О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
[населено място] , 12,10,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1627/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/н/ против решение №76 от 08.04.2016г. по т.д.н.№268/12г. на Великотърновски апелативен съд,с което е потвърдено решение №166/30.08.13г. по т.д.№269/12г. на Окръжен съд Плевен в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на [фирма] /н/ от 06.01.2012г.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност, поради допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства по делото,необективно и едностранчиво оценяване на същите,формиране на правни изводи в противоречие с материалния закон. Касаторът счита,че съдът не е следвало да кредитира заключението на експертизата,допусната по задачи,поставени от кредитора [фирма] в частта,сочеща на ниски коефициенти на ликвидност след 06.01.2012г. Счита за неправилно възприемането от съда на задълженията на трети лица към банката като такива на дружеството,което е само поръчител по договорите им за кредити,респективно – на включването им в пасива по баланса след посочената дата /на която вземанията по договорите за кредит са направени предсрочно изискуеми/. Като незаконосъобразни касаторът определя изводите на въззивния съд,че частичното погасяване на тези задължения,извършено от трето лице,няма отношение към определянето на момента на спирането на плащанията,след като то е извършено въз основа на тристранно споразумение с участието на касатора и банката.
Срещу касационната жалба е постъпил отговор от [фирма] Г. чрез клона й „А. “,в който ответникът по касация е оспорил наличието на основания за допустимост на касационното обжалване,както и основателността на изложените в касационната жалба доводи.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по реда на чл.288 от ГПК настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС съобрази следното:
При повторното разглеждане на делото по реда на чл.294 от ГПК и постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е съобразил дадените му с касационно решение по чл.293 ал.3 от ГПК №80/08.10.2015г. по т.д.№1565/14г. на ВКС , първо т.о. задължителни указания да събере служебно доказателства за установяване показателите за ликвидност на дружеството и на възможността за реализиране на краткосрочните активи на предприятието му към датата,на която целият дълг по банковия кредит е направен предсрочно изискуем – 06.01.2012г. и въз основа на това да прецени дали длъжникът към тази дата е бил в състояние да погаси краткосрочните си задължения с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособност. Въз основа на приетите заключения на допуснатата от него икономическа експертиза въззивният съд е направил изводите си,че проявлението на неплатежоспособността при касатора-длъжник е започнало още в края на 2010г. и макар през 2011г. показателите му за ликвидност да сочат на известно подобрение,през същата година дружеството е престанало да обслужва кредита си към банката,а от 06.01.2012г. /когато банката е направила предсрочно изискуеми както вземанията си по договора за кредит №512/2007г.,така и по тези,по които дружеството е било поръчител/ краткосрочните му задължения са нараснали на 4 395 хил.лв. при размер на краткосрочните активи – 3 202 хил.лв. Показателите на обща,бърза,незабавна и абсолютна ликвидност към тази дата и при тези данни са били под единица,което обосновава невъзможност с краткотрайните си активи дружеството да покрие задълженията си.Извършените през 2012г. плащания към отделни кредитори съдът е намерил,че не биха обусловили извод за платежоспособност на дружеството с оглед разпоредбата на чл.608 ал.3 от ТЗ и доколкото същите имат инцидентен характер.Възраженията на длъжника,че вземанията на банката по договорите за кредитна линия №247/2007г. и №513/2007г. са за чужди задължения и не следва да бъдат отразявани в баланса му и вземани предвид при определянето на финансовото му състояние,съдът е намерил за неоснователни,сочейки,че банката разполага с изпълнителни титули за тях и срещу ответника, предвид качеството му на солидарен длъжник по тях. Въз основа на тези съображения въззивният съд е направил решаващия си извод за наличие на неплатежоспособност в състоянието на ответното дружество,възникнала от 06.01.2012г., поради което и е постановил решението си.
В писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се посочва,че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение по въпроса относно критериите за определянето на началната дата на неплатежоспособност на търговец в противоречие с практиката на ВКС , като разглеждането на жалбата по същество е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Конкретен правен въпрос,който да е свързан с решаващите мотиви на съда, да е относим към доводите на касатора,че началната дата следва да бъде по-късна и отговорът на който би обусловил промяна на крайния резултат по този въпрос, не е формулиран. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, именно посочения от касатора материално- или процесуално-правен въпрос определя рамките,в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба,като същият не е длъжен и не може да извежда такива правни въпроси от твърденията на касатора и от сочените от него в касационната жалба и изложението факти и обстоятелства.В правомощията на Върховния касационен съд е въз основа на обстоятелствената част от изложението само да конкретизира,уточни и квалифицира правния въпрос в смисъла и със съдържанието,в които последният е формулиран от касатора. Липсата на конкретно поставен от касатора правен въпрос в настоящия случай сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,поради което не следва да се преценява наличието на допълнителен критерий по т.1 или т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК,още повече,че по отношение на втория липсва и обоснованост,съобразно критериите на т.4 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид това, настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС намира,че следва да бъде отказан достъп до касационен контрол върху въззивното решение на ВтАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК,състав на Първо търговско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76 от 08.04.2016г. по т.д.н.№268/12г. на Великотърновски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.