О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр. София, 22.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2364/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. З. С. и Й. В. Г. против определение № 428/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1661/2018 г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу решение № 17/15.02.2018 г. по в.т.д. № 40/2017 г. по описа на Окръжен съд Силистра в частта, имаща характер на определение, за допълване на решение № 65/19.07.2017 г. по същото въззивно дело в частта за разноските. За да постанови този резултат, съставът на II т.о. на ВКС е приел, че решение № 17/15.02.2018 г., имащо характер на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като допълва въззивно решение № 65/19.07.2017 г., което е изключено от касационен контрол предвид ниската цена на разгледаните искове с търговски характер в общ размер на 6 220.28 лв. (чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК).
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, съдебен акт.
Жалбоподателите считат, че частната им жалба неправилно е била оставена без разглеждане с определение № 428/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1661/2018 г. на ВКС, II т.о., тъй като повдигнатия спор бил граждански, а не търговски. Те са извели свое разбиране, от това, че са физически лица – поръчители по цедиран договор за банков кредит, на които е признато качеството „потребител“ по смисъла на чл. 143 ЗЗП като предпоставка за уважаване на възраженията им за неравноправни клаузи в договора. Излагат съображения, че спорът е разгледан по реда на чл. 422 ГПК, а не по реда за разглеждане на търговски спорове (чл. 365 и сл. ГПК). На последно място намират, че чл. 318, ал. 2 ТЗ се прилага по аналогия към договора за потребителски кредит. Молят за отмяна на процесното определение, като на негово място се постанови друго, уважаващо претенциите им.
Ответникът по частната жалба – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, [населено място], навежда доводи за недопустимост и евентуална неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение , като съобрази всички данни по делото намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Доводът на частните жалбоподатели, че качеството им „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП определя образуваното дело като гражданско, а не като търговско, е неоснователен. Потребителското качество на една от страните по делото е ирелевантно за квалифицирането на спора като граждански или търговски. За определяне обжалваемостта на въззивния акт пред касационната инстанция от значение е предметът на спора, а не търговското качество на страните по делото, като упражняването на потребителски права не е изключено по търговски дела – в този смисъл и създадената трайна практика на ВКС- решение № 84/20.07.2017 г. по т.д. № 1934/2015 г., I т. о. на ВКС, решение № 38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г., I т. о. на ВКС и др. В случая, предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка – договор за банков кредит, обезпечен съгласно чл. 15.1.1. от същия с договор за поръчителство (чл. 286, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ). Режимът на обезпечението следва режима на главната сделка, поради своя акцесорен характер. Когато поръчителите са се задължили да отговарят за изпълнението на задължение по търговска сделка, то предмет на спора е право, породено от търговска сделка, и делото е търговско/в същият смисъл определение № 332/18.06.2018 г. по ч.т.д. № 1331/2018 г., II т. о. на ВКС, определение № 774/10.12.2014 г. по ч.т.д. № 3400/2014 г., II т. о. на ВКС, определение № 16/16.01.2015 г. по ч.т.д. № 3706/2014 г., ІІ т. о. на ВКС, определение № 236/18.05.2018 г. по ч.т.д. № 1152/2018 г., I т. о. на ВКС, определение № 230/17.05.2018 г. по ч.т.д. № 563/2018 г., I т. о. на ВКС, определение № 214/11.04.2018 г. по ч.т.д. № 710/2018 г., ІІ т. о. на ВКС и др. / Практиката, на която се позовават частните жалбоподатели – определение № 117/12.03.2018 г. по ч.гр.д. № 821/2018 г., IV г.о., ВКС и определение № 547/23.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4967/2016 г., IV г.о., ВКС, няма задължителен характер и изразеното в мотивите на цитираните актове становище, че не е търговско дело, което има за предмет правоотношение, произтичащо от търговска сделка (в това число абсолютна), щом една от страните по нея не е търговец, е изолирано и не се споделя от настоящия състав на ВКС.
Неоснователно е оплакването, че спорът не е разгледан по реда на търговските спорове по чл. 365, т. 1 ГПК, а по реда на чл. 422 ГПК, поради което делото не е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Понятието „търговско дело“ е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка“ („търговски спор“ по смисъла на чл. 365 ГПК). Уреденото в Глава ХХХІІ ГПК производство по търговски спорове с двойна размяна на книжа се прилага само за търговските дела, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Родовата подсъдност на търговските дела се определя от цената на иска, като делата с цена на иска под 25 000 лв. се разглеждат от районен съд като първа инстанция по общия съдопроизводствен ред – чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК, а делата с цена на иска над 25 000 лв. – от окръжен съд като първа инстанция. В случая, с оглед цената на исковете, делото е родово подсъдно на районен съд като първа инстанция и по тази причина е разглеждано по общия съдопроизводствен ред без двойна размяна на книжа, а не по причина, че спорът е граждански.
Не намира опора в закона становището, че разпоредбата на чл. 318, ал. 2 ТЗ следва да се прилага по аналогия и към договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 318, ал. 2 ТЗ въвежда изключение от правилото на чл. 286, ал. 2 ТЗ, че всяка от посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки е винаги търговска, макар и извършвана от нетърговци. Нормата е със специален характер и намира приложение единствено по отношение на продажбата на вещ за лично потребление с купувач физическо лице. Същата не може да се прилага по аналогия към поръчителството във връзка с договора за потребителски кредит.
В зависимост от изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. – ДВ бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ частните жалбоподатели К. З. С. и Й. В. Г. следва да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, [населено място], сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящото частно производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 428/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1661/2018 г. на ВКС.
ОСЪЖДА К. З. С. и Й. В. Г. да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул.”.” № ., ет. ., сумата 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: