О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.74
София 08.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Росица Божилова ч. т. д. № 22/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 420/12.10.2015 г., постановено по т. д. № 1507/2014 г. от Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане,като просрочена,молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 235/26.06.2015 г. на Пловдивски апелативен съд ,в частта относно присъдените разноски,направени пред двете съдебни инстанции и производството по делото е прекратено в тази му част. Жалбоподателят счита, че във въззивното определение неоснователно е прието,че съобщението за изготвяне на въззивното решение е било връчено на адв. Д – на 07.07.2015 г., тъй като не е удостоверено извършено връчване по реда на чл.44 вр. с чл.51 ГПК.Ако се приеме за редовно връчването,в евентуалност оспорва просрочие на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като е подадена на 07.08.2015 г.,видно от датата на пощенското клеймо и представеното удостоверение от пощенската станция.
Ответниците по частната жалба, чрез своя процесуален представител адв. М, вземат становище, че частната жалба е неоснователна. Излагат аргументи, че е налице редовно връчване,тъй като съобщението е получено от пълномощник на страната, който не е имал право да отказва получаването му,срокът е изтекъл на 07.08.2015 г., а датата на подаване на касационната жалба и молбата по чл. 248 ГПК е 10.08.2015 г., поради което същите не са депозирани в срок.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е приел, че въззивното решение е било връчено на адв. Д на 07.07.2015 г.,поради което едномесечният срок е изтекъл на 07.08.2015 г.,а молбата по чл.248 ал. 1 ГПК е депозирана на 10.08.2015 г., поради което е подадена след изтичане на процесуалния преклузивен срок и като просрочена е недопустима.В допълнение е посочено ,че съдебните разноски,направени пред първата инстанция,са присъдени с влязло в сила определение, поради което въпросът спрямо тях не може да бъде пререшаван. Оставянето на молбата без разглеждане, обаче, е обоснована единствено с констатираното просрочие.
Като прецени обстоятелствата по делото, настоящият състав съобрази следното:
Съобщението за решението за [фирма] е адресирано до съдебен адресат и пълномощник на страната – адв.К..Съобщението е върнато в цялост,с данни от намереното на адреса лице,посочено като колега – адв.Д,че съдебният адресат отсъства, поради отпуск.Обстоятелството,че и адв.Д е съдебен адресат и пълномощник на страната не е от естество, само по себе си , да презумира факта,че същият е съобразил това си качество при конкретното връчване, с оглед формалното адресиране на съобщението единствено до адв.К.,след като не може да се презумира и обстоятелството,че се е запознал с приложението към съобщението / връчваното решение/.Само в този случай поведението му – въпреки липсата на изрично удостоверяване на отказ,по смисъла на чл.51 ал.3 ГПК, какъвто е мислим само като изходящ от адресата на съобщението – би могло да се санкционира с последиците на такъв,поради злоупотреба с право.Действително и съгласно чл.51 ал.1 изр.второ ГПК ,съобщението може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката,като съдебната практика приема редовно връчване в същата хипотеза и чрез колега – адвокат на същия адрес / опр. № 661 по ч.гр.д.№ 596 / 2010 год. на ІІІ г.о., опр. № 256 по ч.гр.д.№ 1512 / 2013 год. на ІІІ г.о. ВКС и др./. Отделно от това , ВКС е имал повод да приеме, че в случай на призоваване чрез „ съдебен адресат” ,каквото качество съвместява адв. К.,призоваването може да се извърши и чрез другиго,с прилагане на чл.46 ГПК / опр.№ 201 по ч.гр.д. № 71 / 2011 год. на ІV г.о. ВКС/. Редакцията на чл.51 ал.1 ГПК,обаче,е диспозитивна и не предвижда санкция за лицето,което не приеме призовката / аналогично и в чл.46 ал.1 ГПК /.Формално е посочена и причина – продължително отсъствие на адресата,което вероятно е предопределило нежеланието за получаване.Следователно , при това съдържание на съобщението – адресна част и удостоверени обстоятелства по връчването – умишлено поведение на пълномощника на страната да не го получи,каквото поведение законодателят квалифицира като „отказ „ ,по смисъла на чл.51 ал.3 ГПК – не би могло да се приеме за установено.
Като е приел противното,въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила,оставяйки без разглеждане молбата по чл.248, ал.1 ГПК,доколкото липсва редовно връчено съобщение до страната,спрямо датата на което да би се преценявал срока по чл.248 ал.3 ГПК.
Водим от горното,Върховният касационен съд,Търговска колегия,първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 420/12.10.2015 г., постановено по т. д. № 1507/2014 г. от Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото Пловдивски апелативен съд за произнасяне по молбата на [фирма] по чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: