4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 07.12.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1660/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Санта хоум дивелопмънт”ЕООД, [населено място] против решение №6 от 04.01.2018г. по т.д.614/2017г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Илиев логистик”ООД, [населено място], чрез пълномощника си- адв. Т. Р. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. К. е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставил е въпросът – „Следва ли прекомерността на договорената неустойка да се определя само от високия й размер или прекомерността й следва да се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди”.Страната е поддържала противоречие с ТР ОСТК № 1 /10г. с оглед разяснението, че прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. В тази връзка страната е развила разбирането си, че ищецът не е претърпял реални вреди, тъй като независимо от липсата на акт 16 за сградата, същият не бил ограничен в правото си да ползва обектите. Този довод страната свързва с нищожност на неустойката изведено от това, че ищецът не твърди да е претърпял вреди.Касаторът е посочил, че въззивният съд не бил преценявал съотношение между вреди и размер на неустойката, с което се отклонил от цитираното тълкувателно решение в каквато връзка е болтиран и извода, че условията за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него въпрос не е релевантен, тъй като не свързан с решаващите мотиви на състава, а и се основава на липсата на разграниченост между нищожност на клаузата за неустойка и нейната прекомерност. В тази връзка и така поставен въпросът не е относим към отношенията между търговци във връзка със сключена помежду им търговска сделка, какъвто безспорно е разгледания случай и в какъвто смисъл са направили своето разграничение и съдилищата съобразявайки императивната норма на чл.309 ТЗ, съгласно която не може да се намалява, поради прекомерност неустойката дължима по търговска сделка между търговци. Поради това и противоречивите доводи на страната, свързани с твърдяно отклоняване на състава от задължителна практика на ВКС – ТРОСТК № 1 /10г. същото не обосновава и валидно въведен допълнителен критерий. Т.е. при липса на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и необоснованост на доводите по допълнителния критерий – чл.280, ал.1, т.1 ГПК на това основание искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Страната е поддържала и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК По отношение на това основание, липсата на поставен релевантен правен въпрос обосновава и извода, че то не е налице, още повече че и страната не е разгледала нито една от хипотезите визирани в разясненията дадени с ТР ОСГТК № 1 / 09г. – т.4, нито е поддържала каквито и да било доводи по това основание.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала без да изложи каквито и да било доводи по него. Извън това, дори и да се приеме, че нейните оплаквания са във връзка с това основание, въпреки посочването на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то същите са основани на нейни възприятия и твърдения, несъобразявани и разгледани от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението, което в по-голямата си част съдържа очертаване на защитната теза на страната и със собствена интерпретация на мотивите на акта и съответно несъгласие с тях, без оплакванията да са разгледани в контекста на изложената по-горе дефинитивност на основанието. Оплакванията на страната, основаващи се на нейната защитна теза, съставляват единствено изразено разбиране, несъдържащо правни аргументи за установяване на една от подробно разгледаните хипотези, очертаващи съдържанието на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то.Г.. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски за касационното производство в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6 от 04.01.2018г. по т.д.614/2017г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Санта хоум дивелопмънт”ЕООД, [населено място] да заплати на „Илиев логистик”ООД, [населено място], направените в касационното производство разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: