Изх. №20-00-337/11.08. 2016 г.
ЗКПО – чл. 12, ал. 5, т. 4
ЗКПО – чл. 13
ЗКПО – чл. 195, ал. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-337/…2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х КООПЕРАЦИЯ – ЗК“ /ЗК/ е лицензиран застраховател – местно юридическо лице. Във връзка с предстоящия преглед на баланса на застрахователя по смисъла на §10 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници (ЗВПКИИП) ЗК е сключила договор с дружество, което да извърши прегледа. Дружеството е чуждестранно юридическо лице, със седалище гр. Варшава, Полша. Във връзка със сключения договор полското дружество е издало фактура, която е дължима от застрахователя. Изписаното основание във фактурата е „консултантска услуга“, като сумата е посочена с изричен запис, че е без данъци, т. е. нетна. Услугата следва да бъде извършена в България, където е седалището и адреса на управление на застрахователя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какви данъци и в какви срокове следва да заплати и декларира ЗК, с оглед изложените горе факти?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО облагаеми с данък при източника, който е окончателен, са доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Относими към случая са посочените в чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО възнаграждения за технически услуги, които са определени като доходи от източник в България, когато са начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност в страната. Понятието „Възнаграждения за технически услуги“ е дефинирано в §1, т. 9 от ДР на ЗКПО и това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
В ЗКПО, както и в другите данъчни закони няма изрична дефиниция на понятието „консултантски услуги“, поради което смисълът на това понятие следва да се извлича от общоприетото му значение: консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, което дава препоръка, съвети или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност.
За квалифициране вида на възнаграждението е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга. В запитването е посочено, че предстои преглед на баланса на ЗК – застраховател по смисъла на §10 от ПЗР на ЗВПКИИП. По силата на цитираната разпоредба Комисията за финансов надзор (КФН) организира преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация. Прегледът се извършва въз основа на методология, разработена от КФН в сътрудничество с компетентните органи на държавите членки. КФН определя и оповестява лицата, които извършват прегледа, като разходите за извършване на този преглед са за сметкана пенсионноосигурителните дружества и на застрахователите.
На база на посочените в запитването факти, дължимото възнаграждение към чуждестранното юридическо лице, ще е с характера на технически услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО, тъй като одитният преглед е с консултантско и техническо естество, хипотеза на определението – „всякакви услуги от консултантско естество“. На основание чл. 195, ал. 1, чл. 201, ал. 1 и чл. 202, ал. 2 от ЗКПО доходът на чуждестранното дружество подлежи на облагане с данък при източника, който следва да бъде удържан, деклариран и внесен от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. Дължимият данък при източника е в размера, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗКПО, а именно 10% върху брутния доход.
В чл. 13 от ЗКПО е предвидено приоритетно прилагане на обнародван и влязъл в сила международен договор, по който България е страна, да се прилага съответния международен договор. Сключената Спогодба между Република България и Република Полша за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО с Полша) – ратифицирана, обнародвана ДВ, бр. 58/1995 г., в сила от 10.05.1995 г., представлява такъв международен договор.
Независимо, че в случая доходът, реализиран от оказаните технически услуги, е облагаем в България съгласно ЗКПО, при прилагане на СИДДО с Полша Вашият полски контрагент може да се освободи от облагане, тъй като плащанията към него ще попаднат в обхвата на разпоредбата на чл. 7 от Спогодбата „Печалби от стопанска дейност“. В текста на чл. 7 от Спогодбата изрично е предвидено, че когато печалбите включват елементи на доход, разгледан отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на члена, касаещ печалбите от стопанска дейност. Т.е. посочената норма е приложима за въпросния доход, по аргумент на противното и доколкото техническите услуги не са засегнати в други разпоредби на СИДДО с Полша.
Съгласно чл. 135, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, могат да се ползват само след удостоверяване на основанието за това. Процедурата е уредена в глава ХVІ, раздел ІІІ, чл. 135 и сл. от ДОПК.В тази връзка полскотодружество може да се освободи от облагане в България, след като докаже, че спрямо него са изпълнени изискванията за прилагане на СИДДО.
Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО е в зависимост от размера на реализирания доход. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, при положение, че общият размер на доходите на чуждестранното лице с източник от България не надвишава 500 000 лв. годишно, то обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК следва да се удостоверят пред платеца на дохода – в случая СиВЗК, който съхранява предоставените доказателства.
Ако реализираният доход е над 500 000 лв., основанията за прилагане на СИДДО, съгласно предвиденото в чл. 137 – 139 от ДОПК, ще следва да се докажат пред териториалната дирекция на НАП по регистрация на ЗК в качеството на платец на дохода.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘