4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
[населено място], 10.05.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на осми май ,през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 52/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Столична община против решение № 1805/21.07.2017 г. по т.д.№ 2525/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 440/01.03.2017 г. по т.д.№ 6675/2016 г. на Софийски градски съд . С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] осъдителни искове, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД – за сумата от 33 168,71лв. / неразплатена цена за осъществяван от ищеца обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на Столична община , дължима за м.август 2013 г., както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за заплащане обезщетение за забава в издължаване на главницата, в размер на 9 912,37 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на принципите на тълкуването, съгласно чл.20 ЗЗД / досежно спорната клауза на чл.5 ал.3 т.1 от сключения договор № РД 56 -1067/24.10.2007 г./, като поддържа довода си, че не се касае за три самостоятелни хипотези , предпоставящи промяна на договорената на километър маршрутен пробег цена, а за кумулативно изискуеми три предпоставки / визирани в чл.5 ал.3 т.1, т.2 и т.3 / , при едновременното наличие на които е допустима промяната и то въз основа на изрично допълнително писмено споразумение между страните / чл.43 от договора /, каквото не е сключвано. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Позовава се на неправилен механизъм на изменение цената на договора, дори в хипотезата на съобразяване само предпоставката по чл.5 ал. 3 т.1 от договора, тъй като индекса на инфлацията не следва да се прилага към цената с вече насложени инфлационни коефициенти за предходни години, а върху базисната единична цена на превоза – 2,80 лв. за километър. Неправилен касаторът намира и извода на съда за уговорен в чл.5 ал.2 от договора падеж на задължението за възнаграждение за превоза, относим към акцесорната претенция за мораторна лихва.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Позовава се на влязла в сила казуална съдебна практика, разрешаваща идентично правния спор по тълкуването и прилагането на спорната договорна клауза.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът претендира неиздължена цена по договор за извършване на обществен автобусен превоз, определима съгласно клаузата на чл.5 ал.3 т.1 от договора, според която цената на километър маршрутен пробег, която се определя при сключването на договора , се променя с размера на годишната инфлация,обявена от НСИ за предходната година. Разпоредбата на чл.5 ал.3 съдържа и други две точки , според които цената се променя в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30 % / т.2/ и в случай на общо поскъпване на гориво-смазочни материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна календарна година /т.3/. Ответникът Столична община твърди, че чл.5 ал.3 от договора изисква кумулативното наличие и на трите предпоставки за промяна в цената на превоз за километър маршрутен пробег, както и че не е договорена автоматична промяна в цената, а сключване на допълнително писмено споразумение за изменението й, съгласно чл.43 от договора, каквото страните не са сключвали. Счита предявеният иск в разрив с чл.63 ал.1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на поети с договора задължения. Противопоставил е възражение за изтекла погасителна давност.
Въззивният съд, тълкувайки чл.5 ал.3 от договора, съгласно принципите заложени в чл.20 ЗЗД, е приел, че всяка от визираните в разпоредбата хипотези, за промяна в цената на километър маршрутен пробег, е независима и самостоятелна от останалите. Не е приел за необходимо сключването на допълнително писмено споразумение за всяка следваща календарна година, за определяне на цената съобразно чл.5 ал.3 от договора. Изрично е упоменал, че ответникът не е противопоставил своевременно възражение за неправилно определяне на цената, в хипотезата на чл.5 ал.3 т.1 от договора , респ. направеното едва в писмената защита оплакване с такъв предмет се явява преклудирано. Оставил е без уважение възраженията за нарушение на чл.63 ал.1 ЗЗД , приемайки , че именно даденото от него тълкуване на чл. 5 ал.3 т.1 от договора – че чл.5 ал.3 предвижда три отделни хипотези за промяна в цената, тъй като всяка от тях отчита различни икономически процеси – в най-пълна степен съответства на принципа за добросъвестност, изискващ да не се нарушава равновесието между правата и задълженията на съконтрахентите. Споделил е съображенията на пръвоинстанционния съд за неизтекла погасителна давност, позовавайки се на уговорен в чл.5 ал.2 от договора падеж на задължението на ответника – възложител.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ „Материалноправният въпрос дали само и единствено на основание разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от договора, е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация ?„ ; 2/ „Материалноправният въпрос , дали уговорката в чл.5 ал.3 т.1 от договора съставлява самостоятелно основание за увеличаване на дължимото се по него възнаграждение ?„ и 3/ „Материалноправнят въпрос по приложението на чл.20 от ЗЗД ? „. Първият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с влезлите в сила решения по т.д.№ 434/2014 г.,т.д.№ 3367/2013 г., т.д.№ 3445/ 2015 г. и т.д.№ 3948/2016 г. на САС. Вторият от въпросите се обосновава със същата казуална съдебна практика, а по третия от въпросите изобщо не е посочен допълнителен селективен критерий.
Първите два въпроса са фактологични и като такива не предпоставят еднозначен и общоважим отговор на въпрос по приложението на правна норма, вкл. тази на чл.20 ЗЗД, извън тълкуването на конкретната договорна клауза на чл.5 ал.3. Поради това те не удовлетворяват изискването за правни и не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въпросите тангират с принципите на тълкуването – предмет на третия от формулираните въпроси, който удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.Същият, обаче, не е обоснован с какъвто и да било допълнителен селективен критерий.По начало е налице богата и непротиворечива задължителна съдебна практика по приложението на чл.20 ЗЗД, която изключва хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Но дори цитираната казуална съдебна практика не се явява в противоречие с даденото от въззивния съд тълкуване. Никое от цитираните решения не тълкува чл.5 ал.3 от договора, като съдържащ кумулативно изискуеми предпоставки / на т.1, 2 и 3 /, за промяна в договорената цена на километър маршрутен пробег, нито предвижда присъждането на индексирана ,в съответствие с инфлацията, цена само при сключено допълнително писмено споразумение, съгласно уговореното в чл.43 от договора.Липсата на основание за заплащане на по-висока цена е възприето единствено за конкретната 2008 година / т.е. за различен от настоящия времеви период / , по съображения свързани с добросъвестното упражняване на права, по смисъла на чл.63 ал.1 ЗЗД, и предвид сключването на договора в края на 2007 г., когато е започнало и изпълнението му, поради което е счетено,че коригиране на цената, в съответствие с чл.5 ал.3 т.1 от договора би било приложимо за всяка от останалите, освен за календарната 2008 год. , явяваща се непосредствената първа година от съществуването, както и с решения по гр.д.№ 2344/2014 г. на правоотношението между страните. В подкрепа на изводите на въззивния съд е и представената от ответната страна казуална съдебна практика, по идентични спорове, за предходни времеви периоди, между същите страни. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1805/21.07.2017 г. по т.д.№ 2525/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Столична община, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство,в размер на 775,46 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: