О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
[населено място], 29.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2951/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.Образувано е по молба на „ГИС 2010“ООД,в която е направено искане за изменение на определение №34/18.01.19г. , постановено по настоящото дело, с което страната е осъдена да заплати на С. И. Г. разноски за производството пред ВКС в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 600 лв. Молителят счита същото за прекомерно,поради което моли разноските да бъдат намалени до минималния, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 150 лв.
Ответникът по молбата С. И. Г. я е оспорил като неоснователна.
Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима, а, разгледана по същество, е и частично основателна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид изложеното в молбата и при съобразяване данните по делото, счита, че са налице законоустановените предпоставки за частично уважаване на направеното в нея искане.
Производството пред ВКС е образувано по частна касационна жалба на „ГИС 2010“ООД срещу въззивно определение за допускане на обезпечение по висящ иск. Срещу нея е подаден писмен отговор от противната страна – С. И. Г.,чрез упълномощения от него представител – адв.Р., в който са изложени аргументи както срещу наличието на сочените от частния касатор предпоставки за допускане на въззивното определение до касационен контрол, така и срещу основателността на изложените по същество доводи против законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие с отбелязване в него за заплащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 600 лв. Производството е приключило с определение,с което обжалваното въззивно определение не е допуснато до проверка за правилност по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,относима към разглеждания случай, предвиденото от законодателя минимално възнаграждение за процесуална защита в частни производства без разглеждане на частната жалба в открито заседание е 200 лв. Уговореното в случая и заплатено от страната,спечелила делото пред ВКС, адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв.,който се явява прекомерно завишен според посочената норма. Доколкото обаче подаденият от адв. Р. отговор на частната касационна жалба съдържа и излагане на съображения, относими към предварителната фаза по преценка за допустимост на обжалването пред касационната инстанция по реда на чл.274 ал.3 ГПК, следва да се приеме,че е налице по-голяма правна сложност на частното производство /спрямо това по чл.274 ал.2 ГПК/, съответен на която е хонорар от 400 лв. Поради това молбата за изменение на определението с намаляване на присъдената в тежест на молителя като разноски, подлежащи на репариране, сума, следва да бъде уважена до посочения размер.
Така мотивиран, Върховният касационен съд Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ по молба вх.№1326/08.02.19г. на „ГИС 2010“ ООД на основание чл.248 ГПК определение №34/18.01.19г., като НАМАЛЯВА присъдените в полза на С. И. Г. и в тежест на „ГИС 2010“ООД разноски за касационното производство,представляващи платено адвокатско възнаграждение, от 600 лв. на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.