ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
[населено място], 09.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2964/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение от 06.06.2017 г., постановено в открито съдебно заседание по т.д. № 6165/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] и Фондация „Т. а.“, [населено място], не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спрял производството по делото до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 16039 по описа на СГС, ГО, І-16 състав за 2016 г. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че е налице преюдициалност на заведеното и висящо пред Софийски градски съд, гр.д. № 16309/2016 г., доколкото решението по същото би разрешило със сила на пресъдено нещо въпроса за действителната принадлежност на процесната и в настоящото производство сума, както и относно елементи от фактическия състав за евентуалното ангажиране или неангажиране на имуществена отговорност на ответната в настоящото производство.
Частната жалба е основателна.
Основанието по чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК за спиране на делото е приложимо, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, при която решението по едното дело ще е обуславящо за решаването на спора по другото дело, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело. В случая, изводът на Софийски апелативен съд, че правилното разрешаване на спора по висящото пред него дело е обусловено от изхода на спора по образуваното пред Софийски градски съд гр.д.. № 16039/16г., е незаконосъобразен. Разглежданият спор има за предмет присъждане на обезщетение за претърпени вреди от неправомерно, според ищеца, задържане на сума, намираща се в сметка на клиент на банката, която е преведена при допусната техническа грешка от фондацията -ищец. И в исковата си молба, фондация „ Театър абсурд”- настоящ ответник по частната жалба е твърдял, че управителят на дружеството по сметката, на което е постъпила процесната сума е признал, че превода е осъществен, поради грешка, сумата не принадлежи на дружеството, тъй като то няма взаимоотношения с фондацията- ищец. Т.е. не се е спорило / това твърдение не оспорено от ответника в хода на процеса/ чия е собствеността на сумата по процесния превод. В тази връзка висящият спор по гр.д. 16039/16г. между различни страни – ищецът по спора – Фондация „Т. а.“ и ответници – [фирма] и Н. а. по п. с предмет – признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът по настоящият спор е собственик на сумата от 55600лв., преведена погрешно по сметка на първия ответник не е преюдициален по отношение на разглеждания от апелативния съд. Искът с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК дава защита на трето лице срещу което е насочено публичното изпълнение. Евентуалното му уважаване с правни последици занапред не рефлектира върху дължимостта на претендирано обезщетение за вече осъществено неправомерно задържане на сумата от юридическото лице, което не е страна по спора и което следва да отговаря за обезщетяване на евентуални вреди от неизпълнение на негови задължения.
С оглед изложеното постановеното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.06.2017 г., постановено по т.д. № 6165/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в. и ВРЪЩА делото на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: