Определение №251 от 18.5.2018 по тър. дело №86/86 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 251
София, 18.05.2018година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 86/2018 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] против решение №1998 от 29.08.2017г. по т.д.3901/2016г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –юрк. Б. В. е заявил, че поддържа основание по чл.281, т.3 ГПК- поради неправилност на решението. Заявил е още, че е налице въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който „ бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.Направен е кратък извод, възпроизведен от касационната жалба, че след прекратяване на договора за лизинг, лизингополучателят дължи заместващо плащането обезщетение, като в този смисъл била и практиката на ВКС, посочени са две решения. Страната е твърдяла, че счита, че „същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото„ бил :„ При застраховано вземане на договора за лизинг, би ли довело до намаляване размера на отговорността и на застрахователя за тази част от лизинговите вноски, които са дължими до момента на прекратяване на лизинговия договор”. „ В този случай при заплатено обезщетение до края на лизинговия договор и при липса на уведомяване за прекратен лизингов договор дължи ли застрахованото лице на застрахователя за получена недължима парична сума” и „ Пазарната цена на лек автомобил, съизмерима ли е към стойността на застрахованото вземане по договор за лизинг”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, макар и да са свързани с оплакването на страната за неправилност на акта и с нейната защитна теза, а не с решаващите изводи на въззивния съд, то налице би било единствено общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Страната общо е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. Цитираните решения на ВКС нямат връзка с обжалваното решение, нито касаторът е обосновал такава, а ги е посочил единствено в подкрепа на оплакването си за неправилност на изводите на съда, като е поддържал само основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1998 от 29.08.2017г. по т.д.3901/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top