ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр. София, 14.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 2838/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Агро Старт“ ЕООД, гр.Русе, чрез пълномощника си адв. В. Я. против определение № 2362 от 30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1149/2018 г. на Софийски апелативен съд .
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил разпореждане от 08.12.2017 г., постановено по т.д. № 5820/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната подадената от настоящия частен касатор въззивна жалба срещу решението по т.д. № 5820/2015 г. на СГС. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности във въззивната жалба /внасяне на държавна такса и представяне на пълномощно за въззивно обжалване/ са били разбираеми за частния касатор, тъй като са били възпроизведени от същия в приложената по делото молба за удължаване на срока за изпълнението им. Изложени са мотиви за валидност на действията по изпращане на съобщения до адв. Я. с указания за отстраняване на нередовности по депозираната от касатора въззивна жалба, защото не е констатирано оттегляне на пълномощното за процесуално представителство по делото. Въззивният съд е аргументирал неоснователността на възраженията за недължимост на държавна такса от ответника в производството по т.д. № 5820/2015 г. с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ. С оглед тези мотиви е потвърдил законосъобразното връщане на въззивната жалба.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът е формулирал пет въпроса, всички поддържани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК: „1. Законосъобразно ли е изпратеното от СГС съдебно съобщение и произвело ли е правно действие? Конкретно: Законосъобразна ли е формата на съдебното съобщение, след като същата не съответства на образеца, посочен в Наредба № 7 от 22.02.2008 на МП? Законосъобразно ли е съдебното съобщение, след като към същото не е приложен акта на съда? Законосъобразна ли е съдебното съобщение, след като същото е нечетливо поради изписването му с нечетлив ситен шрифт и зацапване на текста с два съдебни печата, положени върху същия?“, „2. Какво е приложеното по делото адвокатско пълномощно и какви права дава на упълномощения адвокат? Конкретно: Приложеното по делото адвокатско пълномощно, прието от съда, че е такова само за първата инстанция, дава ли право на упълномощения адвокат да получава съдебното решение, след като с това започва да тече преклузивен срок за неговото обжалване, за което той не е упълномощен? Допустимо ли е последващо одобрение и от упълномощителя на извършените от адвоката процесуални действия и валидират ли се същите?“, „3. Дължи ли се ДТ за делото пред СГС? Конкретно: Дължима ли е била от ищеца ДТ за предявените искове? След като съдът е уважил молбата на ищеца за освобождаването му от ДТ, изложена още в ИМ и е приел, че по конкретното дело първоинстанционно производство такава не се дължи, то допустимо ли е същият съд да изисква ДТ от ответника за подадена от него ВЖ срещу първоинстанционното му решение?“, „4. Допустимо ли е съдът да връща ВЖ при неплащане на определената от него ДТ, или следва да продължи съдопроизводствените действия, като реализира правомощията си по принудителното ? събиране от дължимата я страна по предвидения в закона ред след приключване на съдопроизводствените действия пред него?“ и „5. Законосъобразно ли е формиран тричленния съдебен състав на САС, след като е безспорно, че не е спазено изискването за случаен избор нито за тримата съдии, нито за самия съдебен състав?“ Касаторът твърдял, че въззивният съд не е разгледал всички негови възражения и доводи, свързани с поставените въпроси. Подробно е развил оплакване за порочни процесуални действия на двете съдебни инстанции, свързани с формата и правните последици на изпратеното от СГС съобщение с указания за отстраняване на нередовности във въззивната жалба. Посочил е, че правото му на защита е нарушено заради немотивиран отказ да се приеме представеното по делото пълномощно. Считал също така, че с оглед равнопоставеността на страните и освобождаването от държавна такса на ищеца /търговец в несъстоятелност/ в производството с искове с правно основание чл. 59, чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, ответникът също следва да бъде освободен от държавна такса за цялото производство, като прекратяването на производството поради невнасянето на такава било в противовес с правото на Европейския съюз и решения на Съда на Европейския съюз, без да цитира конкретни актове на този съд. Изразил е становище, че определението, предмет на касационно обжалване, е постановено от незаконен състав, поради опорочена процедура за случаен избор.
Поставеният първи процесуалноправен въпрос е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е поддържал общо като допълнителен селективен критерий основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 вкл. ГПК. Поддържането на тези основания предполага частният касатор да обоснове противоречие с конкретна практика на ВКС, ВС, Конституционният съд на Република България или Съда на Европейския съюз /по отношение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/, а по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки страната не е представила или посочила нито едно решение на националните съдилища или на СЕС и не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на т. 3 от посочената разпоредба. Но дори и да беше изложена някаква аргументация за наличието на основанията за достъп до касационно обжалване, по въпроса вече съществува формирана практика на ВКС – определение № 229/04.04.2012 г. по ч.т.д. № 163/2012 г. на ВКС, I т.о., съгласно която утвърдената форма на образците на съдебни книжа има препоръчителен характер и определящо е съдържанието на съобщенията, изпратени от съда, а не стриктното спазване на образеца – разбиране , което се споделя и от настоящият състав.
Поставеният втори въпрос е релевантен в частта: „Приложеното по делото адвокатско пълномощно, прието от съда, че е такова само за първата инстанция, дава ли право на упълномощения адвокат да получава съдебното решение, след като с това започва да тече преклузивен срок за неговото обжалване, за което той не е упълномощен?“, като по отношение на него частният касатор също общо поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 вкл. ГПК. Отново не е цитирана или представена практиката, за която се твърди, че е относима и от която, според страната се е отклонил въззивният съд. С оглед изяснените вече предпоставки по приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се констатира, че страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такова основание не съставлява общо и лаконично изразеното негово разбиране по поставения въпрос, нито оплакванията му за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към тази фаза на частното касационно производство, доколкото липсват каквито и да било доводи относно неправилно формирана съдебна практика или такава нуждаеща се от осъвременяване, както и относно неяснота, респективно непълнота, на приложена от съда правна норма.
Третият поставен въпрос също може да бъде приет за релевантен в частта му относно допустимостта за събиране на държавна такса от ответника за подадена от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в случаите когато ищецът е освободен от предварителното внасяне на такава такса, но по отношение и на него касаторът не е обосновал нито един от допълнителните селективни критерии като и по отношение на него са относими изложените вече съображения.
По отношение на четвъртия въпрос, касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на спор и не обуславя правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Този извод се налага поради това, че въззивният съд не е изследвал допустимостта на връщането на въззивната жалба при неплащане на определената държавна такса. Това, дали съставът може да присъди таксата с решението си, съставлява процесуална възможност за отстраняване на допуснат пропуск, а не задължение на съда, обосноваващо право на страната да изисква разглеждане на жалбата, въпреки нейната изрично прогласена от закона нередовност и императива на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК определящ правните последици от неотстраняването й.
Наведените в последния въпрос оплаквания за незаконен съдебен състав, настоящият състав счита за правно необосновани и съответно определящи ирелевантност на поставения въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, обективирана в решение по делото Miracle Europe KFT v. Hungary, § 58, 12 January 2016, разпределението на дела е в нарушение с изискването на чл. 6 ЕКЗПЧОС за „независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“ в случаите, когато предпоставките за разпределение на делата не са закрепени в закон, а са предоставени на нечие усмотрение, доколкото тази ситуация може да внуши усещане за предубеденост, като допуска спекулации относно влиянието на политически или други сили върху съда, на който е разпределено делото, и се създава опасност от накърняване на съдебната независимост. Системата за случайно разпределение на дела не покрива така очертаните критерии за нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС, доколкото е без значение за независимостта и безпристрастността на съда дали се избира един състав на случаен принцип или за всеки един съдия се прави отделно разпределение. С оглед изложеното, това оплакване по което също отсъства обосноваване на допълнителен критерий не обосновава валиден довод за допускане на решението до касационно обжалване. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване по отношение на последните два въпроса.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий по отношение на всички въпроси основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Това основание, в случая, частният касатор е извел от оплакване основано на общо твърдение, че обжалваните съдебни актове са постановени при груби процесуални нарушения поради липса на надлежни мотиви и в противоречие с императивни норми на действащото законодателство, което създавало безспорна според частния касатор вероятност за тяхната недопустимост и очевидна неправилност. Тези общи оплаквания са неотносими към разглежданото основание.
С оглед изложеното определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 2362 от 30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1149/2018 г. на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: