3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 06.02.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1866/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Ц. А. и „ Титан Трейд България”ЕООД, гр. София против решение №746 от 28.03.2018г. по т.д.5803/2017г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Тера Агра 11” ООД, гр. София, чрез пълномощника си – адв.Д. Д. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си –адв. Кр. Т. са заявили, че поддържат основание по чл.281, ал.1, т.1 ГПК. Поставили са въпросът – „ Каква е връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, по което е издаден менителничния ефект”. Страната е поддържала, че решението на САС противоречи на решение №108 от 22.07.2014г. по т.д. 2418/13г. на ВКС на ВКС, І т.о., от което са цитирани части.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос може да бъде приет за релевантен, макар и да е общ и повече свързан с оплакването на страната за неправилност на акта и с нейната защитна теза, а не с решаващите изводи на въззивния съд. Или налице е общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочила противоречие с решение №108/14 на ВКС. Касаторите- ответници по иска по чл.422 ГПК, са развили като защитна теза в цялото съдебно производство твърдение, за това, че тъй като падежът на задължението за плащане на цената на част от доставената стока по сключения между търговците договор, настъпвал след падежа на менителничния ефект, то иска следвало да бъде отхвърлен и да не бъде призната дължимостта на вземането, въпреки че е било безспорно между страните, че по каузалното правоотношение не е погасено задължението за плащане на стойността на доставената стока, както и това, че процесния запис на заповед обезпечава именно това задължение. По тези твърдения, направени и във въззивното производство, решаващият състав е приел, че доводът е ирелевантен, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и двата падежа са настъпили, т.е. вземането, както за цената на стоката, така и по менителничният ефект към момента на предявяване на претенцията пред заповедният съд са изискуеми. Съдът е посочил още, че съобразно характера на менителничният ефект, неговото предявяване има значението на покана за изпълнение, поради което и по –късният падеж на задължението, което записа на заповед обезпечава има значение единствено при претендиране на обезщетение за забавено плащане за период преди изискуемостта на обезпеченото задължение, каквото в случая не се претендира. Касаторите не са развили съображения, в какво точно намират противоречие с цитираното решение на ВКС, което са интерпретирали без разглеждане на конкретна връзка с тези мотиви на съда. С този посочен по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съдебен акт, ВКС, І т.о. е разгледал спор за наличие на връзка между каузално правоотношение и менителничен ефект, в чийто контекст е обсъждал подробно и съвпадането на падежите на менителничния ефект и обезпеченото с него задължение по каузална сделка, с оглед установяване връзка между тях при оспорена такава и поради издаване на множество записи на заповед, обезпечаващи задължения по лизингов договор по отношение на вноски, дължими в различен период от време, за част от които е било налице възражение за погасяването им. Т.е. разгледан е спор за това дали записа на заповед обезпечава конкретното задължение по въведено каузално правоотношение, а в разглеждания настоящ случай, въвззивният съд не е разгледал такъв спор, тъй като именно това е било безспорно между страните- още с отговора на исковата молба настоящите касатори изрично са заявили, че процесният запис на заповед обезпечава именно конкретното задължение по каузалното правоотношение, като в цялото производство това е било безспорно. Нещо повече, и обобщените изводи на ВКС, І т.о. в сравнявания съдебен акт, които страната цитира, са свързани именно с установяване връзка между менителничния ефект и задължението по каузално правоотношение, при въведени възражения за плащане на задължението по каузалното правоотношение и произтичащият от това плащане погасителен ефект на задължението по записа на заповед.Както бе посочено,разглежданият случай е различен-по него няма спор относно наличие на договор между страните и това, че записа на заповед обезпечава изпълнение на задълженията на дружеството – касатор по него, както това, че той не е изпълнил задължението си по този договор- за заплати цената на доставената стока т.е не е направено възражение за погасяване на задължението по каузалното правоотношение. С оглед това цитираното решение е без правно значение за поддържаното основание, тъй като третира различна от разгледаната от въззивният съд хипотеза.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. На ответника по касация на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени установените и претендирани в производството разноски в размер на 2030лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №746 от 28.03.2018г. по т.д.5803/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Ц. А. и „ Титан Трейд България”ЕООД, гр. София да заплатят на „ Тера Агра11”ООД, гр. София направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2030лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: