите на решението, воля на съда , а като противоречаща на съдържанието на писмено доказателство – писмо изх.№ 2793/19.03.2008 г. на управителя на ответното дружество,приложено към молбата по чл.247 ГПК, както и поради ясно изводимия от мотивите факт, че „водопроводната инсталация, изградена и узаконена от ответника, е в режим на етажна собственост„ . От същите, молителят намира погрешно определена правната квалификация на спора, в противоречие със Закона за управление на етажната собственост и Наредба № 4 / некоркретизирана / .
За да остави молбата за поправка на очевидна фактическа грешка без уважение, въззивният съд е посочил, че с подадената молба се цели ревизиране на постигнатия правен резултат, респ. отмяна на постановеното и влязло в сила, но негативно за интереса на молителя – ищец,съдебно решение, по съображения, поддържани и в хода на исковото производство. Искането не кореспондира с целите и предмета на производството по чл.247 ГПК, които не са да се измени или отмени формираната воля на съда , а да се отстрани несъответствието между ясно формираната такава в мотивите на съдебния акт и отразеното в диспозитива на същия. Погрешното приложение на материалния закон, на каквото се позовава молителят, е относимо към правилността на съдебния акт, а не към предпоставките за производство по чл.247 ГПК.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира въпроса : Правилно ли е определен приложимия закон по настоящото дело и съответно кой нормативен акт има предимство в аналогична ситуация : чл.109 ЗС или ЗЗД / като се акцентира на обстоятелството, че е налице сключен договор с дружество – монополист / ? . Формално се сочи допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Като изхожда от неправилност на постановения съдебен акт, за отказ за допускане на очевидна фактическа грешка , поради противоречие с материалния закон и практиката по приложението на чл.79 ЗЗД,страната намира, че противоречието в приложената от първоинстанционния и въззивния съд по спора правна квалификация обосновава необходимост от произнасяне, в интерес на точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за да би се улеснило за в бъдеще прилагането на ГПК, ЗС и ЗЗД в аналогични ситуации. Касаторът цитира съдебна практика, но по приложението на чл.79 ЗЗД, а не на чл.247 ГПК. Намира, че отказът на съда да допусне поправката е в противоречие с изменението на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, макар последната да е норма , касаеща произнасянето на касационна инстанция, в производството по селекция на касационните жалби.
Формулираният въпрос, както и цялостното изложение по чл.280 ГПК, са напълно неотносими към производството по чл.247 ГПК и предпоставките за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Както правилно е отбелязал и въззивният съд, производството по чл.247 ГПК няма за цел и предмет преодоляване неправилността на съдебния акт, а отстраняване несъответствия между действително формираната воля на съда и нейното отразяване или пропуск за отразяване в пълнота в диспозитива на съдебното решение. Произнасянето на съда предпоставя формулирането на въпрос по приложението на чл.247 ГПК. Формулираният въпрос е фактологичен, при това – по приложимия за спора материален закон, респ. – неотносим към предпоставките за допускане на очевидна фактическа грешка. Липсва обосноваване на „очевидна неправилност„ на въззивното решение, а и такава не се установява от настоящия състав, още повече самата страна превратно намира за приложим този критерий към произнасянето на въззивния съд, а не към основанията за селекция на касационните жалби, за допускане разглеждането им по същество от касационна инстанция.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419 / 16.10.2017 г. по гр.д.№ 383/2010 г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: