О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
[населено място] , 15,04, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№567/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] определение №3073/05.11.2015г.,постановено по ч.гр.д.№3947/2015г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу определение на СГС, постановено в закрито заседание на 28.11.2014г. по гр.д.№10846/11г.,с което е отменено определението от 06.11.2014г. за даване ход на устните състезания по делото и исковата молба е оставена без движение исковата молба за отстраняване на нередовности. Изложени са доводи,че определението е неправилно и незаконосъобразно,тъй като съдът не е обсъдил съображенията му за незаконосъобразност на определението на СГС и исканията му за прекратяване на производството.
Ответната страна по частната жалба А.Е“О. не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е отказал да разгледа подадената от него частна жалба срещу определението на СГС,с което е отменен хода по същество и производството по делото е оставено без движение по мотиви,че това определение не е от категорията обжалваеми съдебни актове.
Определението на САС е правилно.
Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези – когато определението е преграждащо по-нататъшното развитие на делото или в случаите,изрично посочени в закона. Постановеното от СГС определение,атакувано пред въззивния съд, не попада в нито една от двете категории съдебни определения,а представлява такова по движението на делото.С разпоредбата на чл.253 от ГПК е предвидена възможност за съда,постановил определение,което не слага край на делото, сам да го изменя или отменя,поради изменение на обстоятелствата, допуснат пропуск или грешка. В случая СГС е констатирал свой пропуск,свързан с редовността на исковата молба,с която е бил сезиран,за което е длъжен да следи служебно по всяко време до приключването на делото с акта по същество /чл.129 ал.4 от ГПК/.За определенията,с които се констатира такава нередовност и се оставя производството без движение с указания за отстраняване на същата законодателят не е предвидил изрично обжалваемост. Поради това правилно САС е отказал да разгледа подадената от частния жалбоподател частна жалба срещу такова определение,като при това не е бил длъжен да разглежда съображенията му за неправилност на извършените от СГС действия по оставяне на делото без движение и искането му за прекратяване на производството.
Предвид това,определението на Софийски апелативен съд подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №3073/05.11.2015г.,постановено по ч.гр.д.№3947/2015г. по описа на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.