4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 27.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2518/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ф. „З.“ против решение №4981/07.07.17г. по гр.д.№12388/16г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение №11368/18.07.16г. по гр.д.№45196/14г. на Софийски районен съд,с което е признато за установено по предявения от [фирма] срещу Д. ф. „З.“ отрицателен установителен иск,че едноличният търговец не дължи на фонда сумата 78 965,25 лв.,от които 32 232 лв. главница и 46 733,25 лв. лихви и разноски , за които суми са издадени в полза на Д. ф. „З.“ четири броя изпълнителни листа от 2001г. и от 2003г. и,които суми са предмет на изпълнително дело №20097440400362 по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие ОС Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба [фирма] е оспорил наличието на предпоставки за допускане на решението на СГС до касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да отхвърли отрицателния установителен иск,с който е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел,че в тежест на ответника Д. ф. „З.“ е да докаже правопораждащите факти,от които произтича вземането му /която доказателствена тежест и е била така разпределена с доклада по чл.146 ГПК/.Намерил е,че същият не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за наличие на облигационни правоотношения с ищеца,от които произтичат сумите,за които са били издадени изпълнителните листове,а напротив – установено е,че ищецът не е имал регистрация като земеделски производител,поради което не може и да бъде страна по двата договора за предоставяне на целева финансова линия за закупуване на препарати за растителна защита за подпомагане на земеделските производители от 24.07.2000г. Като е кредитирано неоспореното заключение на съдебно-почерковата експертиза,допусната в производството пред първата инстанция,съдът е приел за установено,че подписите,положени за „земеделски производител“ в двата договора не са положени от Я. Ч.,както не е негов и този,който е положен в пълномощното ,издадено от негово име в полза на Д. Ч. /баща на ищеца-едноличен търговец.Кредитирани са и показанията на разпитаните по делото свидетели,които са установили,че с получаването, складирането и разходването на препаратите за растителна защита и торове,предмет на двата договора, се е занимавал бащата Д. Ч. и то в полза на земеделската кооперация,чийто председател е бил по това време.
Сезиран с въззивна жалба на ответника Д. ф. „З.“ в мотивите на постановеното от него решение съставът на СГС е възприел изцяло аргументацията,въз основа на която СРС е направил изводите си за основателност на предявения иск,поради което и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание процесуалната възможност по чл.272 ГПК. По наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от СРС процесуални нарушения с недопускане на доказателствени искания е посочил,че с изготвения по реда на чл.140 ГПК проекто-доклад по делото е допусната съдебно-почеркова експертиза за установяване на авторството на подписите върху оспорените по реда на ГПК документи; в откритото съдебно заседание,с което този проекто-доклад е обявен за окончателен,процесуалният представител на ответника не е направил възражения за допуснат пропуск или за неправилност на предприети с него действия.Посочено е,че с доклада съдът е приел за безспорно,че спорните вземания са присъдени на основание двата договора от 27.04.2000г.; разпределил е правилно доказателствената тежест в съответствие с общото правило на чл.154 ал.1 ГПК,при което ответникът е следвало да докаже положителните факти , опровергаващи твърдението за несъществуване на задължението.В заключение СГС е приел,че не е налице допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение,довело до ограничаване правото на защита на ответната страна в процеса. По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон в решението си СГС е съобразил,че в писмения си отговор на исковата молба ответникът е посочил двата договора за предоставяне на целева финансова линия като източник на вземанията му,чието съществуване е оспорено с исковата молба, но авторството на волеизявлението , направено от името на ищеца в качеството му на договаряща страна – земеделски производител, е отречено със заключението на съдебно-почерковата експертиза. Като неоснователен е преценен доводът на въззивника,че не следва да се кредитира това заключение,поради противоречивост на констатациите на вещото лице,тъй като това заключение не е било оспорено своевременно от страната с искане за допускане на друга експертиза,а на изрично поставения в молбата на фонда въпрос /свързан с твърдяното противоречие/ експертът е дал изчерпателен отговор в съдебно заседание. Предвид липсата на изрично изразена воля от страна на ищеца за встъпване в правоотношение с ответника на основанието,посочено в договорите, съдът е направил извод,че за него не са възникнали задължения,респ. ответникът не може да се позовава на неизпълнение на договорно основание,за да обоснове дължимост на присъдените му в тежест на ищеца суми.На това основание е формиран и крайният извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск срещу ответника.
С оплакванията,наведени в касационната жалба, за базиране изводите на въззивния съд единствено върху констатациите и заключението на съдебно-почерковата експертиза,чиято противоречивост продължава да се поддържа и в касационното производство,както и с твърденията,че правата на фонда са нарушени с факта на необсъждане на представени по делото други писмени документи,за които се твърди да са изходящи от ищеца,в приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК касаторът поставя като значими за делото въпросите: Правилно ли е ограничена доказателствената тежест единствено и само до изследване на подписите,положени за „земеделски производител“ в договори с №РЗ-04/27.04.2000г. и №ИТ-12/27.04.2000г. , сключени между Д. ф. „З.“ и [фирма], при игнориране на останалия,представен от фонда, доказателствен материал – декларация за липса на тежести,застрахователна полица с квитанция за внесена сума по нея,декларация за съгласие във връзка с учреден в полза на фонда особен залог и върху заявленията за вписване на особен залог,анкетните карти за ретистрация на земеделски производител,както и в тази връзка изводът за принадлежността на спорното право,съдържащ се в решенията на двете инстанции, може ли да бъде изведен единствено и само от факта,че договорите не са подписани от лицето Я. Ч.? и Правно възможно ли е изводът за недължимост по процесните договори да бъде оборен при условията на пълно и главно доказване само и единствено от доказателствата,представени от Д. ф. „З.“- декларацията за липса на тежести,застрахователната полица с квитанцията за внесена сума по нея, декларацията за съгласие във връзка с учреден в полза на фонда особен залог и заявленията за вписване на особен залог,анкетните карти за ретистрация на земеделски производител, при доказване,че подписите в тях са положени от лицето Я. Д. Ч.?
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол.Поставените от касатора въпроси не осъществяват общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК при съобразяване задължителните указания в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са от фактически,а не от правен характер – т.е. такива по прилагането на закона.По тях не може да бъде даден еднозначен,общоприложим към всяка хипотеза на доказвано едно и също твърдение отговор. Въпросите предполагат такъв по правилността на решението след преценка на конкретните процесуални действия на въззивния съд и обсъжданите от него доказателства,която не е предмет на преценка в настоящата фаза от касационното производство. В допълнение,касаторът не сочи и приложим допълнителен критерий спрямо поставените въпроси в нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1,2 или 3 ГПК.
Изложеното налага да бъде постановен отказ за достъп до касационен контрол на атакуваното решение на СГС.
В полза на ответника по касационната жалба [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за производството, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран , Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4981/07.07.17г. по гр.д.№12388/16г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. ф. „З.“,със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] брег [улица] сумата 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.