О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр.София, 08.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2608/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.
С определение № 968/12.09.2018 г. по ч.гр.д. № 628/2018 г. Окръжен съд Плевен е потвърдил определение от 06.07.2018 г. по гр.д. № 4206/2018 г. на Районен съд Плевен, с което е върната исковата молба на Потребителна кооперация „Вит – 91“ срещу решение на Общото събрание на кооперация „Кооперативен съюз – Плевен“ за прекратяване на членството на ПК „Вит – 91“ с изключването ? и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба, подадена от ПК „Вит – 91“. Оплакванията на частния касатор са за недопустимост, необоснованост и неправилност на процесното определение. Излагат се аргументи за погрешни изводи относно началния момент за обжалване на решението на ОС с иск по чл. 58 ал. 1 ЗК в хипотезата на липсващи доказателства относно присъствието на жалбоподателя при вземане на решенията на ОС. Твърди се, че първоинстанционният съд едностранно е кредитирал представените от ответника писмени доказателства, както и, че е лишил касатора от възможност да възрази срещу допустимостта и основателността им. Претендира се допускане до касационен контрол, отмяна на определенията на въззивния и първоинстанционния съд и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната по частната касационна жалба страна, кооперация „Кооперативен съюз – Плевен“ е възразила срещу нея, намирайки я за неоснователна, а процесното определение – за правилно. Претендира разноски.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение, въззивният състав е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, свързани с тълкуването на чл. 58 ал. 3 от ЗК.Посочил е, че с оглед присъствието на законния представител на ПК „Вит – 91“ на Общото събрание на кооперация „Кооперативен съюз – Плевен“ срокът за атакуване на решението за изключване на кооперацията е започнал да тече от деня на приемането му – 19.04.2018 г. Тъй като исковата молба срещу решението е подадена след изтичане на двуседмичния преклузивен срок,считано от тази дата /на 05.06.2018 г./, съдът я е приел за просрочена и законосъобразно върната от първоинстанционния съд, а производството по делото – прекратено.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор е поставил въпросите: 1. По правните въпроси за тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗКооп при преценка на началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване по чл. 58, ал. 3 ЗКооп, с оглед преценка на допустимостта на исковете по чл. 58, ал. 1 ЗКооп и по-конкретно:
– за разграничителния критерий на законовоустановените хипотези на „присъствие“ и „узнаване“ при тълкуване и прилагане на разпоредбата, с оглед установяване начален момент, от който следва да се изчислява преклузивният срок по чл. 58, ал. 3 ЗКооп, репс. за преценка допустимостта на исковата молба, и
– следва ли съдът във всеки конкретен случай да извърши преценка за факта на узнаване за решенията на ОС на кооперацията, респ. кооператвиния съюз, дори и в хипотезата на член – кооператор, респ. кооперация, на общото събрание, чието решение атакува, с оглед преценка на началния момент, от който се изчислява преклузивният срок по чл. 58, ал. 1 ЗКооп, или хипотезата, в която началният момент на преклузивния срок за обжалване на решенията на общото събрание на кооперацията, респ. кооперативен съюз, се изчислява, считано от момента на узнаване, касае единствено случаите, в които член кооператорът, респ. членуващата кооперация, не е присъствал на общото събрание, чието решение атакува? и
2. По правните въпроси допустимо ли е ищецът по иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗКооп да провежда доказване, относно обстоятелствата за момент на узнаване на взетите на ОС на кооперацията, респ. кооперативния съюз, решения, в случай че е присъствал, но не и при взимане на решенията и сочи като дата на узнаване на решенията, дата, различна от датата на провеждане на общото събрание или съдът при преценка относно датата на узнаване на решенията на общото събрание на кооперацията, извършва преценка единствено въз основа на съставен към момента на откриване на събранието присъствен списък за ОС на кооперацията, а писменото доказателство изключва провеждане на последващо доказване в процеса на заявения от ищеца момент на узнаване и следва ли при нередовна покана за свикване на общо събрание и липса на доказателства за надлежно връчване в дневния ред на въпроси в него, да се счита, че преклузивният срок за оспорване на решенията тече от датата на общото събрание?
По отношение на двата въпроса се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и в условията на евентуалност – по т. 3 ГПК. Цитираната и в този смисъл приложена практика на ВКС и ВС, от която според касатора въззивният съд се е отклонил при постановяване на определението си, е решение № 18/10.02.2011 г. по т.д. № 1151/2011 г. на II т.о. ВКС и решение № 603/23.07.1995 г. по гр.д. № 264/1995 г. на 5-членен състав на ВС по първи въпрос и решение № 7 от 01.02.2013 г. по т. д. № 1130/2011 г., I т. о. на ВКС по втори въпрос.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Тези изисквания, обуславящи наличието на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира за осъществени единствено по отношение на първия въпрос, поради което следва да се разгледат сочените към него допълнителни основания за допускане до касационно обжалване.
Соченият от частния касатор допълнителен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК към първия въпрос не е обоснован. Приложените към частната касационна жалба решение № 18/10.02.2011 г. по т.д. № 1151/2011 г. на II т.о. ВКС и решение № 603/23.07.1995 г. по гр.д. № 264/1995 г. на 5-членен състав на ВС са неотносими, тъй като с тях е разгледана хипотеза на напускане на ОС след откриването му, но преди приемане на атакуваното решение. Няма данни по делото за преждевременно напускане на представителя на жалбоподателя преди приемане на решението за изключването му. Напротив, в самата исковата молба се твърди активно участие на законния представител на изключвания член -кооператор в обсъждането и приемането на точка първа от дневния ред, касаеща изключването му, като се посочва, че същият е бил „многократно прекъсван“ и е бил лишен от „възможността действително да изложи своите аргументи“ в защита „правата на кооперацията“.
Касаторът не е обосновал и сочения от него в условията на евентуалност допълнителен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК съобразно целта на цитираната норма, разяснена с т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – за отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, или за необходимост чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона, изразяващо се в непълнота или неяснота на конкретна правна норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Изложеното в частната касационна жалба разбиране относно съдържанието на нормата на чл. 58 ал. 3 ЗК е превратно на възприетото тълкуване в цитираното от касатора решение № 7/01.02.2013 г. по т. д. № 1130/2011 г., I т. о. на ВКС, съгласно което в хипотезата на предявен иск от член, който е присъствал на събранието, проверката на съда се ограничава само до изчисляване на срока, считано от датата на събранието до датата на предявяване на иска, като двуседмичният срок тече от датата на решението, ако членът на кооперацията е присъствал на събранието. Извън каузалната практика на касационната инстанция въпросът относно сроковете, в които може да се оспори законосъобразността на решението на ОС, е разгледан и разяснен с мотивите към т. 1 на ТР № 4/05.04.2006 г. по тълк. д. № 4/2005 г. на ОСГТК на ВКС. В унисон с тези две решения въззивният съд чрез даденото „разбираемо“ тълкуване е акцентирал именно върху отношението на преклузивния срок по ал. 3 с преклузивния срок по чл. 58 ал. 5 ЗК.
Вторият от формулираните въпроси изначално не покрива общия критерий за допустимост на касационното обжалване, тъй като такъв не е бил предмет на разглеждане и не е разрешаван от въззивния съд по обуславящ крайния изход на спора начин. Моментът на узнаване на взетите от ОС на кооперацията решения не е изследван в предходните съдебни инстанции, защото подобно разглеждане с оглед твърдяното от ищеца в исковата молба и приложените писмени доказателства от ответника (разписка за получена покана за ОС и присъствен списък на пълномощниците в ОС) се явява безпредметно. За пръв път в частната касационна жалба в противоречие с изложената в исковата молба фактология жалбоподателят навежда твърдения за лишаване от възможност да узнае решението на ОС на самото събрание. Тези обстоятелства съгласно чл. 127 ал. 2 ГПК се явяват преклудирани и не подлежат на разглеждане. Неудовлетворяването на общия селективен критерий изключва необходимостта от произнасяне по допълнителния селективен такъв по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответната страна претендира разноски. Договореното възнаграждение в размер на 500 лв., внесено изцяло, се удостоверява с представен договор за правна помощ, който с оглед задължителните постановки в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК, ВКС има характер на разписка. Искането съгласно чл. 78 ал. 3 ГПК основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 968/12.09.2018 г. по ч.гр.д. № 628/2018 г. Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА ПК „Вит – 91“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Комарево, [улица] да заплати на кооперация „Кооперативен съюз – Плевен“, гр. Плевен, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.