ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. София, 14.01. 2019 г.
Върховeн касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3044/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. С. против определение № 3427 от 06.11.2018 г. по гр.д. № 739/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молба за изменение на решение № 1746/09.07.2018 г. по същото дело, в частта за присъждане на ДДС върху адвокатско възнаграждение,в размер на 166 лева. За да постанови този резултат, въззивният съд, позовавайки се общо върху Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. за общата система на ДДС, е приел, че липсва законово основание за начисляване на ДДС върху адвокатско възнаграждение за правна помощ, тъй като данъкът бил публично вземане и не бил неразделна част от възнаграждението.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, като излага съображения в полза на извода, че върху дължимото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ се начислява ДДС, аргументиран с разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според частния жалбоподател, с отказа от присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се достигало до парадоксалната ситуация, в която данъчната тежест се понася не от потребителя, а от доставчика на обложената услуга. Счита, че при определеното възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва и 20 % ДДС, ако адвокатското дружество е регистриран по ЗДДС субект, за което своевременно са били ангажирани доказателства. В подкрепа на съображенията си е цитирал практика на ВКС.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество частната жалба е основателна.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Посочената разпоредба регламентира ясно и недвусмислено начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалото правната помощ адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договор между адвоката и клиента или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В този случай върху дължимото с оглед изхода на делото и защитения материален интерес адвокатско възнаграждение следва да се прибави и ДДС в размер на 20%. Обратен на горния извод не може да бъде направен нито от разпоредбите на ЗДДС, нито от разпоредбите на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, на която въззивният съд се е позовал общо, без да посочва конкретни разпоредби в нея. При присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАд. съдът е длъжен да съобрази начисляването на ДДС върху същото.Тъй като не се касае за свободно договаряне между страните по правоотношението, а служебно определяне на възнаграждението от съда, посочването на размера на възнаграждението, без уточнение досежно включен ДДС, не презумира включването му в посочения размер, съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС, поради което същото обстоятелство следва да се посочва изрично /сумата на възнаграждението „ с включен ДДС„/ или самостоятелно да се посочи сумата, начислима за ДДС върху определеното възнаграждение – в този смисъл и определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 на ВКС, I т.о. Правните услуги, предмет на представения по делото договор, съставляват облагаема доставка, като за начисляване на ДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е без правно значение дали възнаграждението за процесуалното представителство е предварително заплатено от страната, или е определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този смисъл е и константната практика на ВКС – определение №306/17г. на ВКС, ІІ т.о., определение №490/17г. на ВКС, ІІ т.о., определение №676/17г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 166 лв., представляваща ДДС върху определеното в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за оказаната правна помощ, в размер на 830.00 лева (без включено ДДС).
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 3427 от 06.11.2018 г. по гр.д. № 739/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молба за изменение на решение № 1746/09.07.2018 г. по същото дело, в частта за присъждане на ДДС върху адвокатско възнаграждение, в размер на 166 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс„ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на адвокатско дружество „Г. и п.“, представляващо А. И. С. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., допълнително разноски в размер на 166 лева /сума за ДДС върху присъденото възнаграждение от 830 лева за второинстанционното производство /.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: