5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
[населено място], 13.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1910/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Софамел“С.А.,дружество, вписано в Търговския регистър на Барселона , Испания срещу решение №680/21.03.2018г. по в.т.д.№5170/17г. по описа на Софийски апелативен съд в частта му,с която след частична отмяна на решение №1199/21.06.17г. по т.д.№6190/16г. на Софийски градски съд,е отхвърлен искът му по чл.74 ТЗ за отмяна на решение по т.4 на Общото събрание на съдружниците на „Премиум“ООД,проведено на 07.07.2016г., както и в частта,с която решението на Софийски градски съд е потвърдено в частта му , с която е отхвърлен искът по чл.74 ТЗ за отмяна на всички решения на ОСС от 07.07.2016г. и евентуално – по т.3 от дневния ред на събранието.
Ответникът по касационната жалба „Премиум“ООД е оспорил наличието на сочените от касатора предпоставки за допускане на решението на ПАС до касационно обжалване,а по същество – и изложените в касационната му жалба доводи за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивната инстанция е приела, че съдът е бил сезиран в законоустановения преклузивен срок от съдружника „Софамел“С.А. с иск по чл.74 ТЗ – за отмяна на всички взети на проведеното на 07.07.2016г. Общо събрание на съдружниците на „Премиум“ООД решения,поради провеждането му при допуснато нарушение на чл.8 ал.3 от Дружествения договор – при ненадлежно представителство на четирима от останалите съдружници,поради непредставяне на изрични писмени пълномощни с нотариална заверка на подписите; евентуално съединени с него искове по чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията по т.т.3и 4 от дневния ред,поради основаването им на предходно взети от ОСС решения,оспорени по съдебен ред при висящо към момента на събранието съдебно производство по чл.74 ТЗ,а по т.4 – и поради непредставянето на документи,доказващи извършването на дейностите, за които е гласувано да се плати възнаграждение в аванс.За да обоснове извода си за неоснователност на главния иск, съдът е приел,че по делото е доказано , че на събранието четиримата съдружници,посочени от ищеца поименно, са били представлявани с представени на събранието изрични писмени пълномощни , с надлежно заверени от нотариус подписи. Съдът е отказал да се произнесе по въведеното едва с допълнителната искова молба оспорване с твърдение,че седем от съдружниците не са били уведомени за свикването на събранието ,съгласно изискването на дружествения договор – с писмено съобщение, изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка най-малко седем дни преди датата на събранието.Този отказ е обосновал с разпоредбата на чл.74 ал.1 ТЗ,а във връзка с приложението й – и т.6 от ТР №1/2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, посочвайки,че това допълнително твърдение не може да бъде възприето като уточнение и допълване на исковата молба /както е твърдял ищецът/,а като нов иск /доколкото с него се въвежда оспорване на ново основание/,който не е предявен в предвидения в закона преклузивен срок. Във връзка с оспорването законосъобразността на решенията по т.3 и т.4 от дневния ред, поради основаването им на предходни решения на ОСС,оспорени по реда на чл.74 ТЗ, съдът е посочил,че взетите от ОСС решения имат действие в отношенията между дружеството и съдружниците от датата на вземането им до момента на отмяната им по съдебен ред.Поради това е заключил,че независимо от факта /който е приет и за недоказан по делото/, че е налице висящо производство по оспорването на предходно взето решение на ОСС,на основание на което са взети и тези от 07.07.2016г., това решение към последната дата е обвързвало страните по спора като действително и законосъобразно,доколкото не е било отменено. Във връзка с изложените допълнително доводи срещу законосъобразността на решението по т.4 от дневния ред,свеждащи се до твърдения за нарушение на правата на съдружника,предвидени в чл.123 ТЗ с непредставяне на информация за реално извършена работа,срещу която се дължи определения с предходното решение на ОСС авансов хонорар, въззивният съд е посочил,че по същество твърденията на ищеца не включват такива за отказан му достъп до дружествените книги,в които се съдържа необходимата му за вземането на решенията информация. Доколкото и Дружественият договор не съдържа изрично задължение на дружеството предварително да изпраща документи на съдружника в обосноваване целесъобразността на проекторешенията по точките от дневния ред,съставът е намерил,че не може да бъде мотивирано наличие на нарушение на правото на съдружника на информираност. В тази връзка се е позовал и на задължителна съдебна практика,приемаща,че задължението на дружеството по чл.123 ТЗ е не за предоставяне на самата документация,а за предоставяне на достъп до нея,като самите съдружници са тези,които следва да проявят активност и да се осведомят за работите на дружеството /в конкретния случай – за извършеното като насрещна престация срещу заплащането на определения хонорар/.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа наличие на общо основание за допустимост на касационното обжалване по въпросите: 1. Непредставянето на доказателства за изпратена покана до съдружник обуславя ли редовността на свиканото общо събрание? ; 2. Опорочената процедура по свикване на общото събрание включва ли ненадлежното представителство на съдружници на общото събрание?; 3.Излагането на факти и обстоятелства в допълнителната искова молба по реда на чл.372 ал.2 ГПК в резултат на направените от ответника възражения и представените с отговора на исковата молба доказателства представляват ли нови обстоятелства,заявени извън срока по чл.74 ал.2 ТЗ?. Първите два въпроса касаторът счита,че са разрешени във въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС,която се сочи да е установена с решение №224/12.01.12г. по т.д.№886/10г. на второ т.о. на ВКС и с ТР №1/2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ ,а по отношение на последния се твърди, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.Допълнително поддържаното становище за очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280 ал.2 ГПК/ касаторът обосновава с доводи, синтезиращи основното му оплакване за несъобразеното от съда опорочено свикване на общото събрание.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са налице предпоставките за успешното провеждане на селекцията по отношение на обжалваното от касатора въззивно решение. Формулираният от него първи въпрос не осъществява общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е основал крайния си извод за липса на основание за отмяна на решенията на съображения за редовност на свикването на общото събрание, а изобщо е отказал да разгледа свързаните с обратното твърдение доводи на ищеца, намирайки,че тези доводи обуславят предявен нов иск за отмяна, с който не може да бъде сезиран надлежно,поради пропускането на законоустановения преклузивен срок. Поради това соченото в подкрепа на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК решение /което съдържа разрешения по същество на своевременно въведено такова основание за оспорване по чл.74 ТЗ/ е неотносимо.
Вторият въпрос съставът на ВКС приема за относим,доколкото с въззивната жалба е било въведено оплакване,че първоинстанционният съд не е съобразил,че преценката за редовно представителство на съдружник в общото събрание включва и проверка на обстоятелства по надлежното му уведомяване и неговото присъствие на събранието, на което въззивният съд е отговорил,че искането за отмяна би могло да се основава на твърдения за процесуална незаконосъобразност на решенията както поради опорочена процедура по свикването,така и поради наличие на порок,допуснат при провеждането на събранието и вземането на решенията,а всяко от тези твърдения представлява отделно основание на иск по чл.74 ТЗ. След като в исковата молба ищецът се е позовал на ненадлежно представителство по време на провеждането на събранието, а с допълнителната искова молба /подадена извън преклузивния срок/ е въвел и доводи за порок при свикването му, съдът е приел,че се касае за два отделни иска по чл.74 ТЗ,вторият от които недопустимо въведен, с което по същество е отговорил отрицателно на поставения въпрос. Противно на това разрешение не се съдържа в цитираното от касатора в подкрепа на сочения от него допълнителен критерий за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК тълкувателно решение №1/2002г. на ОСГК на ВКС, а напротив – посоченото в мотивите му към т.6 /че всяко твърдение за „опорочена процедура по свикване или вземане на решението“ представлява отделно основание на иск за отмяна и обуславя обективно съединяване на отделни искове/ именно е съобразено от въззивния съд при формирането на крайния му извод.
Последният от въпросите сам по себе си не може да получи отговор, обуславящ положителен за касатора изход на спора, тъй като по принцип излаганите в допълнителната искова молба /при предявен иск по чл.74 ТЗ/ факти и обстоятелства подлежат на конкретна преценка за всеки отделен случай, доколко, според естеството им, обуславят различно от първоначално соченото основание за оспорване. Поради това и съдебна практика по такъв въпрос няма /както сам касаторът твърди,опитвайки се по този начин да обоснове приложимост на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/ и не може да бъде формирана в общоважим аспект,а при разрешаването му по конкретното дело съдът следва да се съобразява с постановките на т.6 от ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС, което и е сторено от въззивния съд в настоящия правен спор.
Не са налице предпоставки за положително произнасяне и при хипотезата на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Такава би била налице по отношение на решение,което страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага да извършва преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. За наличие на предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК би могло да се говори единствено когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Подобни доводи в случая касаторът не излага,а преповтаря оплакването си за неправилност на атакувания съдебен акт.От своя страна настоящият състав на ВКС и не преценява обжалваното решение като очевидно неправилно в посочения смисъл.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
Данни за направени от насрещната по касационната жалба страна разноски няма,поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №680/21.03.2018г. по в.т.д.№5170/17г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.