О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
[населено място] ,16,08, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети август две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1392/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №110/14.04.2016г.,постановено по ч.т.д.№575/2016г. по описа на Върховен касационен съд ТК I т.о.,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №257/20.10.2015г. по в.т.д.№204/15г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилено допълнително решение от 24.11.2014г. по т.д.№409/13г. на ВТОС,с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК,че [фирма] и А. П. К. дължат на банката заплатени в заповедното производство 13 588,83 лв. държавна такса и 8690,30 лв. адвокатско възнаграждение, прекратено е производството по делото в тази му част и е отхвърлено искането на [фирма] за присъждане на разноски , направени в заповедното производство. В частната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на определението на ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба [фирма] и А. П. К. са я оспорили с твърдения за законосъобразност на атакуваното определение и искане същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на Върховен касационен съд I т.о. е отказал да допусне до разглеждане по реда на чл.288 ГПК подадената от [фирма] касационна жалба срещу решение №257/20.10.2015г. по в.т.д.№204/15г. на ВТАС с мотиви за недопустимост, поради необжалваемост по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Посочено е,че предмет на спора са установителни искове по чл.422 ГПК за вземания от заплатени в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,всеки от които с цена под 20 000 лв. , предвид характера на делото,определено като търговско такова, е приложимо правилото на чл.280 ал.2 т.1 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК,от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията на въззивния съд по търговски дела с цена на иска под 20 000 лв.С исковата молба по чл.422 ГПК ВТОС е сезиран с искане за признаване за установени вземания на банката /включително за посочените разноски/, присъдени със заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК,произтичащи от договор за кредит.Последното определя спора като търговски по аргумент от чл.365 т.1 ГПК вр. чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. Тъй като при произнасянето си съдът е ограничен от предмета,очертан с исковата молба,а в случая ищецът [фирма] е поискал с иск по чл.422 ГПК да установи вземанията си за разноски в заповедното производство, размерът им определя и допустимостта на касационното обжалване с оглед чл.280 ал.1 ГПК. Поради това приетото в т.12 от ТР №3/14г. на ОСГТК на ВКС,че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските,направени в заповедното производство като последица от уважаването или отхвърлянето на иска за вземането ,произтичащо от документа по чл.417 ГПК /доколкото такова искане изобщо е било направено в производството по издаване на заповед за изпълнение/, е неотносимо към настоящия случай.В случая съдът е бил длъжен да се произнесе по установителен иск за разноски,с какъвто е бил сезиран, след преценка за неговата допустимост,каквато и е извършена от въззивния съд /с оглед на което решението на окръжния съд,установяващо такова вземане, е обезсилено/. Поради това следва да се приеме,че решението на ВТАС не подлежи на касационно обжалване,а отказът на състава на ВКС да допусне до разглеждане по същество касационната жалба е правилен и законосъобразен.
Предвид това,атакуваното с частната жалба определение на ВКС следва да бъде потвърдено,като в полза на ответниците по частната жалба бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на платеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №110/14.04.2016г.,постановено по ч.т.д.№575/2016г. по описа на Върховен касационен съд I т.о.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление обл.В.Т. общ.Г.О. [населено място] [улица] А. П. К. с ЕГН [ЕГН] [населено място] [улица] ет.1 сумата 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.