5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
[населено място] , 12,10,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№421/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 04.07.2014г. по гр.д.№10088/13г. на Софийски градски съд,поправено с решение от 23.03.2016г. по същото дело в частта,с която е отменено частично решение от 07.05.13г. по гр.д.№60885/10г. на Софийски районен съд,като е отхвърлен предявения от това дружество иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване на установено,че ответникът [фирма] дължи на [фирма] разликата от 18 022,02 лв. до 24 026,42 лв. /за която сума е бил предявен искът като част от цялото вземане от 30 026,42 лв.,представляваща главница по договор за СМР и фактура №1/09.04.2009г./,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№7836/2010г. на СРС ГО 29 с-в.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част.Твърди се,че при липса на оспорване на изпълнението на допълнителните СМР,а само на представителната власт на подписалото протоколите лице,съдът неоснователно е приел,че цената на тези работи следва да бъде посочената от експертите,а не отразената такава в протоколите,тъй като доказателства за промяната й не са ангажирани по делото. Освен това според касатора при определяне на дължимото за допълнителните СМР възнаграждение съдът не е съобразил обстоятелството,че в заключенията на СТЕ,на които се е позовал безкритично, не са включени работите по две от позициите по протокол №20 – монтаж на електронни брави и укрепваща конструкция за съоръжения,чиято стойност е 8395,20 лв. с ДДС.
Ответникът по касация [фирма] възразява срещу изложените от този касатор основания за допустимост на касационно обжалване и съображения за неправилност на решението на СГС.
При условията на чл.287 ГПК е депозирал насрещна касационна жалба срещу частта от решението,с която е потвърдено решението на първата инстанция до размер на сумата 18 022,02 лв. по съображения за неправилност,поради недоказани наличие на облигационна връзка между страните по отношение на твърдяните допълнителни СМР /чието заплащане се претендира/,приемането им от надлежен представител на възложителя по договора и остойностяването им в предварително уговорен техен размер.
Ответникът [фирма] е оспорил насрещната касационна жалба по съображения за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на наведените в нея доводи.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на атакуваното решение до касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд, след като е констатирал като безспорно наличието на обвързаност между страните по договор за изработка,е установил от фактическа страна изпълнението на СМР,част от които са били предмет на изричната уговорка между страните,а друга – допълнително наложили се в процеса на изпълнението.По възражението на ответната страна,че лицето,подписало протоколите за приемане на работата /обр.19/,включително и спорните три протокола №№9,11 и 30, не разполага с надлежна представителна власт, съдът е препратил към мотивите на първата инстанция.Последната е намерила това възражение за неоснователно по съображения,че същото лице е подписало и останалите протоколи /по които страните не спорят и по които е платено възнаграждение/; че за приемането не се изисква изрично упълномощаване; че освен това ответникът не се е противопоставил на извършените от това лице действия веднага след узнаването,което обуславя приложението на чл.301 от ТЗ. Отделно от това срещу наведените във въззивната жалба възражения въззивният съд се е обосновал с това,че самият възложител е имал задължение по договора да уведоми изпълнителя за конкретните длъжностни лица, оправомощени да извършват съответните действия по приемането и подписването на документи и лицето Т. е подписало всички протоколи без да е налице оттегляне на пълномощията му към момента на подписването на спорните такива.Намерил е за неоснователно възражението за наличие на незабавно противопоставяне с писмото от 28.97.2009г.,като е посочил,че протоколите са му били предоставени още през м.април,след което същият е извършвал частични плащания на суми по задълженията си.Позовавайки се на заключението на техническата експертиза,установяващо,че системата по част „Слаботокови“ работи като цяло,съдът е направил извод за изпълнени и скритите /неустановими при външен оглед/ работи,с което възражението на въззивника [фирма] за неустановеност на този факт е опровергано.За неоснователен е намерил и довода за неотносимост на представените от ищеца фактури,установяващи набавянето на материали за извършването на възложената работа.Въз основа на това е заключил,че посочените в протоколите работи за извършени. Приспадайки от общо платената от ответника-възложител сума стойността на СМР, предварително уговорени между страните /по протоколи от 1 до 8/,съдът е намерил,че за допълнителните такива е платена сума без ДДС в размер на 50 565,10 лв.При дължима сума за същите в размер на 68 587,12 лв. без ДДС съдът е изчислил дължим остатък от 18 022,02 лв.
В изложението си по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът [фирма] поставя два материално-правни въпроса,твърдейки,че са от значение за изхода на спора: Подписването на протоколи за приемане на допълнителни СМР с посочени стойности на отделните видове работи и/или частичното плащане по тях означава ли освен приемането на работата и съгласие по размера на възнаграждението на изпълнителя? и При иск за установяване дължимостта на възнаграждение за допълнителни СМР трябва ли да се изследва средната пазарна стойност на изработеното или то е в размер на уговореното? Първият въпрос е релевиран с допълнителните критерии на чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК,като е приложено решение №349/16.05.2005г. по т.д.№349/2004г. на ВКС , първо т.о. /относимо към основание по т.2/ ,а вторият – с този на т.3 на същия член.
Първият от тези въпроси е поставен некоректно и изхожда от собственото на касатора възприемане за доказателствената сила на протоколите обр.19,на които основава претенцията си,като подписани такива от дружеството-възложител и обвързващи последното с конкретен размер на възнаграждението за допълнително извършени СМР. Въпросът е от фактологичен характер, доколкото на него не може да бъде даден еднозначен отговор без съобразяване на конкретните доказателства.За да присъди по-малка от посочената в подписаните от лице с оспорени представителни права протоколи сума, съдът е приел последната за завишена и несъответстваща на постигнатата между страните уговорка по т.2.3 от договора относно начина, по който цената на допълнително възникналите извън договорените работи ще бъде определяна. Доколкото конкретните допълнителни работи, включително възнаграждението за тях, като определена сума, не са предмет на предварителна уговорка между страните,а същото е определяемо по определени нормативи и изходни данни, с подписването на протоколи за приемане принципно се постига съгласие и по цената. В този случай правното им действие зависи от конкретно установими факти като: какво е качеството на лицето,действащо от името на дружеството; дали това лице разполага с конкретна представителна власт не само да приеме работата,но и да обвърже търговеца с посочения в протоколите размер на дължимата насрещна престация; начина на потвърждаване на действията му при липса на такава представителна власт и т.н. Доколкото поставеният въпрос е свързан с възприемането от съда на конкретната фактическа обстановка по спора,това го лишава от характеристиките му на правен такъв с оглед изискванията на чл.280 ал.1 ГПК и постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Последното е достатъчно основание за отказ да бъде допуснато решението до касационен контрол.
Наред с тези съображения не се констатира наличие на сочените в изложението допълнителни критерии – реш. №349/16.05.2005г. по т.д.№349/2004г. на ВКС , първо т.о. , обуславя основание в хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК,доколкото не представлява задължителна съдебна практика,но противоречие с изводите на въззивната инстанция в обжалваното решение не се констатира. В посоченото решение произнасянето на ВКС е свързано с различни от разглежданите обстоятелства и касае случай, в който не е имало спор по цената на иска и при който приемането на работата /и на разхода,т.е. възнаграждението за нея/ се свързва с издадена,осчетоводена,включена в дневниците за покупко-продажба фактура и ползван от ответника-възложител данъчен кредит, каквито обстоятелства изрично в настоящата хипотеза не са установени.
Вторият въпрос е неотносим,тъй като не кореспондира с изводите,на които е основала решението си въззивната инстанция.За да признае за дължима посочената от него сума, съдът не е взел предвид пазарната стойност на СМР при определянето на размера на възнаграждението,а е възприел частта от заключенията на СТЕ,сочещи такъв въз основа на уговорените в т.2.3 от договора изходни данни и показатели за определянето му при констатирано изпълнение и приемане с конклудентни действия на допълнителните работи.
Допълнителният критерий на т.3 по чл.280 ал.1 ГПК,релевиран и при двата въпроса, не е обоснован съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Поради това касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
С оглед този изход по касационната жалба на [фирма] и на основание чл.287 ал.4 ГПК, насрещната касационна на [фирма] не следва да се разглежда.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия,Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.07.2014г. по гр.д.№10088/13г. на Софийски градски съд,поправено с решение от 23.03.2016г. по същото дело в частта,с която е отменено частично решение от 07.05.13г. по гр.д.№60885/10г. на Софийски районен съд,като е отхвърлен предявения от това дружество иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване на установено,че ответникът [фирма] дължи на [фирма] разликата от 18 022,02 лв. до 24 026,42 лв. /за която сума е бил предявен искът като част от цялото вземане от 30 026,42 лв.,представляваща главница по договор за СМР и фактура №1/ 09.04.2009г./,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№7836/10г. на СРС ГО 29 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.