О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр.София, 14.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети юли в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1033/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение №13/08.01.2016г.,постановено по в.ч.гр.д.№14/2016г. по описа на Апелативен съд П.,с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №3776 от 28.08.2015г., постановено по ч.гр.д.№2344/15г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на А. И. В. и Д. М. Ф. срещу А. Г. П. за сумата 95 862,84 лв.,чрез налагане на запор върху л.а. Мерцедес Б. C 220 CDI с рег. [рег.номер на МПС] .
Изложени са аргументи за допустимост на обжалването на определението от трето лице,претендиращо собственически права върху запорираната вещ, с позоваване на ТР №6/2013 от 13.03.2014г. на ОСГТК на ВКС. Частният жалбоподател претендира отмяна на определението, включително в частта за присъдените разноски и произнасяне на ВКС по същество на направените в частната му жалба пред П. искания. Претендира разноски за настоящото производство.
Ответниците по частната жалба А. И. В. и Д. М. Ф. поддържат становище за неоснователност на частната жалба и искат оставянето й без уважение.Правят възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. От своя страна претендират присъждане на платен адвокатски хонорар в същия размер.
А. Г. П. не взема становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е основателна.
Производството по делото пред ПОС е образувано по молба на А. И. В. и Д. М. Ф. срещу А. Г. П. за обезпечаване на осъдителен иск сумата 95 862,84 лв.,чрез налагане на запор върху собствения й л.а. Мерцедес Б. C 220 CDI с рег. [рег.номер на МПС] . С определение №3776 от 28.08.2015г., Пловдивски окръжен съд е допуснал исканото обезпечение.
По подадената от [фирма] частна жалба срещу това определение, по описа на П. е образувано ч.т.д.№14/2016г.С атакуваното определение въззивната инстанция е отказала да се произнесе по съществото на спора,като е изложила мотиви за недопустимост на частната жалба по съображения за липса на правна легитимация за обжалване от страна на това лице. Аргументи за този извод съдът е почерпил от данните по образуваното при ЧСИ Л. производство и от постановките в т.6 от ТР №6/2013 от 13.03.2014г. на ОСГТК на ВКС. Приел е за установено,че запор върху автомобила не е наложен,тъй като обезпечителната мярка не е изпълнена от органите на МВР поради причина,че същият не е собственост на бъдещата ответница А. П.. Приемайки,че при тези обстоятелства правото на собственост на дружеството – частен жалбоподател върху лекия автомобил не е ограничено,съдът е заключил,че правната му сфера не е засегната от атакуваното определение,което прави ненадлежна активната му легитимация в производство по обжалването на съдебния акт по чл.390 от ГПК.
Така постановеното от П. определение е неправилно.
Съгласно приетото в т.6 от ТР №6/2013 от 13.03.2014г. на ОСГТК на ВКС трето лице /различно от страните по обезпечителното производство/, претендиращо да е действителният собственик на вещта,върху която е наложена обезпечителната мярка, е легитимирано да обжалва определението за налагането й.Правният интерес и процесуалната му легитимация се определят от изложените от него в частната му жалба твърдения,че постановеният съдебен акт накърнява правната му сфера като собственик на вещта,обект на обезпечителната мярка. Последващите действия на ЧСИ по привеждане в изпълнение на определението на съда не могат да бъдат основание за преценка за допустимост на обжалването. Още повече,че налагането на обезпечителната мярка „запор“ върху движима вещ става по реда на чл.400 ал.1 вр. чл.450 от ГПК, при които действия винаги съществува опасност от накърняване интересите на действителния собственик на МПС.
Предвид изложеното,постановеното от П. определение,с което частната жалба на [фирма] е оставена без разглеждане, следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за произнасяне по същество на наведените в нея доводи.
Направените в настоящото производство разноски следва да бъдат съобразени от съда при произнасянето му с акта по същество.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №13/08.01.2016г.,постановено по в.ч.гр.д.№14/2016г. по описа на Апелативен съд П..
ВРЪЩА делото на същия състав на Апелативен съд П. за произнасяне по същество по частна жалба вх.№28426/06.10.2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.