О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
[населено място], 23.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1846 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.247 ГПК.
Подадени са молби от всяка от страните в касационното производство – „Банка Пиреос България„ АД и „Посока ком„ООД, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение № 1/02.01.2019 г., с което и поради отказ от исковете на „ Банка Пиреос България„ АД против „Посока ком„ ООД, е ОБЕЗСИЛЕНО решение № 871 /12.04.2018 г. по т.д.№ 5900/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение от 04.09.2017г. по т.д.№ 4685/2013 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените срещу „Посока Ком” ООД , по реда на чл.422 ал.1 ГПК, обективно съединени установителни искове, за установяване вземания на касатора против същото дружество, в размер на 191 087,96 евро- главница, 16 120,96 евро – възнаградителна лихва, 26 870,39 евро – неустойка за забава и 34,59 евро – разноски за застрахователна премия , на основание договор за кредит от 05.03.2008 г., изменен с анекси от 23.04.2009 г., 14.07.2010 г., 31.01.2011 г., 16.03.2011 г. и 29.06.2011 г., вкл. в частта им в която с горепосочените решения са присъдени разноски и Е ПРЕКРАТЕНО производството в тази му част, на основание чл.233 ГПК. Страните считат, че предмет на обезсилване ,с постановения диспозитив, следва да бъде и първоинстанционното решение, в частта му,с която СГС се е произнесъл по предявените от „Банка Пиреос България „ АД искове против „ Посока ком „ ООД.
Предвид споделяното от страните единно становище за допусната очевидна фактическа грешка в посочения смисъл, предоставянето на право на отговор по молбата на всяка от тях , съгласно чл.247 ал.2 ГПК, не е необходимо.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Обезсилването , поради отказ от иска / единично число използвано и в самата разпоредба на чл.233 ГПК / е ограничено до този съдебен акт, който е предмет на висящото производство по обжалване, към момента на депозиране на отказа от иска. Обезсилването, като правна последица на отказа от иска , не е равнозначно на обезсилване на съдебния акт , поради порок на същия. В последния случай и в зависимост от порока и последиците му, респ. опорочаването на първоинстанционния акт, е допустима хипотеза на обезсилване на решенията и на двете инстанции – първа и въззивна / така „Коментар на новия ГПК„ Глава ІІІ, 3.11.6, „ Обявяване на нищожност и обезсилване на въззивни решения от ВКС„, Б. П., ИК „Труд и право„ 2008 г., /. Във всеки отделен случай на обезсилване, обаче, следва да се отчита правното основание за предприемането му.
В случая, разглеждането на висящия все още спор / само в частта му по исковете срещу „Посока ком„ ООД / се прегражда от процесуалното действие на ищеца по отказ от исковете / главен и акцесорни спрямо същия ответник /, което практически препятства произнасяне по въззивната жалба на противната страна, без нейно волеизявление за оттегляне. Да се приеме,че обезсилването на въззивното решение, поради отказ от иска , не постига целения от ищеца резултат – непроизнасяне със сила на пресъдено нещо по предявения спор – означава да се приеме, че първоинстанционното решение продължава да съществува със статут на самостоятелно и пораждащо самостоятелни правни последици,независимо от обезсиленото въззивно решение, като се придадат на отказа от иска и допълнителните правни последици – в случая – на оттегляне на въззивната жалба, депозирана от противната страна, въпреки липсата на такова. Валидното и допустимо въззивно решение замества, а не допълва или съпътства първоинстанционното , поради което и с обезсилването му не се възстановява първоинстанционното решение със статута на неатакувано и влязло в сила. Упоменаването на първоинстанционните актове в постановявани по отказ от иска определения на състави на ВКС, вкл. настоящия / на които „Посока ком„ООД се позовава, прилагайки ги към молбата си /, е предприемано единствено за яснота и в повечето случаи – в хипотези на потвърждаване на първоинстанционното решение, доколкото в тези хипотези диспозитива на въззивното решение не индивидуализира предмета на произнасянето, а препраща към споделения краен резултат на първоинстанционния акт. Първоинстанционното решение,обаче, не е обект на обезсилване, поради отказ от иск, предвид преждеизложеното, поради което и не е налице допусната очевидна фактическа грешка, в сочения от молителите смисъл.
При произнасянето си по молбите, обаче, настоящият състав констатира допусната очевидна фактическа грешка , впрочем довела и до съмнението на молителите за претендираната от тях очевидна фактическа грешка / видно от мотиви в молбата на „Посока ком„ ООД /. В постановения диспозитив, уточнявайки обезсилване на въззивното решение и в частта относно разноските, настоящият състав е визирал всяко от двете решения – първоинстанционно и въззивно, противно на диспозитива в останалата му част. В тази част определението следва да бъде поправено, като изречението „вкл. в частта им в която с горепосочените решения са присъдени разноски„ отпадне. Същото е некореспондиращо на предмета на обезсилването – въззивното решение,а и излишно, след като последното коригира и произнасянето по дължими за първоинстанционното производство разноски, а правото на ответника по чл.78 ал.4 ГПК предполага самостоятелно произнасяне на постановяващия прекратяването съд. В случая, обаче, ответникът е отказал да претендира разноски.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в определение № 1/02.01.2019 г. по т.д.№ 1846/2018 г. на І т.о. на ВКС, като в диспозитива на същото отпадне израза „ вкл. в частта им в която с горепосочените решения са присъдени разноски„.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на „ Банка Пиреос България” ЕАД и „Посока Ком„ООД, за ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в определение № 1/ 02.01.2019 г. по т.д. № 1846/2018 г. на І т.о. на ВКС, с допълване на диспозитива за обезсилване и с постановяване обезсилване на решение от 04.09.2017г. по т.д.№ 4685/2013 г. на Софийски градски съд, в съответната му, отменена с въззивното решение – предмет на касационното обжалване – част , невлязла в сила.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяването на страните, пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: