4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
[населено място], 19.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
девети октомври, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1251 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 398/21.02.2017 г. по т.д.№5036/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.07.2016 год. по т.д.№ 4569/2015 г. на Софийски градски съд.С потвърденото решение е уважен предявеният от Д. К. против дружеството – касатор иск,с правно основание чл.74 ТЗ,за отмяна решението на Общото събрание на [фирма] от 15.06.2015 год.,за изключването на Д. К. като съдружник.Касаторът оспорва правилността на решението, като необосновано досежно изводите на съда, за липса на отправено до ищцата писмено предупреждение за изключването, съгласно чл.126 ал.3 ТЗ, както и за липса на доказателства, за действия на същата против интересите на дружеството.
Ответната страна – Д. К. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не кореспондират с решаващи мотиви на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочено срещу валиден и допустим, подлежащ н касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищцата е предявила иска по чл.74 ТЗ, с твърдението, че в противоречие с разпоредбата на чл.126 ал.3 ТЗ не е получила писмено предупреждение за изключването, както и че не би могло да се приеме като изпълнение на изискването уведомяването й с писмени покани за предходно ОС на дружеството от 29.05.2015 год.,тъй като не съдържат предупреждение за изключване,нито присъствнието й на това събрание, предхождащо процесното.Изложила е обстоятелства за действителната, според нея, причина за изключването й – конфликт с другия съдружник , по отношение разпореждане с недвижим имот на дружеството, осигуряващ единствени доходи на същото,поради липса на друга търговска дейност.Оспорва наличието на поведение, квалифицируемо съгласно чл.126 ал.3 ТЗ, което да би било основание за изключването й, като сочи факти в подкрепа на твърдението си за заинтересованост и съдействие по отношение работите на дружеството.
Първоинстанционният съд е уважил иска с единствения извод за липса на конкретизирано от дружеството – ответник поведение на ищцата , което да би могло да се подведе под някоя от хипотезите в чл.126 ал.3 ТЗ. Като е приел, че законосъобразността на решението за изключване на съдружника е предпоставено на първо място от наличието на поведение, изразяващо се в нарушаване задълженията на съдружника за лоялност и съдействие, каквото поведение дори не било заявено / с посочване на конкретни действия, индивидуаризирани по време, място и начин на извършване, както и с посочване на неблагоприятни за дружеството последици от това /, още по-малко доказано , съдът не е обсъждал доказателствата на ответното дружество, в подкрепа на довода му за отправено писмено предупреждение за изключването.
В. съд е споделил тези мотиви, но в допълнение е обосновал и решаващ извод за липса на отправено до ищцата писмено предупреждение за изключването й като съдружник, съгласно чл.126 ал.3 ТЗ.Приел е, че присъствието на Д. К. на ОС от 29.05.2016 год. е ирелевантно , за изпълнението на това условие за законосъобразност на изключването, обстоятелство, тъй като от факта на узнаване от ищцата за същото събрание, не следва логичния и неоспорим извод , че за това е уведомена именно чрез писмената покана – на лист 111 от преписката по делото – съдържаща предупреждение за изключване , нито признание с такова съдържание същата е направила по делото, вкл. изводимо от съдържанието на протокола от ОС на 29.05.2016 година или от факта на подписването на присъствения лист за същото ОС. Като е коментирал изчерпателно събраните по делото доказателства, вкл. показания на свидетели, съдът е аргументирал и решаващият извод за недоказано конкретно поведение на съдружника,което да би могло да се подведе под фактическите състави на чл.126 ал.3 ТЗ.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1/ Може ли предупреждение за изключване да бъде обективирано в решение на ОС, за отправяне на писмено предупреждение за изключване на съдружник ? ; 2/ Може ли предупреждението за изключване да бъде отправено от съдружник или следва да се отправи от управител на дружеството ? ; 3/ Може ли съдружник да бъде поканен на Общо събрание, на което присъства, за следващо Общо събрание по реда на чл.139 ТЗ , ако поканата е обективирана като протоколно решение на Общото събрание ? ;4/ Счита ли се за спазена писмената форма за покана по реда на чл.139 ТЗ за провеждане на ОС, ако съдружника е подписал присъствен лист за участие в Общото събрание ? и 5/ Присъствения лист за участие в Общо събрание кога следва да се подпише – преди или след провеждане на Общото събрание? Въпросите са обосновавани с позоваване на противоречие на въззивното решение с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : реш.№ 160 по т.д.№ 379/2009 г. на І т.о. , реш.№ 3 по т.д.№ 482 / 2009 г. на І т.о., реш.№ 56 по т.д.№ 472 / 2009 год. възприело разрешението в решение № 293 по гр.д.№ 246 / 1994 год. на 5-членен състав на ВКС, реш.№ 74 по т.д.№ 633 / 2010 год. на І т.о. и реш.№ 109 по т.д.№ 860 / 2009 год. на ІІ т.о. , както и с реш.№ 161 по т.д.№ 936/ 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС – последното съставляващо казуална съдебна практика, относима към хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК .
Въпросите са предпоставени от позоваването на ответника на съдържанието на протокола от ОС на 29.05.2015 год., на което Д. К. е присъствала и на което събрание, представляващо другия съдружник лице устно е отправило предупреждение за изключване , с позоваване на обстоятелства относно действия на ищцата в противоречие с интересите на дружеството .В. съд е отрекъл доказателствено значение на протокола и подписания от ищцата присъствен лист, доколкото нито един от двата документа не съдържа признание за предварително получено писмено предупреждение за изключване, с известието чрез Телепоща / л. 111 по делото / или материализирано в друг писмен документ.Така съдът е отрекъл доказателственото значение на конкретни документи, с конкретното им съдържание и относимост към спора.
Доколкото решаващ извод е този за липса на отправено писмено предупреждение за изключването, а не се е оспорвало получаването на покана за самото ОС на 15.06.2015 год., въпроси трети и четвърти не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Първи и втори въпроси също не покриват изискването за правни, тъй като отговор на същите, в обосноваване решаващ извод за уважаването на иска, въззивният съд не е давал. Фактологията по спора не включва съдържащо се в протокола от ОС на 29.05.2015 год. решение за отправяне на бъдещо писмено предупреждение за изключване на съдружника – ищец / в който случай отново би било релевантно действителното последващо отправяне на такова / , а отправено устно – на самото ОС – изявление относно обстоятелствата, обосноваващи решението и за самото решение за изключване. В. съд не е уважил иска, изхождайки от качеството на лицето, отправило писмено предупреждение за изключване, а обосновавайки се с неотправено изобщо такова .Съдът не е обосновал и самостоятелно значение на факта на времеподписването на присъствения лист към протокола от ОС на 29.05.2015 година, поради което не покрива общия селективен критерий и петият от формулираните въпроси. Неудовлетворяването на общия изключва необходимост от коментар на сочения допълнителен селективен критерий.
Независимо от факта,че така формулираните въпроси не удовлетворяват изискването за правни, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС – тъй като отговори на същите не са обусловили решаващи мотиви на въззивното решение, характеристиката им на правни е изключена и от обстоятелството,че дори на същите да би бил даден отговор , предпоставящ извод за спазено писмено предупреждение, съобразно доказателствата по делото, то правният резултат не би бил променен, предвид кумулативно обоснования , решаващ извод за липса на доказани конкретни действия на съдружника Д. К., които да биха могли да се квалифицират като поведение по смисъла на чл.126 ал.3 ТЗ, съставляващо основание за изключването й. Съгласно преждецитираното Тълкувателно решение, обусловеността на правния резултат по спора от отговора на поставения въпрос, е предпоставка за съобразяването му като основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 398/21.02.2017 г. по т.д.№5036/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: